Русия очаква, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън ще има достатъчно политическа воля и разум да не превръща Балканите в поредния фронт на антируска конфронтация. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за босненския вестник Oslobodenje по повод 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Руската федерация и Босна и Херцеговина (БиХ).

Коментирайки тезата за Босна и Херцеговина като „жертва на руско-американската конфронтация“, Лавров посочи, че Русия не решава проблемите си за сметка на нечии интереси и не поставя партньорите пред абсолютно некоректен избор „или с нас или срещу нас." "Нашата принципна позиция е добре известна - регионалните проблеми се нуждаят от регионални решения, базирани на приобщаващ диалог и отчитане на позициите на всички заинтересовани страни. В същото време трябва да отбележа, че напоследък Вашингтон избягва да обсъжда с нас не само БиХ, но и Балканската тема като цяло. Надяваме се, че администрацията на Байдън има достатъчно политическа воля и разум да не превръща Балканите в поредния фронт на антируска конфронтация, в противен случай това ще се превърне в катастрофални последици за Европа като цяло“, каза той.

Отговаряйки на въпроса какъв е основният интерес на Русия на Балканите, Лавров посочи, че това са мира, сигурността и стабилността в този регион. "Не трябва да търсим някакъв скрит смисъл в руската политика. Това е напразно. Ние си сътрудничим с всички на равноправна, взаимно уважителна, транспарентна основа, на принципите на международното право, преди всичко на Устава на ООН", подчерта той.

Според него митът за „вредното влияние“ на Москва е „откровено измислен“. „С упоритост, достойна за по-добри цели, този мит се насърчава от местните русофоби, за да се отрови атмосферата на сътрудничество в региона. Това вероятно би било в интерес на отделни нерегионални играчи, които предпочитат да „ловят риба в мътни води ."

Поставянето на балканските държави пред изкуствен избор „или Европейският съюз, или Русия“ е контрапродуктивно и несправедливо. Това провокира образуването на нови разделителни линии в региона, пречи на сътрудничеството“, каза Лавров.

Руският външен министър обърна внимание на факта, че често волята на гражданите на балканските държави умишлено се игнорира. "Вижте до какво доведе това в Черна гора, която буквално беше "завлечена" в НАТО, противно на мнението на мнозинството. Защо да се „пробива с коляно“ и насилствено да се прокарва евроатлантическия дневен ред? Между другото, всички много добре си спомнят какво направиха членовете на НАТО в региона през 90-те години на миналия век. За съжаление последствията от бомбардировките с обеднен уран ще усетят още много поколения местни жители“, обясни той.

Лавров отбеляза също, че Сърбия е ключов партньор на Русия на Балканите и Москва високо цени стратегическото партньорство с Белград и полага усилия за цялостно подобряване на двустранните връзки. Разклонените отношения на Русия с Хърватия - членка не само на Европейския съюз, но и на НАТО, добави ръководителят на руската дипломация, са ярък пример за това, че взаимноизгодните връзки могат да се развиват успешно, ако има взаимно желание за това. „Ние сме заинтересовани от насърчаване на положителен дневен ред със Северна Македония и Албания“, добави той.

„По отношение на Косово – по очевидни причини то не трябва да се включва в общия ред – руската позиция е добре известна. Ние подкрепяме постигането на жизнеспособно и взаимно приемливо решение от Белград и Прищина въз основа на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. То трябва да получи одобрението на Съвета за сигурност, тъй като става дума за осигуряване на международния мир“, подчерта Лавров.