В езерото Серпентайн в Хайд парк от днес ще „плува” временната версия на замислената като най-голямата в света постоянна арт инсталация в Абу Даби

На 13 юни знаменитият авангардист Христо Явашев-Кристо навършва 83, дни преди откриването на лондонската си плаваща скулптура в Хайд парк, езерото Серпентайн. В едноименната художествена галерия ще има изложба на скулптури, рисунки, колажи и фотографии от творчеството на Кристо и спътницата му в живота и в изкуството Жан-Клод, което обхваща повече от 6 десетилетия.

Кристо е най-влиятелният творец от български произход в световен мащаб, името му присъства в учебници и енциклопедии. Участвал е в търсенията на групата на "новите реалисти" и е дал своя емблематичен принос за "природното изкуство". Обект е на специализирани изкуствоведски изследвания и книги, посветено му е специално проучване на университета "Харвард". Произведенията му са в престижни музеи, колекции и галерии по цял свят.

Замисълът засенчва Хеопсовата пирамида

От 1977 г. авангардистът и съпругата му замислят проект на мастаба - вид древноегипетска гробница, характерна за Месопотамия, с формата на пресечена пирамида. Тя трябва да се издига в Обединените арабски емирства на 150 м височина, малко над пирамидата на Хеопс в Гиза, Египет. Състои се от 410 хил. варела в яркооранжеви цветове - като мозайка, вдъхновена от ислямската архитектура. Ако се осъществи, би била единствената постоянна творба на творческия тандем.

За място двамата избират пустинния район Ал Гарбия край оазиса Лива, на 160 км южно от Абу Даби. За съжаление Жан-Клод умира на 74-годишна възраст на 18 ноември 2009 г., преди да види проекта им осъществен.

Временната конструкция в Хайд парк се състои от 7506 варела върху плаваща платформа от полиетиленови кубове, застопорени за дъното с котви. Видимата им част е оцветена в червено и бяло, а ръбовете им - в различни оттенъци на червеното, синьото и бледолилавото. Както обяснява Кристо, съдържат се трите цвята на британския флаг, а "лилавото е много кралско".

"Знам какво е да си бежанец”

В интервю за „Цайт” Кристо разказва: "До 1956-а следвах в Художествената академия в София и никога не бях излизал от България. По време на гостуване на роднини в Прага, при което имах само студентска книжка, реших: никога повече няма да се върна в тази тъпа България, ще остана в Прага, тя се намира по-близо до Запада”.

Прилагателното „тъпа” разрази гореща полемика у нас, изобщо въпросът за трансформацията на Христо Явашев в Кристо е една от болните теми, пропити от политически противоречия. Защо ли, след като е кристално ясно какво е имал предвид Кристо. Да, така е мислел 21-годишният студент във времената на събитията в Будапеща, когато стотици хиляди избягаха от комунистическите страни на Запад.

Кристо остава само с временно разрешение за престой и без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети, докато случайно се сближава с група лекари, които се готвят за бягство. Подкупват един митничар и той ги скрива в пломбиран вагон на товарен влак за Австрия.

"Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", споделя Кристо. Майка му също е бежанка от Солун малко преди избухването на Първата световна война. Дядо му, македонски революционер, е екзекутиран от турците по време на Балканската война.

Баща му пък е новатор - въвежда нови химически продукти в известната текстилна фабрика "Принц Кирил". След национализацията обаче е обявен за враг на народа и е вкаран в затвора, след като пиян работник запалва огромно количество плат, но инсценират саботаж.

Кристо дълго време говори само български и руски. "Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам." Разказва, че е живял в много страни по света, като цели 17 е бил без гражданство (през 1973-а получава американско): "През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".

Неговият Райхстаг влезе в политическата история

Разказвайки как се е спасил от ужасните комунистически времена, Кристо споделя: „Когато обаче бягаш от нещо, ти продължаваш да си свързан за него. Затова имах силно желание да направя проект, повлиян от източно-западните отношения по време на Студената война. Мястото, където тези отношения се пресичаха, беше Берлин”.

Освен това след подпалването на Райхстага през 1933 г. Хитлер е преследвал много хора от левицата. „И кой е главният обвиняем? Български комунист! Е, ако бях роден в Небраска, Райхстагът нямаше да означава нищо за мен“, казва Кристо.

Той и Жан-Клод развиват идеята за опаковането от 1971-а. Разрешение за акцията обаче им е отказано три пъти през годините - канцлерът Хелмут Кол е твърдо против, защото сградата се водела притежание на германската нация, т.е. на около 80 млн. души.

„Кол превърна процеса по получаването на разрешение в 70-минутен дебат през 1991 г. Не мисля, че е имало друго произведение на изкуството, избрано чрез парламентарен диспут. При вота обаче разбихме канцлера. И така творбата влезе в политическата история.”

В крайна сметка „Опакованият Райхстаг” привлича над 5 млн. посетители от целия свят, а властите, които с години се чудят дали да дадат разрешение за проекта, пожелават той да бъде продължен. Кристо веднага отказва.

„Опаковай страха на моята родина”

През 2016 г. над 1 млн. души минават по неговите "Плаващи кейове" за 16 дни. Хората изпитват безплатно усещането от ходене по вода (или по гърба на кит). Най-престижните световни медии са във възторг от поредния проект на Кристо. У нас обаче са на ход дежурните ляво-десни дрязги - дали неговото е изкуство, дали той е българин... И едновременно с това в западните публикации неизменно се подчертава, че Кристо е българин.

Журналистът Антонио Ферари пише на първа страница на „Кориере дела сера“: „Инсталацията на българския творец изразява куража и гениалността на една страна, която малко познаваме, при това предимно като нарицателно понятие”. Той има предвид „избори по български“ (спечелени с 99,9 на сто), „българско покорство“, т.е. безропотно послушание, атентата срещу папата... „Десетки пъти съм бил в България и мога да ви уверя, че българите са гениални и храбри – точно като Кристо!”

Надали всички българи са точно като Кристо и не всички споделят думите му: "Едно от удоволствията от това да си артист, е да правиш онова, което искаш. Всички наши творби, мои и на Жан-Клод, са напълно безполезни, абсолютно безсмислени, никому ненужни... Ние не правим нищо добро или лошо, всички тези морални дискусии са напълно излишни. Работата на артиста представлява абсолютна свобода и е крайно далеч от политиката, морала и прочие".

Сега можем да разберем защо Кристо е толкова развълнуван, когато получава от български студент стиховете, които са му посветени от Блага Димитрова:

Ти, който можеш всичко да опаковаш –

суша, вятър и море,

облаци и снежни върхове,

опаковай страха на моята родина!