Коренните жители са 15% от населението в островната страна

Бойният танц Хака трябвало да вземе страха на врага, днес се изпълнява и на рождени дни

Oсвен дом на хобитите от филмовата сага „Властелинът на пръстените” Нова Зеландия е и родина на маорите, чиято оригинална култура привлича туристи от цял свят. Местните жители на островната страна пристигат в Нова Зеландия в периода 9-ти – 13-ти век от Полинезия, като те самите считат за своя родина легендарния остров Хавайки, който според учените вероятно се намира в близост до съвременен Хавай. При идването си на острова маорите заварват огромните нелетящи птици моа с височина до 3 метра, както и гигантски орел, които обаче изчезват след сблъсъка си с хората-завоеватели. Маорите са причини и за изтребването до крак и претопяването на друго местно племе – мориори. От своя страна маорите значително намаляват своя брой, след като през 17-ти век европейците откриват Нова Зеландия. Към момента 15% от населението на островната страна са маори.

Битките и войнствения начин на живот обуславят и определено най-известния танц на маорите – бойният Хака. При него групата се опитва да вземе страха на враговете като прави страшни физиономии, плези се с език и създава шум чрез удари в бедрата и тропане. Понякога в танца са включени и типичните бойни оръжия на маорите – копия и клубове. Всяка от изразителните мимики си има свое значение. Ако изпълняват бойния танц Хака в лицето ви е абсолютно задължително да останете с невъзмутимо изражение. В момента танцът се изпълнява като изразител на културната идентичност на маорите преди всеки мач на националния отбор по ръгби, както и на семейни тържества и рождени дни.

Освен този най-известен танц, маорите се гордеят и с други такива. Уаиата-а-ринга например е танц, известен с характерното си движение на ръцете „уири”, което може да символизира блещукащи води, горещи вълни или дори бриз, който се движи листата на дърветата. Танцът обикновено е с акомпанимент на китара, а движенията в него могат да бъдат бавни, бързи, сериозни, забавни или дори флиртуващи. „Пой-пой” е танц, в който всеки от изпълнителите умело върти топки, завързани на корда, наречени пой, откъдето и идва името на танца. Целта е участниците да постигнат унисон, а чрез удара на топката върху ръката или друга част на тялото се създава перкусивен ритъм. Обикновено танцьорите са жени.

Важни в танца са и израженията на лицето, които помагат да изразяване на различните емоции. Жените танцуват с широко отваряне на очите и показване на татуираните им брадички, а мъжете освен с очи показват съдържанието на танци и чрез изплезване и озъбване. Тези на пръв поглед агресивни жестове понякога просто показват силата на чувствата.

Традиции

Посрещат гостите си с копия

Свещените им сгради символизират фигурата на най-важния предшественик

Маорите посрещат гостите си с копия в ръка. Целта на церемонията е да ви пречисти преди влизане в свещените за тях обществени места Марае. Никой не може да посети това важно за тях място, ако преди това не е поканен. Ако никога не сте били гост на маорска общност, тогава местните ще ви наричат уаевае тапу или свещени крака. Церемонията по посрещане обикновено започва с предизвикателство. Маорски воин предизвиква гостите с копие в ръка, за да се увери, че те са приятели, а не врагове. По този начин се посрещат от обикновените туристи до американския президент Бил Клинтън. След като се увери в добрите намерения на своите гости маорът-воин оставя на земята знак, обикновено дървен клон, който от своя ръка посетителите трябва да вдигнат. След като го направят една от възрастните жени на маорската общност подвиква към посетителите, за да ги покани в марае. От своя страна жена от гостите трябва да отговори също с вик. Гостите трябва да се запътят и влязат в марае бавно и тихо, като жените задължително вървят преди мъжете. Пред основната сграда домакините и посетителите сядат един срещу друг, а най-възрастните мъже от двете групи произнасят речи. След тях гостите трябва да направят подарък на своите домакини.

Край на официалното посрещане слага поздравът с церемониално докосване на носовете. Тогава гостите могат да престъпят в най-важната сграда на маорите – ухарениу. Тя прилича на човешко тяло и обикновено представлява конкретен предшественик от общността. На покрива й има дървена фигура, която представлява главата на символичния човек, а стените на дома приличат на разтворени ръце, които посрещат гостите с прегръдка. Късите дъски в предната част символизират краката на фигурата, а основната колона е гръбнака. Издълбаните във вътрешността фигури по стените са ребрата на предшественика. Дърворезбите вътре често представят историята на общността и нейните легенди.

Легенда

Местните Ромео и Жулиета живели край езерото Роторуа

Въпреки препятствията историята има щастлив край за двамата влюбени

Нова Зеландия също има легенда за любовта, като историята на двамата влюбени напомня Шекспировата драма за Ромео и Жулиета. Поне така ги представяте местните пред туристите. Хинемоа била дъщеря на високопоставен началник, който живеел на брега на езерото Роторуа, на остров Мокоя. Девойката били много красива и ухажвана. Тутаканей бил един от тези младежи, които тайно въздишали по хубавицата. Дълго време той крил любовта си и виждал Хинемоа само на големи племенни церемонии и събития.

Хубавицата също тайно мислела за младежа, но се притеснявала да му покаже чувствата си. След време младежът не издържал, пратил послание на любимата си и тя отвърнала на чувствата му. Двамата започнали да планират съвместното си бъдеще и се договорили когато красавицата чуе звука от флейтата му да вземе едно кану, да избяга от дома си и да се ориентира до къщата му по музиката. Няколко нощи подред Тутаканей свирел, но Хинемоа не идвала. Всъщност родителите й разбрали за намеренията й и скрили всички лодки, за да избяга тя при възлюбения си.

Според преданията изкуството Та Моко се родило от любовна история

Татуировките показват социалния статус

Фигурите се изрязват с остри предмети

Татуировките имало огромно значение в племенната култура на маорите. По тях посветените можели веднага да разберат всичко за събеседника си – социален статус, родословие, семейна история и дали човека е женен. Затова и изкуството по направата на Та Моко, както наричат местните татусите, било особено ценно, а всяко изображение уникално. При мъжете рисунките били върху лицето, тъй като главата се счита за свещена от маорите. Освен това силните половинки украсявали и бедрата си. При жените татуировките традиционно са върху брадите и скулите. За разлика от съвременните рисунки върху кожата Та Мока били изрязвани с остри предмети като дървени длета и ножове от кост на албатрос. Някои били с права, а други с назъбена повърхност. Всички обаче правили кожата неравна. Мастилото било от изгоряло дърво и други натурални продукти.

Както повечето неща на света, създаването на изкуството на Та Моко според легендата се породило заради любовта между мъж и жена. Преди тази любовна история татуировките на маорите били рисунки с боя върху кожата. Но дъщерята на бога на подземното царство Ниувека се влюбила в земен мъж Матароа. Любовта й била споделена, тя се оженила за него и се преместила в дому му. Един ден обаче момъкът се отнесъл лошо с девойката и тя се върнала при баща си. Матароа бил изпълнен с угризения и тръгнал след нея, за да измоли прошката й. Пътят обаче бил дълъг, той бързал, бягал и когато я настигнал боята се била разтекла по лицето му. Всички в подземния свят му се подиграли и той измолил бащата на своята любима да го научи на изкуството на издълбавана на татуировките Та Моко, за да впечатли отново своята любима. Това явно проработило и тя се върнала при него на горния свят, заедно със знанията за изкуството на маорските татуировки.