Под вещото ръководство на Джейкъб Шиф „Кун, Льоб“ осигурява финансов гръб на зараждащи се бъдещи американски гиганти като „Уестингхаус“, „Уестърн Юниън“ и компанията „Полароид“

В ексклузивно интервю за вестник “Труд” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които управляват света, са осем големи семейства Рапърът Кулио специално за “Труд”: Осем семейства управляват света Лайфстайл 22:02 02.10.2018 . В интервюто Кулио заявява дословно: “Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун, Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те контролират всичко. Те притежават всичко...” Музикантът все пак подчертава, че гледната му точка може да се разглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия публикации всяка събота “Труд” разказва на читателите си кои са тези семейства.

Добре че в теорията на Кулио имената на Кун и Льоб идват на пето място в клуба на “Владетелите” и вече се е натрупала достатъчно критична маса познание за света на банкерите и големите финанси, за да можем лесно да ги представим. Още повече че историите на Ейбрахам Кун и Соломон Льоб, основатели през ХІХ век на втората най-престижна инвестиционна банка в САЩ след тази на Джон Пиърпонт Морган, дори не са толкова вълнуващи, колкото тази на човека издигнал я до тази позиция – Джейкъб Шиф. Според мнозина, един от хората с най-голям финансов принос за сриването на Царска Русия през 1917 г., банкер с планетарно за времето си влияние и принос към световните дела. В началото на ХХ век банката е била основен инвестиционен инструмент на Джон Рокфелер, а през предишния век бащата на споменатия вече Шиф е бил брокер на Ротшилдови във Франкфурт.

Родословието на семейство Варбург, което представихме миналата седмица, е тясно обвързано с това на ръководството на “Кун, Льоб”. По ирония на съдбата влиянието й се усеща и до наши дни – през 1970-те години на миналия век банката се слива с небезизвестните “Леман Брадърс”, вестител на световната финансова криза, започнала през септември 2008 г. и несъмнено продължаваща и до днес. Но да я караме по номерата, както се полага. И на Леман ще им дойде редът.

Всяка история има начало, а тази тръгва от Харксхайм. Селце край град Вормс във Великото херцогство Хесе, днешната германска федерална провинция Рейнланд-Пфалц, където на 20 юни 1819 г. на бял свят се появява Ейбрахам Кун. Който, заедно с двамата си братя, на 21-годишна възраст заминава да търси щастието си в САЩ. И то му се усмихва за първи път със срещата на Реджина Льоб, сестра на бъдещия му партньор Соломон. Двамата сключват брак през 1849 г., а семейството се издържа от търговията, която върти съпругът. Година по-късно, установен в Лафайет, щата Индиана, Ейбрахам Кун основава партньорско дружество със зет си Соломон Льоб. Също като него германски евреин и на всичкото отгоре земляк – роден 1828 г. във Вормс, имигрирал в САЩ 20 години по-късно.

Униформите на Севера

В следващите десет години двамата създават много успешен бизнес в търговията с мъжки дрехи и текстил в Синсинати, щата Охайо. Там и ги заварва Американската гражданска война (1861 г. – 1865 г.), по време на която “Кун, Льоб” натрупват значително състояние със шиене и доставка на униформи за армията на Севера. През 1867 г. Кун и Льоб решават да се оттеглят от търговията и две години по-късно, заедно с трети партньор – Самюел Волф, основават в Ню Йорк “Кун, Льоб и Ко”. Началният капитал на банката е 500 000 долара – еквивалентът на 8,8 млрд. днешни пари. Две години по-късно обаче съпругата на Ейбрахам Реджина почива и покрусен от загубата банкерът решава да се върне в родната Германия заедно с дъщерите си. Установявайки се във Франкфурт, през 1874 г. Кун среща друг възвращенец от САЩ, Джейкъб Шиф, потомък на видна фамилия от града, която проследява предците си назад до ХІV век. Баща му Мозес е бил брокер във финансовата къща на Ротшилдови в града. Джейкъб приема поканата на Ейбрахам и през януари 1875 г. официално се присъединява като партньор в “Кун, Льоб” в Ню Йорк, донасяйки със себе много сериозни контакти в Лондон, Франция и Холандия. През май месец същата година Джейкъб сключва брак с дъщерята на Соломон Льоб Тереза и вече официално става част от семейството.

