Латинка Петрова е една от най-ярките комедийни звезди у нас, но сценичният й дебют не е в амплоато на актриса, а на народна певица, когато е на 16 години. С времето тя не изоставя музиката и доказателство за това са песните й от „Златният кос“, които включва и в моноспектакъла си „Връщам парите“. Латинка признава, че ако един ден издаде книга, в нея ще има и диск с песните й от фестивала. Талантливата актриса е завършила ВИТИЗ, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. В продължение на 29 години, тя работи в Сатиричния театър, заедно с имена като Георги Парцалев, Никола Анастасов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова. След като напуска театъра, тя придобива голяма популярност с появата си в атрактивна реклама на мобилен оператор. Латинка е участвала в редица постановки и филми, както и в култовия сериал на Влади Въргала - „Шменти капели“ и в мюзикъла на Стефан Димитров – „Бразилски нощи“. От 1974 г. тя е омъжена за художника и тенор Красимир Джонгалов. Дъщеря им Линда е журналист, а синът им Мартин Джонгалов - ядрен физик и доктор на науките.

- Латинка, в началото на януари имаше голям повод за празнуване, защото стана на 80 години. Как посрещна твоя юбилей и как се чувстваш с днешна дата?
- Събрах приятелите и най-близките вкъщи и скромничко го посрещнах, а преди това участвах и в програмата на БНТ. На моите години много колеги страдат и имат проблеми със здравето, така че не исках да дърпам дявола за опашката с голямо тържество. Слава Богу, Господ е бил милостив към мен и ме е запазил в кондиция, но аз също полагам усилия - играя гимнастика, обикалям градинки, ям с мярка, правя редовни изследвания и общо взето внимавам. Тренирам и рациото, като чета много. Иначе, не съм си правила операции за разкрасяване – не съм се опитвала да си правя нито уста, нито ботокси. Нямам усещане за старост, а и хората се изненадват като казвам, че съм на 80.

- Около теб винаги има нови и интересни неща. Би ли разкрила някои от тях?
- Сега имах покана за реклама за немската телевизия – на спортни облекла. В рекламата едно момче танцува фантастично рап в анцуг, после аз обличам същия анцуг и продължавам с рапа и се оказа, че правя същите фигури като него! Дъщеря ми наскоро беше във Виена и там ме е гледала по немската телевизия и после ми се обади: „Ти не ни остави на мира и през отпуската!“ (Смее се.) Имам покана и за игралния филм на Ивайло Пенчев – „Рожден ден“. Играя модел – от тези, които ги рисуват студентите художници. 

- От облечените или от актовите модели на художниците…
- От облечените - колко пъти ги моля да се съблека, а те: „Сакън, недей бабо!“ (Смее се.) Във филма играя баба Бойка. Хубаво е човек и на тези години да има нови проекти и да се поддържа във форма. Препоръчвам на всички пенсионери по-добре да се занимават с глупости, отколкото да тъгуват за изгубената младост. Животът трябва да го изживяваш всеки ден като последен - къс е денят вече и нямаш време за всичко, което трябва да свършиш. 

- С какво те изненадаха за юбилея твоят съпруг и двете ви деца и кое е най-хубавото пожелание, което получи?
- Малко са „обидни“ тези семейни подаръци – мултикукъри, които готвят качествено, как не се сетиха за парфюмите и за козметиката – това, което всяка една жена обича! (Смее се.) Иначе, вкусно става сготвеното в кукъра, а картофките се приготвят без мазнина. Мъжът ми пък ми даде пари - да си купя, каквото си поискам. Най-хубавото пожелание от близките ми беше - да не ги изоставям, защото без мен щяло да стане страшно, като че ли светът отива на кино, ако мен ме няма! Ще гледам да се държа във форма за тях, но всичко зависи от тоз компютър в главата - как си организираш деня, времето, комуникацията... 

- А какво си пожела ти самата за твоя рожден ден?
- Аз мечтая да съм в кондицията, в която съм от дълго време – да се радвам на прекрасната зимна картина от прозореца, да дочакам първите кокичета и първата зелена тревичка, която ме събужда за живот - копривка, лобода, лапад... Лятото пък чакам да ме заведат да опружа тялото морно на морето. Море, слънце, малко узо и шумна компания, какво повече ти трябва. (Смее се.) 

