Най-вероятно под светилището Демир баба

Демир баба в превод е Железният баща. Името Омуртаг е с тюркски корен и означава Подобен на желязо

Задача с повишена трудност остави хан Омуртаг. През IX век той посочи къде е погребан. Някои историци приемат свидетелството за истина. Други виждат в него легенда. Последното обиталище на владетеля още не е издирено.

През 1972 г. в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“ бяха открити костите на цар Калоян. Пак там е следата към гроба на Омуртаг. След падането на престолния град поробителите обръщат църквата в джамия. Тръгва поверие, че в поругания храм шетат духове. Най-странното се случвало на 9 март, денят на мъчениците. Жена в бяло със златни коси излизала среднощ от олтаря. Извършвала ритуали и призори се стопявала в светлината на новия ден.

През 1858 г. д-р Христо Даскалов влиза в бившата православна базилика. Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи. Едната е от строителя цар Иван Асен II, другата от времето на хан Крум, третата е дело на сина му Омуртаг.

Той управлява България от 814 до 831 г. Умира внезапно при неясни обстоятелства. Има съмнения, че е жертва на заговор, защото след смъртта му започва династична борба за трона. Владетелят приживе се е погрижил за отвъдното. На неговата колона е изсечено на гръцки:

„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих, направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис.“

Проф. Васил Златарски превежда думата „могила“ не като обикновен насип, а като „гробница“. Могили, на които е пален сигнален огън за вражеско нападение или природно бедствие, са вдигани на територията на първобългарската държава. Омуртаговата обаче не е такава. Наречена е „всеславна“, което маркира нейното сакрално значение. За него свидетелства и следващото изречение с философско тълкуване на живота и смъртта: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.“

„Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил“, четем нататък. „А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години“, завършва посланието.

Карел Шкорпил, бащата на нашата археология, предполага, че колоната е донесена от Плиска в Търново. Това е възможно като акт на приемственост между Второто и Първото българско царство. Плиска е старият дворец, а новият някъде на Дунава. По средата е могилата, където логичното трябва да стои колоната. Къде е тази топографска точка?

Надписът сочи 20 000 разтега от стария и още толкова до новия дворец. По права линия ли обаче или по тогавашните пътища? Самата мерна единица „разтег“ е разтегливо понятие, варира от метър и половина до над два метра.

Както сочи проф. Николай Овчаров, новият дворец на Омуртаг е Дръстър при днешна Силистра. От него до старата Плиска разстоянието е около 100 километра. В средата трябва да се търси гробницата на хана. Омуртаговата могила край село Свещари първосигнално боде очите на археолозите. Разкопавана от проф. Богдан Филов, в наши дни проф. Диана Гергова доказа, че няма нищо общо с българския владетел. През 2012 г. тя откри в нея съкровище на гетския цар Котелас.

В съседство е алианското светилище Демир баба. Алианите или къзълбашите изповядват либерална версия на шиитския ислям. Алкохолът не е забранен, а жените не покриват лицата си. В сунитската Османска империя алианите са преследвани, част са избити, други са изселени на Балканите. У нас има около 70 000 в Добруджа, Лудогорието и Източните Родопи.

Демир баба е нещо като Крали Марко за къзълбашите. Легендата за него е изградена от чутовни подвизи. Някои обаче поразително копират реални събития в биографията на Омуртаг. Според едно предание Демир баба победил чудовището, което пазело солта. Омуртаг превзема солниците в Трансилвания. Друга притча разказва за битка на митичния герой в Унгария. Българският хан завладява Западна Унгария. Най-сетне Демир баба в превод е Железният баща. Името Омуртаг е с тюркски корен и означава Подобен на желязо.

Уморен от подвизи, Демир баба основал теке - дервишко средище. Събрал ученици и започнал да проповядва. Не изгубил обаче силата си. По време на незапомнена суша бръкнал с ръка в скалата и бликнала вода. Този извор се нарича Беш пармак (Петте пръста) и се смята за свещен.

Железният баща е погребан в мавзолей в двора на текето. Според преданието той го вдигнал приживе като Омуртаг. Постройката е разположена изток-запад. Използван е материал от предишни градежи. Наоколо са оцелели стара колона, корниз и други старини. Шест стъпала са изсечени в скалата. Някога водели към древна сграда, сега свършват в стената на мавзолея.

През островръхо преддверие се влиза в помещение със седем стени. Цифрата 7 и числото 12 са свещени за къзълбашите. Те приемат имам Али, братовчед и зет на пророка Мохамед, за негов истински наследник. Вярват в Дванадесетте имами, потомци на Али - оттук е думата „алианство“.

В средата на мавзолея лежи огромен дървен саркофаг. Дълъг близо четири метра, под него има зидан гроб. Отрупан е с дарове на поклонници. Отстрани са поставени железни обуща и джобно ножче. Реминисценция за доспехите и оръжието на Железния баща.

Тюрбето, както наричат мавзолея, е построено в средата на XVI век върху далеч по-стари градища. Още през IV столетие преди новата ера на това място е имало тракийско светилище. След християнизацията на същото землище вероятно е съществувал манастир с патрон свети Георги. Днес най-много поклонници идат на 6 май. За християните този ден е Гергьовден, а мюсюлманите му казват Хъдърелез.

Има връзка, защото Победоносеца е убил един змей, а Демир баба е отрязал главите на два. Само Омуртаг няма схватка с митично чудовище.

Става дума за смесване на религиозни вярвания. Езически, християнски и ислямски. Светилището на Железния баща е пример за култови напластявания в българското езотерично пространство. На него някога са стояли кръст и полумесец. Сега няма нито кръст, нито полумесец.

От столетия на тази осветена от историята земя се кланят мюсюлмани и християни. Палят свещи, което е забранено от ортодоксалния ислям. Връзват парцалчета наоколо за щастие. Лежат върху тракийски жертвен олтар за здраве и сила.

Някъде отдолу вероятно ги гледа хан Омуртаг. И се чуди на кого всъщност се кланят.