Неповторимата екранна дива Лив Тайлър се завръща зрелищно в българските кина след няколко години пауза. Красивата дъщеря на Стивън Тайлър играе ключовата роля на Бети Рос в мегапродукцията “Капитан Америка: Нов свят”, която и българската публика очаква за световна премиера през февруари. Филмът на “Марвел” има амбицията да възроди интереса на глобалната публика към историите за костюмирани супергерои, доминирали пейзажа през последното десетилетие. Лив пробива в шоубизнеса като тийнейджърка и оттогава не е спирала със сочните екранни изяви. Днес тя се снима в киното, участва в нови сериали, а наскоро се върна във фешън индустрията и стана модел на бельо. Лив е дъщеря на модела, певица, плеймейтка и светска тигрица Бебе Бюъл и фронтмена на “Аеросмит” Стивън Тайлър. Тя обаче научава истината за биологичния си баща години по-късно защото по време на забременяването на Бебе рок идолът е бил пристрастен към наркотиците и тя не е искала такъв човек да отглежда нейната дъщеря. Красивата дива е кръстена на легендарната шведска актриса Лив Улман. В киното Лив се превръща в сензация след участието си в заредения с еротика арт филм на маестрото Бернардо Бертолучи “Открадната красота” в средата на 90-те години на миналия век. После покорява и широката публика с главни роли в блокбастър събития като “Армагедон” и “Властелинът на пръстените”.

- Лив, вие играете от дете. Има ли роля, която да е променила живота ви по някакъв значим начин?
- Творила съм с такива велики режисьори и съм безкрайно благодарна за опита, който съм имала възможност да натрупам с роли в техните произведения. Със сигурност бих изтъкнала ролята си в “Открадната красота” на Бернардо Бертолучи. Това беше един от най-великите и важни моменти в кариерата ми. Невероятна възможност, която получих толкова рано във филмовия си път. “Открадната красота” е едно красиво, ефирно и еротично изследване на сексуалността, на женското разцъфтяване и аз вложих много от себе си в ролята. Винаги съм харесвала филмите, които успяват да уловят интимността без евтини трикове, сензационност и вулгарност. Европейското кино има дълги традиции в разработването на сексуалната тематика. В Холивуд нивото е по-инфантилно и пуританско, тук не сме много добри в секса, образно казано. Разбира се, гордея се и с участието си в трилогията на Питър Джаксън “Властелинът на пръстените” по безсмъртното произведение на ненадминатия Толкин.

- Какво продължава да ви дава работата в киното и телевизията?
- Винаги съм изпитвала удоволствие от това да влизам в роли, да чета сценарии и да разгръщам своята актьорска игра. Но част от се опитва да се дистанцира максимално много от типичния звезден лайфстайл. Не желая да бъда знаменитост. Не се чувствам комфортно да ме забелязват през цялото време. Понякога си фантазирам за смяна на професията. Но си спомням и как се почувствах още на третия ден на последния си проект. Бях на снимачната площадка и си помислих: “Това е нещото, което искам да правя в живота си”. Киното още ме прави щастлива. Получих първата си роля през 1994-а година. Преди три десетилетия години. Бях на 15 или 16 години по това време. Тогава не знаех нищо. Но с годините научих толкова много, попих и абсорбирах огромно количество важна информация за техническия процес на киното.

- Промени ли се шоубизнеса през тези три десетилетия?
- Много неща се промениха - дава се повече глас на жените и се търси възможност да се правят филми с повече главни женски роли, които не са просто за красавици, а са фокусирани върху силния характер на женските персонажи. От друга страна някои неща продължават да са си същите. Това все още е обсебения от суетата Холивуд. Преди години са ми казвали, че трябва да сваля килограми, за да получавам повече роли. Но аз нямам никакво намерение да се подчинявам на тези изфабрикувани Холивудски стандарти. За останалата част на света аз съм слаба и се харесвам такава каквато съм. Ала този подход е типичен за индустрията ни. Хората са твърде критични към себе си и стигат до крайности, за да влязат в малките кутийки, предназначени за тях по неписаните шоубизнес правила. Важно е да помним, че няма една категорична дефиниция за красота. Но когато успееш да видиш душата на някой това вече е нещо специално. Не може да се обясни с думи, но това за мен е красотата на човека.

- Как се разбирате днес с вашия легендарен баща Сивън Тайлър от “Аеросмит”?
- Обичам го страшно много, но съм критична към някои негови решения и избори. Особено когато си сложи твърде тесни панталони. Понякога си слага и момичешки дрехи - страшно е забавен. Виждала съм го с мои блузи, които всъщност му отиват. Динамиката на нашето семейство е доста ексцентрична. Аз всъщност имам двама бащи - Стивън Тайлър и Тод Ръндгрен. Помня, че когато още не познавах биологичния си баща Стивън Тайлър му бях голяма фенка, дори бях влюбена в него. Имах постер на “Аеросмит” на стената си.

- Какво дете бяхте?
- Нестандартно дете! С всички тези диви хора, които преминаваха през къщата ни - рок звезди, драг-кралици, модели, байкъри, всякакви странни птици. Като пораснах и аз се потопих в този свят. Вече не бях дете. Беше време на алкохол, секс и наркотици и аз бях свидетел на една легендарна епоха, която едва ли ще се повтори. Но не съм живяла в охолство. Работя нонстоп от 14-годишна.

- Снимахте се във физически предизвикателна роля в сериала “911: Тексас”. Как беше това преживяване?
- В “911: Тексас” играя Мишел Блейк - капитан на екип от парамедици. Трябваше да навляза в темата много бързо, защото след като ми предложиха ролята започнахме снимките две седмици по-късно. Тренирах усилено и бързах, защото пред камерата трябваше да изглеждам като човек, който знае какво прави. Страхотното на сериала е, че много от статистите в сцените са истински пожарникари и парамедици. За мен това беше от голяма полза и постоянно ги засипвах с въпроси и ги наблюдавах между сцените. Подложихме се на интензивни тренировки и се радвахме на подкрепа от страна на изумителни професионалисти. Добре, че бяха наоколо. Постарахме се да научим колкото се може повече от тях, за да отдадем почит на професията им, но все още се учим в крачка.

- Какво провокира интереса ви към спасителните служби?
- Запитах се: “Кои са тези хора?” Познаваме работата им, но е безкрайно интригуващо да ги опознаеш като индивиди и да разбереш какво ги мотивира. Исках да науча как спят нощем след видяното и какво разпалва страстта им към живота. Когато започнаха тренировките и можехме да ги наблюдаваме, беше невероятно. Те са супергерои.