- В момента, в кои постановки играеш в театъра?
- Играя в Народния театър в „Каквото такова“. Ще възстановявам и „Луда нощ по френски“. За щастие, телефонът звъни, не ме е забравил. Багряна има едно прекрасно стихотворение за „телефон убиец“, който млъкнал веднъж завинаги, което е страшно. 

- Докато играеше в Сатирата, празнувахте ли заедно рождените си дни с другите обичани актьори там?
- Да, черпихме се един друг в клуба на театъра. Даже помня, че на един 13 януари бяхме с театъра в провинцията и Калоянчев поръча мекици за рождения си ден. Вика: „Аз черпя и плащам всички мекици!“ Аз пък изхарчих всички пари от моите награди от прегледа на театрите, за да ги черпя със свински крачета. Спомням си как Мито (Димитър) Манчев и Васил Попов, вечна им памет, ядат и плюят кокалчета - три тенджери изядоха, само духат и лапат! (Смее се.) Парцалев също много ни е черпил. Нямам друг такъв колега, винаги той ме черпеше. Аз му казвам, че не съм гладна, а той: „Лоте, щом си с мен си гладна!“ и после на масата ни започваха да идват дори и непознати хора. Един му казва, че са били заедно в казармата, а Парцалев: „Не сме, но сядай и пий едно уиски“, а самият той не хапва хапка, но седи до три в полунощ. Необяснимо ведър и смешен човек, но и крайно тъжен беше, казваше ми: „Лоте, аз по хендеците ще падна някоя вечер и няма да ме намерят!“, много тъгуваше че няма семейство и деца. Понякога ми споделяше, че иска със сестра му да си вземат един малък Жорж и да го гледат – обичаше децата. 

- А правехте ли си номера на сцената с колегите?
- Много. Калоянчев често искаше да ме разсмива на сцената, аз едва се удържах, а и Стояна също правеше такива опити. Например, като играехме с Калоянчев в постановката „Биволът“ на Иван Радоев, той застава гърбом към публиката и ми прави смешни муцки, а аз съм с лице към зрителите и трябва да издържа, докато той се прави на маймуна! Аз обаче не поддавам, защото ако започна да се смея няма спирка и всичко отива… Стоянка пък, докато сме на сцената ми вика: „Виж го този на втория ред“, и гледам един заспал и отворил уста – ако ливна да се смея край! Най-смешно беше зад сцената преди да излезем, защото всеки си правеше някакъв ритуал преди началото. Всичко това ми липсва, защото бяхме като една фамилия – бяха готини и нестандартни актьори и всеки идваше сутрин с новия си виц или шарж.

- А случва ли се да сънуваш някой от тези големи актьори, които вече ги няма между нас?
- Парцалев го сънувам по-често с големите тъжни очички. Казвам му: „И Парцалев, както си обещавахме нали, пазим се, кой където се намира!“ Аз съм му обещала да не разказвам неща, които ми е доверявал в самотата си. Нашето съсловие сме си едни деца - пораснали, но с психика на раними деца.

- Като жена с много интереси и голяма ерудиция – какво те вълнува най-силно в момента?
- Интересува ме политиката, интересува ме войната в Украйна, защото там загиват хора и от двете страни. Оказа се, че в Русия вече много намалява работната ръка. Чудя се на Путин, защо трябва да се хвърлят толкова хора във войната, хващат от улиците млади хора още нелюбили и ги пращат на фронта и за какво – за територия, за нищо друго! Нашите в политиката пък са събрани от кол и въже – недоучили, с лош български, крайно арогантни - не мога да се примиря с това в този век да говориш така. Дразня им се и дори понякога правя диалог с телевизора. Препоръчвам на политиците да гледат и наизустяват „Криворазбраната цивилизация“. Аз постоянно чета вестници и гледам новини, защото искам да се информирам и да участвам в този живот! 

