Значително нараства търсенето на електрически и хибридни модели в ЕС

Най-сериозен спад се отбелязва в дела при бензиновите коли през 2020 г.

Германия остава най-големият пазар

Покупката на нов автомобил се определя от множество фактори, сред които са цената, качеството, текущият доход, общото богатство, условията на кредитния пазар, очакванията за бъдещето, семейното положение и т. н. Автомобилите, особено пътническите, са стоки за дългосрочна употреба, които в общия случай се характеризират с бърза загуба на стойност, особено непосредствено след първоначалното придобиване.

Пазарът на търговски автомобили от своя страна представлява добро приближение за състоянието на икономиката като цяло. Данните за периода 2009 - 2020 г. показват статистически значима зависимост между изменението на продажбите на търговски автомобили и изменението на реалния брутен вътрешен продукт в Европейския съюз. Поради това ще разгледам развитието на тези пазари през 2020 г. според данните на Европейската асоциация на автомобилните производители.

Регистрирани нови автомобили в ЕС

През 2020 г. в Европейския съюз са регистрирани приблизително 11,66 млн. нови пътнически и търговски автомобила, при 15,32 млн. през 2019 г., т. е. спадът е 23,9% на годишна база. Това развитие не е изненадващо предвид икономическата и социалната криза, причинена от COVID-19. Загубата на оборот, работни места и доходи, заедно с неясните краткосрочни перспективи, не могат да бъдат компенсирани от наличието на отстъпки в цените и ниските лихви по лизинговите договори.

Общият брой новорегистрирани пътнически автомобили е приблизително 9,9 млн. през 2020 г. (понижение с 23,7% на годишна база), докато при търговските (включват лекотоварни, товарни, тежкотоварни и автобуси) броят е 1,7 млн. (спад със 17,9%). Данните показват, че най-сериозно отражение на кризата е имало през месеците март и април, докато към края на 2020 г. спадовете вече са едноцифрени.

Най-големият пазар на пътнически автомобили остава Германия с новорегистрирани 2,9 млн. броя през 2020 г. и спад от 19,1% на годишна база, което означава с почти 700 хил. автомобила по-малко. В челната тройка продължават да са Франция и Италия съответно с 1,65 млн. и 1,38 млн. броя, следвани от Испания с 0,85 млн. Спадовете там са съответно 25,5%, 27,9% и 32,3%. Други по-големи пазари са Белгия, Полша и Нидерландия.
Докато продажбите на пътнически автомобили могат да се разглеждат повече като индикатор за състоянието на домакинствата, макар че в България голям дял от тях се регистрират като собственост на фирми, пазарът на търговски автомобили е по-представителен за състоянието на бизнес сектора, тъй като това са инвестиции. Както отбелязах по-горе, средният спад тук е по-малък отколкото при пътническите автомобили, но е почти една пета спрямо 2019 г., което означава 400 хил. броя по-малко.

Транспортът беше един от най-силно засегнатите от кризата отрасли - както вътрешният, така и международният. Превозът на пътници и на товари беше ограничен през няколко месеца от годината. Веригите на доставка в някои производства бяха прекъснати, или силно ограничени, което не създава стимули за инвестиции в транспортни средства. 

Най-големият пазар тук е Франция и неслучайно те са един от най-силните поддръжници на промените в пакета „Мобилност” относно международните превози. През 2020 г. там са регистрирани почти 450 хил. нови търговски автомобила. След нея са Германия (349 хил.), Италия (183 хил.) и Испания (почти 180 хил.). И тук, както при пътническите автомобили, те са следвани от Полша, Белгия и Нидерландия.

За ЕС са налични данни за задвижването на новите автомобили през първите 9 месеца на 2020 г. Те показват значително нарастване на относителния дял на електрическите и хибридните автомобили. Той се повишава с над 10 процентни пункта спрямо 2019 г. и достига 18,7%. Това се дължи на нарастването на новорегистрираните такива автомобили с 67,6% въпреки кризата и спада при останалите с 37% през посочения период. Най-сериозен спад в относителния дял се отбелязва при бензиновите автомобили, докато при дизеловите той е по-малък, а алтернативните горива запазват дела си от 2019 г. За съжаление, България не е сред страните, за които са налични данни от този източник. Това, което може да се посочи, е, че разпространението на електрически и хибридни автомобили в страната е слабо. Стимулите за покупка на такива автомобили не могат да компенсират все още по-високите първоначални цени спрямо съответните им аналози с двигатели с вътрешно горене.

