Симбиозата от фундаментализми води до „разпорено общество“ с потоци тъмни пари

Тук е България, в сила са българските закони

По света и у нас се вихри психологическа война. На някои места тя придобива характер на студена гражданска война. Например в САЩ, където лобито на магарето (Демократическата партия) и лобито на слона (Републиканската партия) се забавляват с перманентно боричкане. Но сега то увлича в безпрецедентно масови прояви фен клубовете на двете партии. Розовите шапчици, с които разочаровани от загубата на Хилари Клинтън демонстрираха неприязън към победителя Тръмп, бяха в самото начало на гражданската конфронтация. Колкото и нелепи да са тези симптоми за вампирясване на

троцкизма в левия политически спектър, има основания за безпокойство.

Задълбочаващи се вътрешни противоречия често водят до трескави опити за отклоняване на вниманието – до пренасочване на гнева към реален или въображаем външен дразнител като Русия, Китай и т.н. Ние вече сме живели в условията на забуксувалия „реален социализъм“ , когато пренасочваха нашето недоволство с лозунги от типа: „Роналд Рейгън – враг номер 1 на община Тутракан!“

Така първоначалната гротеска може да се превърне в следваща трагедия. Хората се държат като заложници на тъмни сили с тъмни пари, които деформират обществата и волята на избирателите. Има някаква оптимистична ирония във факта, че точно представители на Демократическата партия подготвиха неотдавна проектозакон против тъмните пари в голямата политика. Виждам в това известен реванш на симпатичния за мнозина Бърни Сандърс, чиято кандидатура за президент изглежда беше спъната именно от тъмните пари на конкурентката му. Факт е, че фондацията на Хилари беше закрита два дни след изборите, без каквито и да било следващи разследвания. И е факт, че тъкмо президентът Обама внесе промени в правилата за предизборно финансиране така, че неограничено големи парични дарения да могат да влизат в сметките на кандидатите. Интересно - как никой, ама никой изобличител на корупцията не видя в тези промени най-малкото предпоставки за търговия с влияние?! Очевидно узаконената търговия с влияние не се брои за неморално явления – поне за тези, които са на власт.

И на отсамния бряг на Атлантика – в добрата стара Европа финансовото заложничество е отколешно забавление за политически елити. Начинът, по който те се формират и се редуват на власт и в опозиция, разкрива сходни зависимости от тъмните пари в политиката. Системата се тресе от неотстраними противоречия, но така наречените системни партии продължават да я натрапват на европейците. Претендират за неотстранимо присъствие във властта, а когато на изборите все пак ги отстранят, обвиняват собствените си народи в популизъм. Забравят „Vox populi, vox Dei!” (Глас народен, глас Божи!) – всъщност не вярват в никакъв бог, освен в парите.

Особено гласовити критици на популизма са неолибералните политици. Групата партии АЛДЕ е тяхното Брюкселско семейство, на което Системата възлага важни функции. От либералните партии се очаква да са вечният балансьор – нещо като постоянно присъствие във властта. С перманентното им съучастие се съставят правителства на така наречената „либерална демокрация“, която неусетно замени класическата, т.е. истинската демокрация. Странно как този термин навлезе в речника на европейските лидери, които внушават на електоратите си, че тъкмо либералната демокрация е въплъщение на всичките техни мечти и въжделения. А ако хората не са склонни да се хванат на тази въдица, тогава ги обвиняват, че са популисти. „Ако електоратът вземе напълно демократично решение, което обаче нарушава определени либерални принципи, либералите няма да го приемат. Така те поставят упражняването на демокрацията под условие...“ пише Ален дьо Беноа в интервю за вестник „Фигаро“.

Нещо повече, неолибералите намразват собствения си народ, ако той отказва „да се води по акъла им“. Но най-мразят онези, които са ги изместили от позицията на балансьор в управляваща коалиция. А това вече се случи в България! Започва да се случва и на други места в Европа, където хората си припомнят, че в края на краищата все пак народът е суверен. Както казва известният френски мислител Сент Ив Д‘Аведр: „Суверенен е този народ, който има в себе си образователната, икономическата и съдебната власт!“

Интересно, за кой ли от съвременните народи това условие е изпълнено? И какво се случва с народа, ако образованието и икономиката му са в чужди ръце?! Ами ако тъмни пари арогантно се месят в работата на съдебната му власт? Или например религиозните институции в една суверенна страна получават външно финансиране – от чужди държави, фондации или източници на тъмни пари?