- Как успяваш да запазиш усмивката и оптимизма си?
- Като влизам в черква съм молила Бог, като почне с възрастта да ми отнема нещата едно по едно, последно да е чувството за хумор, защото с него оцелявам! С хумор гледам под друг ъгъл света и събитията и това ме спасява, даже и домашните крамоли ги превъзмогвам така – с усмивка. Философски трябва да се гледа на всичко. Ако се усетя, че се нервирам за нещо си казвам: „Спокойно, след години няма да има помен от това, погледни живота, напарфюмирай се – вземи чантичката, излез и ще срещнеш някой добър човек. След 10 години няма да има и помен от това, което сега ме ядосва, защо да чупя чаши и чинии?!“ 

- Питала ли си се как щеше да се справяш финансово, ако трябваше да разчиташ само на пенсията си от 523 лева?
- О, питала съм се и слава Богу не съм стигала до отговор – децата не ми разрешават, защото ми помагат и зареждат хладилника. Моята пенсия ми стига да платя джиесема и да сложа бензин, добре че децата ми са щедри и нямам липса на нищо. Тъжно е, че днес  много млади хора са зарязали родителите си, не им помагат и те страдат. Не знам как така  им даваш живот и образование, а след това да те захвърлят... Като тръгна да изчислявам за колко време ми стига пенсията – то е страшно, още първите четири-пет дни и свършват всичките пари! Един депутат се беше заканил да изкара месец с една пенсия, но естествено не се случи. 

- Стефан Данаилов е бил студентската ти любов. Той беше ли още тогава толкова неустоим?
- Да, много беше красив. Водеше ме постоянно във Военния театър да гледаме Иван Кондов, неговия зет. Няма да забравя как, малко преди да си отиде, като се събрахме нашия клас на агне и след това ние вадим портфейли, а той – всичко е платено! Беше готин като тийнейджър – свястно момче с голямо сърце, постоянно пееше и се смееше. 

- С какво успя да те спечели твоят съпруг пред другите ти ухажори?
- С почтеност - той и досега е такъв. Исках мъжът ми да е чистоплътен и да се занимава с изкуство и Бог ми прати точно такъв човек! Той е завършил „резба“ в Художествената академия и вкъщи всичко е в резба. Тази година правим 50 години брак, но никога не съм гледала за червило по ризата му, или други такива работи. Ние и много работихме заедно - той свиреше на акордеон, а аз пеех. При конфликт – аз млъквам и наказвам с мълчание, рядка птица съм! Последно имахме пререкание, защото той изяде два гюма кисело зеле с ракийката. Аз съм свикнала да правя свинско със зеле и става вкусно, но той излапа зелето за нула време, обаче днес ме умилостиви, защото е взел една голяма зелка и сега ще отделя за сармички. (Смее се.) Мъжът ми почти не спи, разхожда се посред нощ, но благодарение на това видя през прозореца трима крадци на паркинга – сигнализира и след това дойдоха и ги хванаха. 

- А внучката ви Леа също ли е толкова забавна, като теб? Как прекарвате времето си с нея?
- Дъщеря ми в момента са в Доминикана и ми оставиха внучката да я гледам, тя и в момента е на лаптопа – играем, пишем букви... Днес ми зададе един сложен въпрос: „Мами (защото баба не съм), защо имаме вежди? Синът ми пък го попита друг въпрос: „Ти си учен, нали така?“ Той - да, аз съм учен. „Добре, а кой те научи, защото нашата мис Меги учи много деца, а теб кой те научи, кажи коя мис теб те научи?“ (Смее се.) Веднъж пък ме попита: „Защо заспиваме задължително?“, казвам й, че не е задължително, но идва Сънчо и натиска очичките, а тя: „Мога ли тогава, да спя когато искам?!“

- Ванга ти е казвала, че всеки има трето око – ти успяла ли си да развиеш твоето?
- Като че ли да, особено напоследък. Вчера сънувах мъжа на една приятелка с хора с бели престилки около него. Питах се – откъде-накъде сънувам нейния мъж, но явно сензорите се отварят, защото се оказа, че той е припаднал, както бях сънувала! Ходила съм при Ванга четири пъти. Единият път отивахме в Испания на турне с театъра и преди това й казах, че имам страх от самолети, а тя: „Няма страшно, видим те много стара и проскубана!“ След години, в ковида, като ми падаше косата и си викам - край, това е, но пък Парусан ме върна обратно към живота, дано Бог ми е дал още години да имам. Все още не се знае къде отиваме след земния край, но аз вярвам в прераждането и че тази енергия отива някъде.

- Вярата и Бог опора ли са за теб?
- Ванга ми е казала: „Свети Атанасий е разперил над теб едно червено и те пази - на Атанасовден курбан да правиш!“  Аз правя курбан тогава и отивам на черква, като в молбите си включвам и Свети Атанасий.