Методът е ефективен и при тежки злокачествени заболявания

Очаква се от средата на 2025 г. и в България да се прилага CAR-T, където се разчита на имунната система на пациента

За първи път се прилага в САЩ през 2012 г.

Революционната клетъчна CAR-T терапия се очаква да спаси живота на много българи с тежки злокачествени заболявания на кръвта. Здравният министър Галя Кондева съобщи пред “Труд news”, че се очаква още в средата на идната година това модерно лечение да се прилага и в страната ни.

Проф. Георги Михайлов, началник Клиниката по хематология към Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания уточни в интервю за “Труд news”, че днес в света има вече над 500 центъра за СAR-T терапия, която настъпва и при солидните тумори - при пациенти с рак на панкреаса, на дебелото черво, с мозъчни тумори, рак на гърдата. При този вид тумори обаче терапията все още е в период на клинични проучвания.

При СAR-T терапията се извличат имунните клетки Т-лимфоцити от кръвта на болния и се препрограмират да разпознават и елиминират раковите клетки, след което кръвният продукт се влива на пациента. Целият процес продължава 3-4 седмици, а самото вливане става за близо 1 час, обясниха хематолози. Всъщност това е комбинация на 3 технологии - имунна, клетъчна и генна терапия.

Самото вливане става на стол за трансфузия и с това всичко приключва.

CAR-T терапията е изцяло персонализирана - лечебният продукт се произвежда само за конкретния пациент и не може да послужи за друг. 10-дневното последващо наблюдение може да се извършва и в домашни условия, като 3-ят и 4-ят ден са критични за нежеланите реакции.

Терапията се прилага за първи път през 2012 г. в САЩ, а от 2017 г. година е одобрена и в Европа.

България може да организира, всички фрагменти от веригата, да влезе в преговори с фирмите, които произвеждат продуктите, които се вливат, каза проф. Георги Михайлов. Той разкри и други любопитни подробности около революционното лечение, при което взетите от пациента Т-лимфоцити се транспортират в оторизирана лаборатория, която е сертифицирана да извърши обучение на лимфоцитите (б. р. лимфоцитите се връщат обратно в пациента, обучени да убиват раковите клетки).

В Европа са одобрени 3 производствени центъра за обработка на кръвния продукт - във Франция, Швейцария и Германия.

Д-р Галя Кондева, здравен министър, пред “Труд news”: Предлагаме да се заплаща от здравното министерство

CAR-Т клетъчната терапия е високо специализирано лечение и центровете, в които се прилага, трябва да отговарят на редица изисквания. Такива центрове има в редица държави, като САЩ (първенец с над 150 центъра), Канада, Германия, Франция, Испания, Великобритания, Италия, Израел, Австралия, Сингапур и Китай.

Според експерти високата цена на този тип лечение и логистичната му сложност може да се окаже предизвикателство за здравните системи с по-ниски бюджети и да накара фармацевтичните компании да се съсредоточат върху по-големите страни, потенциално забавяйки разпространението на CAR-T терапията в по-малките държави.

Първите две CAR-T терапии са одобрени от ЕМА през 2018 г. Въвеждането на терапията в страните от Централна и Източна Европа изостава в сравнение със “Запада”. Отличникът е Чехия, където през пролетта на 2022 година вече е имало 6 центъра, от които 5, насочени към възрастни пациенти и един предназначен за деца. Чешката програма за CAR-T терапия е от полза и за пациенти в съседна Словакия. Активни действия са предприели и други държави, като Полша и Румъния, макар все още да са в режим на наваксване.

Въвеждането на CAR-T терапията е трудно не само поради разходите, но и заради необходимостта всеки център да бъде одобрен от фармацевтичната компания, което също забавя процеса.

Одобряването на CAR-T терапия при по-чести показания и за по-ранни линии на лечение потенциално може да окаже допълнително напрежение върху здравните бюджети не само на страните от Централна и Източна Европа.

По данни на Европейското дружество за трансплантация на кръв и костен мозък през 2021 г. около 2500 души са имали достъп до CAR Т-клетъчна терапия.

Успехът идва през 2017 г.

Одобрени са 6 CAR-T терапии

Идеята да изолират подходящи клетки на имунната система от организма на пациент с онкологично заболяване, да ги обучат в лабораторни условия за борба с раковите клетки, да ги размножат и да ги върнат обратно в тялото му, за да изпълнят мисията си, не е нова за специалистите. Предложена е в края на 80-те години на миналия век, а успехът идва през 2017 г., когато FDA дава зелена светлина на първата CAR-T терапия. Зад това съкращение се крие използването на Т-лимфоцити, модифицирани с химерни антигенни рецептори. Казано накратко, от пациента се изолират Т-клетки, които в лабораторни условия се “оборудват” със синтезиран от специалистите специфичен рецептор - “устройство”, което ще им помогне да разпознаят и унищожат раковите клетки. След прецизен контрол върху качеството им следва въвеждането им в организма, като една добре подготвена и мотивирана армия.