Практиката на множество държави от ЕС е да субсидират покупките на такива автомобили чрез възстановяване на част от разходите. Политиката в ЕС относно автомобилите обаче не може да се приеме безусловно, тъй като преди електромобилите тя насърчаваше избора на дизелови вместо бензинови двигатели, което сега се възприема за неправилно. Електрическите автомобили все още са скъпи и субсидирането на потреблението на хората с по-високи доходи, които могат да си ги позволят, не е най-доброто решение. Освен това съвсем не е сигурен фактът, че емисиите от вредни вещества от електромобилите са по-ниски отколкото при конкурентните технологии. Основните проблемни места по отношение на емисиите и на използваните ресурси са производството на електроенергия и на батерии.

Новите автомобили в България

България остава един от най-малките пазари на пътнически автомобили с едва 22 368 новорегистрирани през 2020 г. Това означава едва 0,26% от общия брой в ЕС при 1,55% от населението. Тя се нарежда единствено пред Кипър, Естония, Латвия, докато от посочения източник липсват данни за Малта, но тя вероятно също е след България поради значително по-малкото си население. Литва, чието население според Евростат е било приблизително 2,8 млн. души в началото на 2020 г., изпреварва България (6,95 млн. души), тъй като там са регистрирани 40 232 нови автомобила, докато в Люксембург (население 626 хил. души) са регистрирани 45 189 нови автомобила, но все пак последната е водеща по жизнен стандарт в целия ЕС.

България се нарежда и сред страните с най-сериозен спад (36,8% на годишна база) през 2020 г. След нея е единствено Хърватия (42,8%). Освен това разгледано по месеци представянето на местния пазар също не е добро. Например, само през декември спадът спрямо същия месец на 2019 г. е 40,3%, докато в Германия се отбелязва растеж от 9,9%.

През 2020 г. в страната са регистрирани 7 295 нови търговски автомобила. Това означава едва 0,43% от общия брой в ЕС. Спадът на годишна база е 24,1%, като е най-силен при тежките камиони (над 16 тона) и автобусите.

Особености на местния пазар

За българския потребител на пътнически автомобили е характерно предпочитанието към вторичния пазар. От една страна е ясно, че при автомобилите е налице по-бързо обезценяване в началото на тяхната употреба. Така е възможно с бюджет за покупка на автомобил от среден клас да се купи такъв първоначално от висок клас на няколко години. Новостите в автомобилостроенето обикновено навлизат първо във високите класове, но постепенно с усъвършенстването на производството и понижаването на цените, те започват да се предлагат и при по-ниските. Така е възможно „екстра”, която преди 5 години е била характерна за високите класове, да се предлага на достъпна цена в актуалните нови модели от средния клас. Много хора не си дават сметка за това и поради тази причина те предпочитат да вземат на вторичния пазар автомобил на сходна цена вместо нов автомобил с близки характеристики.

Разбира се, има характеристики, които се предлагат само в най-високите класове, а попадат сред предпочитаните от потребителите, тъй като осигуряват по-голям комфорт или динамика при шофиране. Те обаче обикновено силно повишават цената на автомобила, особено когато е нов, и затова употребяван технически изправен автомобил осигурява същото качество при по-ниска цена.

Може би най-важна остава достъпността на цените на автомобилите от вторичния пазар спрямо доходите в страната. Базовите модели на автомобилите от ниските класове струват в общия случай над 15 000 лв., докато в рамките на този бюджет има голямо разнообразите от оферти за автомобили среден клас. Това означава, че една нова кола, която е базов модел от нисък клас струва минимум колкото годишната заплата на човек със средно за страната трудово възнаграждение. Ако се разглежда покупката на среден клас автомобил, тогава цената става значително по-висока.

Разбира се, автомобилът може да бъде закупен на лизинг, но това не намалява общия размер на плащанията, а дори ги увеличава, защото към цената се добавят лихви и такси.

В крайна сметка покупателната способност на населението позволява пазарът на нови автомобили да бъде значително по-голям по размер, но предпочитанията на хората и стимулите, произтичащи от нормативната уредба, определят настоящия му вид.