Големият пробив на “Кун, Льоб” започва с инвестициите в изграждането на железопътните мрежи в САЩ. До 1885 г., когато Джейкъб Шиф официално става директор на банката, фирмата е натрупала значителна репутация с успешни вложения на инвеститорите си в “Чикагската и Северозападна транспортна компания”, “Пенсилвания Рейлроуд”, “Луизвил енд Нашвил Рейлроуд” и др. Докато влиянието и капиталите на банката растат, двамата й основатели постепенно се оттеглят от нея. Ейбрахам Кун я напуска като партньор през 1887 г. преди да почине през 1892 г. във Франкфурт. Соломон Льоб вкарва сина си Джеймс в “Кун, Льоб” през 1888 г. преди да се оттегли през 1899 г. и да последва Ейбрахам през 1903 г. И двамата несъмнено спокойни, че направеното от тях е оставено в сигурни ръце. И как не!

Лична война с Русия

Под вещото ръководство на Джейкъб Шиф “Кун, Льоб” осигурява финансов гръб на зараждащи се бъдещи американски гиганти като “Уестингхаус”, “Уестърн Юниън” и компанията “Полароид”. Но най-известен, разбира се, става с едни конкретни международни заеми, част от това, което биографът му Наоми Коен нарича “личната му война с Русия”, започнала през 1890-те и продължила до 1917 г. През април 1904 г. в апогея на Руско-Японската война за Корея и Манджурия Джейкъб Шиф се среща в Париж със заместник-гуверньора на Националната банка на Япония Такахаши Корекио. В резултат на разговорите “Кун, Льоб” отпуска на Японската империя заем в размер на 200 млн. долара (днешни 4,3 млрд.) и за първи път японски облигации се търгуват на “Уолстрийт”. Залогът на Шиф е и исторически, никога дотогава европейска нация не е било побеждавана от не-европейска в широкомащабен военен конфликт. Отпускането на заема според мнозина е било отговор на анти-семитските политики на Руската империя и най-вече на наскорошния Кишиневски погром от 1903 г.

Гамбитът на Шиф е печеливш, Япония печели войната през 1905 г. благодарение в голяма част на мунициите, които успява да закупи с парите на “Кун, Льоб”. За заслугите си банкерът е награден с някои от най-високите държавни отличия на Японската империя и става първият чужденец, който получава орден лично от император Мейджи. Първата световна война не е по-вкуса на Джейкъб Шиф, разтревожен за живота на близките си в Германия. Банкерът лобира открито пред президента на САЩ Уудроу Уилсън и други държавници от Антантата за възможно най-бързо прекратяване на бойните действия, дори без да е постигната победа. Отпуска заеми с хуманитарна цел на Франция и други държави. С падането на Руската империя в революцията от март 1917 г. Джейкъб Шиф искрено вярва че на потискането на евреите на руска земя ще се сложи край. В книгата си “Троцки в Ню Йорк” американският изследовател Кенет Акерман пише:

“Проблемът на Шиф с Русия винаги е бил анти-семитизмът. У дома Шиф никога не е изразявал симпатии към социализма, дори и в най-умерения му вид... Шиф обявява победа за своите цели след свалянето на царя през март 1917 г. и провъзгласяването от Александър Керенски от новото временно правителство на евреите за равноправни граждани. В допълнение на непрекъснатите публични изказвания на подкрепа, той използва личното си състояние и ресурсите на “Кун, Льоб”, за да отпуска огромни заеми на режима на Керенски. Когато Ленин и Троцки вземат властта си през ноември 1917 г., Шиф моментално ги отхвърля, прекъсва всички по-нататъшни заеми, започва да финансира анти-болшевишки движения и дори поисква от болшевиките да му изплатят част от парите, които е отпуснал на Керенски.

Залезът

Духът обаче вече е бил извън бутилката, както се казва. Джейкъб Шиф приключва земния си път в дома си на Пето авеню в Манхатън на 25 септември 1920 г. Личното му състояние тогава се оценява 50 млн. долара (над 600 млн. в наши дни). Начело на “Кун, Льоб” го наследява синът му Мортимър Льоб Шиф, който я ръководи до внезапната си смърт през 1931 г. От него управлението се поема от Пол и Феликс Варбург, а в годините след Втората световна война изпълнителен директор на банката става техният братовчед Зигмунд Варбург. В следвоенните години “Кун, Льоб” обаче не успява да се адаптира към новата реалност на “Уолстрийт” и през 1977 г., изправена пред риска от капиталов крах, банката се слива с “Леман Брадърс”. Новата институция е наречена “Кун, Льоб, Леман брадърс Инкорпорейтед”, за да отбележи по-високия престиж, който имат имената на Кун и Льоб пред това на Леман. Рецептата не се оказва успешна. През 1984 г. се налага ново сливане с “Шиърсън/Американ експрес” и имената Кун и Льоб официално изчезват от “Уолстрийт” след 120 години присъствие. Компанията “Шиърсън Леман/Американ експрес” също не прокопсва дълго и след разпродажба на активи през 1993 г. остава само “Леман Брадърс Холдинг”. Но това е част от друга история за следващ път.