Към 7 февруари 2024 г. са били налични шест одобрени CAR-Т клетъчни терапии, предназначени за хора с хематологични злокачествени заболявания, предимно лимфоми и някои форми на левкемия, а също и мултиплен миелом.

Сред факторите, забавящи навлизането ѝ в лечението на солидните тумори, са “враждебната” - имуносупресивна среда, в която те се развиват, а също изменчивостта и хетерогенността им - профилът на първичния тумор и метастазите може да е различен. Независимо от “съпротивата”, която солидните тумори оказват, CAR-Т технологията напредва и надеждата е да ни помогне да и при тях. В ход са усилени проучвания в тази област, включително при тумори на мозъка, панкреаса, стомаха и яйчниците. Очаква се CAR-Т терапията да даде рамо и в лечението на някои автоимунни заболявания, например системният лупус еритематозус.

CAR-Т терапията е изключително висш пилотаж в света на медицината, но тя също има своите ограничения и нежелани ефекти. Едно от тях е получаването на достатъчно на брой висококачествени Т-лимфоцити, необходими за осъществяването ѝ, особено когато пациентите са малки деца или възрастни хора. Такива пациенти често са обект и на други терапии (химиотерапия, лъчетерапия), а това може допълнително да изостри проблема с набавянето на нужните Т-клетки. Сред възможните нежелани реакции са повишена чувствителност към инфекции, невротоксичност и др.

Обнадеждаващите резултати с CAR-Т терапията вдъхновиха учените към създаване на подобни стратегии, основани на други клетки на имунната система.

Проф. Радостина Александрова, БАН: Страните от Централна и Източна Европа изостават в прилагане на лечението

CAR-Т клетъчната терапия е високо специализирано лечение и центровете, в които се прилага, трябва да отговарят на редица изисквания. Такива центрове има в редица държави, като САЩ (първенец с над 150 центъра), Канада, Германия, Франция, Испания, Великобритания, Италия, Израел, Австралия, Сингапур и Китай.

Според експерти високата цена на този тип лечение и логистичната му сложност може да се окаже предизвикателство за здравните системи с по-ниски бюджети и да накара фармацевтичните компании да се съсредоточат върху по-големите страни, потенциално забавяйки разпространението на CAR-T терапията в по-малките държави.

Първите две CAR-T терапии са одобрени от ЕМА през 2018 г. Въвеждането на терапията в страните от Централна и Източна Европа изостава в сравнение със “Запада”. Отличникът е Чехия, където през пролетта на 2022 година вече е имало 6 центъра, от които 5, насочени към възрастни пациенти и един предназначен за деца. Чешката програма за CAR-T терапия е от полза и за пациенти в съседна Словакия. Активни действия са предприели и други държави, като Полша и Румъния, макар все още да са в режим на наваксване.

Въвеждането на CAR-T терапията е трудно не само поради разходите, но и заради необходимостта всеки център да бъде одобрен от фармацевтичната компания, което също забавя процеса.

Одобряването на CAR-T терапия при по-чести показания и за по-ранни линии на лечение потенциално може да окаже допълнително напрежение върху здравните бюджети не само на страните от Централна и Източна Европа.

По данни на Европейското дружество за трансплантация на кръв и костен мозък през 2021 г. около 2500 души са имали достъп до CAR Т-клетъчна терапия.

Пиринка Петрова, Българско сдружение лимфом: Терапията трябва да се прилага и в България

Първоначално бях скептична към тази терапия, изчаквах да видя как се прави, доколко е надеждна. Но с годините се убедихме, че действа много добре специално за рак на кръвта, отчитат се забележителни резултати. Това е бъдещето.

С терапията твоите клетки на практика се обучават да убиват рака, което е доста добре за организма, сам да се пребори.
Рисковете за пациента се свеждат като при обикновената трансплантация, всичко зависи от болницата и поддържането на перфектна хигиената.

Трябва и в България да се прилага тази терапия защото е надеждна.

В Словения направиха център, но мисля, че все още не работи на пълни обороти. Той е от скоро, създаде го с дарения местната Лимфом организация и един от техните водещи хематолози. Мотивираха хората да даряват. Но в България това няма как да се случи, трябва държавно финансиране.

В Хърватска центърът работи, можем да изпращаме кръвни клетки там, за да ги преработват, а тук само да ги вливат. Самата процедура е доста скъпа. В Испания, в Барселона също има такъв център. Доколкото знам българи не са пращани да се лекуват там.