Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане искането на главния прокурор Иван Гешев да бъдат обявени за противоконституционни промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се закриват специализираните съд и прокуратура (пълния текст на определението вижте тук), съобщава Lex.bg.

Определението на съда може да има сериозни практически последици и да доведе до спирането на процедурите по преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите и на служителите, и по прехвърляне на делата, докато КС се произнесе по конституционосъобразността на промените в ЗСВ.

Основанието за това е разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК. Тя гласи: „Административният орган спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон“.

Предстои Висшият съдебен съвет (ВСС) да обсъди какви са последиците от произнасянето на КС и ако трябва да спре преназначаването на магистратите, дали трябва да се „замразява“ и процесът по прехвърлянето на делата и какво като цяло става със сроковете, заложени в закона за извършване на различни действия, свързани с прекратяването на дейността на специализираните съдилища и прокуратури.

Първият от сроковете – 14-дневният, в който магистратите трябваше да заявят къде искат да бъдат преназначени, изтече. Lex.bg отдавна отправи до ВСС запитване за това къде са поискали да работят съдиите, прокурорите и следователите от специализираните структури, но от съвета все още не са предоставили информацията.

След изтичането на този 14-дневен срок, обаче започна да тече друг – 30-дневен, в който Съдийската и Прокурорската колегии трябва да разкрият съответните длъжности в съдилища, прокуратури и следствени отдели, на които да бъдат преместени спецмагистратите. Предстои двете колегии да решат дали допускането на делото от КС означава, че този срок спира да тече, или не.

Както е известно, от 28 юли 2022 г. пък започва да тече 7-дневен срок, в който досъдебните производства и делата, по които не е проведено разпоредително заседание, трябва да бъдат прехвърлени на компетентните прокуратури и съдилища. Дали за тези фактически действия се прилага разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, е въпрос, на който ВСС също трябва да намери отговор.

След допускането на делото КС ще събира становища от заинтересованите страни и от изявени юристи в продължение на един месец. Едва след като ги получи, ще започне обсъждането на делото, а след това ще се пристъпи и към решаването му. Целият този процес не е обвързан със срокове и вероятността да приключи до влизането на промените в ЗСВ в сила е много малка (аргументите, с които главният прокурор оспори закриването на спецправосъдието, вижте тук).

Като заинтересувани институции на основание по делото са конституирани президентът Румен Радев, Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието Надежда Йорданова, Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена служба и Висшият адвокатски съвет.

За становища са поканени Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Националното сдружение на съдебните служители.

Да дадат правното си мнение по предмета на делото са поканени доскорошният председател на КС проф. д.ю.н. Борис Велчев, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Ралица Илкова, доц. д-р Симеон Гройсман и д-р Ивайло Цонков.