Лондон убеди ЕС за „аферата Скрипал“

Oчаквано заседанието на съвета на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС, коeто се проведе в Брюксел на 22 и 23 март, беше доминирано от “аферата Скрипал” - опита за убийство на бившия руски двоен агент във Великобритания. Каквото и да си говорим, по един или друг начин Лондон е постоянно във фокуса на дебатите на лидерите през последните две+ години. Досега само с Брекзит, а вече и с конфликта си с Русия. Вярно, двете малко си противоречат – хем британците напускат ЕС, хем тръбят за европейска солидарност срещу общите заплахи, но да не издребняваме. За последното поне, получиха това, за което бяха дошли.

В заключителната декларация на заседанието, Съветът на ЕС “се съгласява с преценката на Обединеното кралство, че е много вероятно Руската федерация да е отговорна и не съществува друго алтернативно правдоподобно обяснение” за нападението в град Солсбъри. Държавите от ЕС стоят в “безрезервна солидарност” с Великобритания “срещу това тежко предизвикателство за споделената си сигурност”. Страните членки също така “ще се координират върху заключенията, които трябва да се извадят, в светлината на отговорите, които ще бъдат дадени от руските власти” в рамките на разследването. На този етап звучи напълно достатъчно, на фона на общата паника и растящата параноя от последните седмици, да не кажем години. У мнозина не без основание.

Според президента на Латвия Далия Грибаускайте, по време на официалната вечеря с другите лидери в четвъртък в Брюксел, британският премиер Тереза Мей е изложила и допълнителни факти около разследването, които не са били обявявани публично досега. И все още не са. Целта й е била да убеди европейските лидери в тезата на Лондон, че срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия е извършено покушение със секретен нервно-паралитичен газ, руско производство. За латвийския държавен глава изложените доводи са били напълно достатъчни. Самата Мей отговори по-късно пред медии, че става въпрос за информация, която по принцип разузнавателните служби на страните от ЕС вече били разменили помежду си.

По какъв начин е бил извършен опитът за убийство и от кого конкретно, все още не е ясно. Но мнозинството от лидерите са решили да бъдат убедени – освен май премиерите на България и Гърция, Бойко Борисов и Алексис Ципрас, изказали солидарността си към Лондон, но и съмнения в прибързаното предприемане на действия. Запознати твърдят, че към този умерен фронт в позицията срещу Русия са още Италия и Унгария. За сметка на това най-малко шест други европейски държави, сред които Франция и Полша, обмисляли подобни на британските санкции с изгонване на руски дипломати от своя територия във връзка с аферата. Посланикът на ЕС в Москва, германският дипломат Маркус Едерер беше привикан на консултации в Брюксел вчера. Макар и последното да се счита за традиционно символичен жест, в контекста на приетите от Съвета заключения ще има допълнителна тежест.

Междувременно първата размяна на шамари между Лондон и Москва завърши в петък с окончателното отпътуване от Русия на 23-ма британски дипломати и семействата им, в отговор на заминаването от Великобритания на същия брой техни руски колеги по-рано тази седмица. Наблюдатели коментират, че заключенията на Съвета и заявената солидарност от държавите членки е малко вероятно да тласнат британците към допълнителни по-остри действия срещу Русия в близките дни. Поне докато не излязат заключенията от проверката на експертите от Международната организация за контрол на химическите оръжия, които да потвърдят твърденията на Лондон. Или от самото британско разследване не излязат неопровержими доказателства, че директно Москва стои зад опита за убийство. Дотогава безпокойството по източния фланг на ЕС и НАТО вероятно ще продължи да се трупа.

На Югоизток положението изглежда не по-малко напрегнато. Декларацията на Съвета също така обръща и внимание на отношенията с Турция, и осъжда остро “нелегалните дейности” на Анкара спрямо Гърция и Кипър в Източно Средиземно и Егейско море. Агресивен тон, който ЕС досега избягваше, запазвайки позицията на арбитър в тройния спор за териториалните води около Острова на Афродита. Съюзът призовава Турция незабавно да прекрати тези нелегални дейности и да уважава суверенните права на Кипър да експлоатира природните си ресурси, в съответствие с европейското и международното право. Съветът допълнително застава на страната на Атина в спора й с Анкара за двама гръцки войници, задържани заради незаконно преминаване на границата по невнимание. Всичко това, разбира се, предизвика веднага остра реакция от Турция, която обяви чрез говорител на външното си министерство, че позицията на ЕС съдържа “неприемливи коментари” срещу страната и обслужва интересите на Гърция и кипърските гърци. В Атина пък, както се предполага, не могат да си намерят място от радост.

С всичко това на ум и общата ескалация на реториката в международните отношения, организираната по инициатива на България среща на върха в понеделник във Варна с участието на министър-председателят Бойко Борисов, председателите на Европейската комисия и Съвета на ЕС, Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск, и президентът на Турция Реджейп Тайип Ердоган, се превръща във все по-авантюристична инициатива и отговорна задача. Особено с обявената от Борисов в Брюксел амбиция Варна да се превърне в постоянен канал за комуникация между Анкара и ЕС. Въпросът, както се казва, не е само в географията, а и във възможностите.

Керванът си върви

Успоредно на основната тема, доминирала заседанието на Съвета, европейските лидери потвърдиха и постигнатите по-рано тази седмица споразумения между Брюксел и Лондон за условията около излизането на Великобритания от ЕС. А именно 21-месечният преходен период, в който европейските регулации ще продължат да са действащи на британска територия след 29 март 2019 г., както и някои параметри от бъдещите отношения. Правата на европейските граждани, пристигащи на територията на Великобритания до 31 декември 2020 г., ще бъдат същите с тези на хората, пристигнали преди датата на Брекзит и ще бъдат гарантирани от Съда в Люксембург. За сметка на това въпросът с границата в Северна Ирландия остава неясно формулиран. А срокът преговорите да приключат и споразумението да бъде окончателно оформено, преди да влезе в режим на ратификация, е месец октомври тази година.