Заклевайки се на гроба на баща си да върне Курилите, покойният бивш премиер на Япония може би е забравил, че от петимата убити негови предшественици четирима са били убити заради липсата на патриотизъм

Пенсионираният военен моряк Тецуя Ямагами не направи нищо необичайно, след като застреля бившия японски премиер Шиндзо Абе. Неговите предшественици убиха петима действащи и в оставка премиери на Страната на изгряващото слънце, а министрите и другите висши чиновници са безброй.

Ито Хиробуми, който оглавява правителството четири пъти, след това става постоянен генерал-резидент на Корея и председател на Тайния съвет. Корейските патриоти го смятат за основния поддръжник за завземането на тяхната страна от японците. Един от тях, Aн Чунгин, застрелва Хиробуми на 26 април 1909 г. и е екзекутиран, а по-късно се превръща в герой за родината си. На негово име е кръстена подводница от южнокорейския флот, а паметници на Ан Чунгин има дори в Китай и в Русия.

Действащите премиери Хару Такаши и Осачи Хамагучи са застреляни от ултрадесни терористи, които искат по-агресивен империалистически курс от властите. Такаши умира на място на 4 ноември 1921 г., а Хамагучи е ранен на 14 ноември 1930 г. и умира от отравяне на кръвта девет месеца по-късно. След това конспирациите и терористичните атаки вървят една след друга и на 25 февруари 1936 г. се стига до опит за военен преврат.

Заговорниците нахлуват в къщата на премиера Кейсуке Окада, убиват охраната му, но той успя да се скрие в килера. Куршумът, предназначен за него, отива при зетя на Окада, който е объркан със самия премиер. Тъстът престоява в килера три дни и след това бяга, като се представя за един от платените оплаквачи, пристигнали за погребението на зет му.

След потушаването на преврата Окада трябва да подаде оставка. Императорът изрязва своите съболезнования, които са отпечатани във вестниците. Смята се, че след като е оцелял, въображаемият "мъртвец" е измамил монарха и да се остави един жив труп на власт противоречи на всички правила на благоприличието. Кейсуке-сан спазва стриктно правилата за благоприличие и смирено си тръгва. Той смята, че не е лошо човек да почива, докато получава солидната пенсия.

Но много по-малко щастливи са бившите премиери – бившият министър на финансите Такахаши Корекио и бившия пазителят на тайните и на държавния печат Сайто Макото. И двамата умират в своите резиденции, а пенсионираният командир от флота Сузуки Кантаро носи куршума в себе си до последните дни от живота си. Раната се оказва неопасна и Кантаро доживява до дълбока старост, а преди края на Втората световна война за кратко оглавява кабинета.

Когато Япония решава да се капитулира в края на Втората световна война, най-шовинистично настроените военни на 14 август 1945 г. организират последния преврат в историята на страната, но Сузуки и бившият премиер Киичиро Хиранума, които са осъдени от тях, успяват да избягат.

А поражението, което Япония претърпява от американските, британските и съветските войски охлажда бойния плам на потомците на самураите, но те продължават да унищожават нежеланите от тях политици, при това често с традиционните хладни оръжия.

На 12 октомври 1960 г. членът на националистическата група „Велика Япония“, 17-годишният студент Отоя Ямагучи, намушква лидера на Социалистическата партия Инеджиро Асанума с къс самурайски меч уакизаши. Асанума се застъпва за приятелство с Китай и за раздяла със САЩ, което разгневява проамериканския лидер на "Велика Япония" Сатоши Акао.

Наследниците на Асанума разбират намека и понижават тона си. Ямагучи, като истински самурай, се самоубива в килията си и наказателното дело срещу Акао се разпада. Ясуо Нагаши, който заснема убийството, става първият чуждестранен фоторепортер, спечелил престижната американска награда „Пулицър“.

Убиецът на опозиционния депутат Коки Иши, Ито Хакусуи, подобно на Ямагучи, е радикален националист и освен това член на японската мафия - Якудза. Информацията за корупционните връзки между Якудза и влиятелни членове на правителството, които Ишии изравя, може да съсипе повече от една кариера и Хакусуи намушква депутата. След ареста си в разговор с репортерите той подигравателно заявява, че не е погледнал в куфарчето, която е носено от загиналия, но куфарчето определено е било празно.

При покушението срещу Абе този мотив не би бил невероятен. Самото му правителство беше затънало в корупция, а министърът на земеделието Тошикацу Мацуока дори се обеси. Самоубийството се случи точно преди парламентарните изслушвания, на които Мацуока щеше да чуе доклада за дарения от 28 милиона йени от приятелски бизнесмени и отписването на тези пари под прикритието, че са били за наем на офис. Неговият наследник Норихико Акаги издържа два месеца, и беше хванат в абсолютно същата измама и подаде оставка след скандала. Имаше слухове, че Абе едва е успял да предотврати образуването на наказателно дело, а след това самият той беше беше в центъра на скандала. Тясно свързана със съпругата на премиера верига от патриотични частни училища „Моритомо гакуен“ получи голям парцел земя само срещу 14% от цената.

Но и националистическите мотиви за убийството му не могат да бъдат изключени. Имаше слухове, че Абе е обещал не само да върне Южните Курили, но и да си направи харакири в случай на провал. Що се отнася до харакирито, това може и да не е вярно, но премиерът наистина се закле пред гроба на баща си да сложи край на въпроса с Курилските острови, но не спази тази клетва. Което от гледна точка на приятелите му от същата организация „Моритомо Гакуен“ може да се превърне в напълно крещяща обида към всички японски традиции. И това може да се отмие само с кръв.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)