Когато става дума за външна намеса във вътрешните дела на българския народ, не можем да избегнем темата за вероизповеданията. Проблемът тук не е просто финансов – той е стратегически! В него се отразява палитра от обществени, политически и цивилизационни предизвикателства пред България и Европа. Включва се както заплахата от тероризъм, така и многомилионната миграция, която дестабилизира страните от ЕС. Спонтанна, може би и целенасочена дестабилизация с ресурс от стотици милиарди долари. Такива суми се изразходват ежегодно за експорт на външни влияния (включително и религиозни) в и без това обърканото европейско пространство. Ислямският фундаментализъм отдавна е проникнал в Европа, не без съдействието на либералния фундаментализъм и неговата утопия за отворено общество. Парадоксалната симбиоза на фундаментализми е довела до състояние, което може да се нарече „разпорено общество“. В него потоците на тъмните пари свободно циркулират и могат да опорочат и политически, и социални, и религиозни взаимоотношения.

Добре е нашата държава да проявява бдителност за това как и от кого се финансират вероизповеданията в суверенна България. Това не бива да става с чужди пари – все едно дали са получени официално от Дианета на Република Турция (който плаща 2 милиона годишно на Мюфтийството у нас), или идват от сумрачни кръгове, рекламиращи шериата. Тук е България, в сила са българските закони! Но още по времето, когато се приемаше Законът за вероизповеданията, бе очевидно как някой го саботира. Кристално ясното и принципно предложение на ВМРО за забрана на даренията отвън не получи подкрепа. Странно защо, но дори по-мекото и обтекаемо предложение на ГЕРБ не беше гласувано, заради „хатъра“ на либералните рекетьори. За тях като че ли Главното мюфтийство е един от инструментите за облагодетелстване от Прехода.

В условията на този преход се стигна и до внушението, че ако искаме граждански мир, трябва да си плащаме на съответните политически брокери. Дали това беше рекет, или само шантаж – това е въпрос на нюанси. В интерес на справедливостта трябва да признаем, че някои от въпросните политически брокери изиграха като цяло положителна роля за формирането на т. нар. български етнически модел. Народът – в неговото инстинктивно единство на етнически и верски съставни части няма да забрави този принос. България е родина на всички ни, както и да се казваме, какъвто и да е бил пътят към вероизповеданието на нашите пра-деди. Ето защо е редно да признаем приносите, без да допускаме изкористяването им. А що се отнася до българския етнически модел, той е заслуга на многоликия и свестен човешки фактор, който обича и пази България. Той бе предшестван и подкрепен от българския антитерористичен модел, благодарение на който страната ни успя да се измъкне от двоен „омагьосан кръг“:

- дестабилизация – тероризъм – още по-голяма дестабилизация...

- терор – насилствен отговор на насилието – още повече тероризъм...

Истината е, че България съумя да избегне трагедии като тези в Кавказ или в Босна. Ние не допуснахме да се сблъскат етносите, за които „велики“ външни сили бяха отредили печалната съдба на пушечно месо. Не позволихме на българска земя да пламне братоубийствена война, каквато бушуваше и на изток, и на запад от нас. С това вбесихме онези, които вече брояха свъхпечалбите си от доставки на оръжие и трафик на наркотици. България се измъкна от капана им. Понесохме жестоки удари, но си опазихме и държавността, и човещината.

Великият Левски пише, че „що се отнася до делата български, то времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме!“ Нека отнесем това към днешния ден и близкото бъдеще на страната ни. Да работим за нов обрат – към народозащитна политика, към повече суверенитет и в образованието, и в икономиката. Време е да се отърсим от влиянието на тъмните пари и в съдебната система, и в другите сфери на все така неудовлетворения ни стремеж към справедливост. Без справедливост няма демокрация. Само гласуването не е достатъчно, за да я гарантира. Процедурата може да бъде компрометирана от използването на „електорален башибозук“, купен с тъмни пари. Още по-сериозно стои въпросът за намесата на такива пари в предстоящите избори за европейски парламент. След тези избори стара Европа вече няма да е разпорено общество.