Хищник, който се приспособява лесно

С широк хранителен спектър

Най-голяма слука през зимата

Не е тайна за ловците: винаги лисичата популация е имала висока плътност. Освен това за този хищник е характерна и силно изразената гъстота. Лесно се приспособява към променящите се условия в околната среда. За да се укрие, взема най-различни мерки. Хранителният ѝ спектър е много широк. Освен всичко друго прекрасно съжителства и с доста животни.

Ястията ѝ са разнообразни: особено предпочита домашни и диви птици, диви зайци, сърнета, костенурки, жаби, мърша, даже риба. Наблюдаван е следният случай: вървейки покрай брега на реката, лисицата хитро лови риба, тя потапя опашката си във водата, рибките се насочват към нея и плувайки, попадат в гъстите косми, когато хищницата се усети, бързо изважда опашката си от водата, скача на сухо място, изтръсква се, рибките падат на земята и тя ги яде. Както се вижда, никога няма да умре от глад...

И от всичко това идва естественият извод - колкото повече има храна в природата за нея, толкова поколението ѝ е многобройно /понякога има 12 - 16 малки в едно котило, а нормалното е 5-6 броя/.

Ловът на лисици е доста емоционален спорт. Най-голяма слука има може би през зимата, когато по съответните биологически закони хищниците са особено настървени. Добрите ловци наблюдават още от летния сезон лисичите набези, знаят предпочитаните места, които обикновено са торищата, копите сено, курниците, овчарниците, свинарниците. Самите стрелци по различен начин привличат хищниците към техните обичани зони. Известно е, че лисичият лов изисква и твърде много ловен стаж, усет, наблюдателност и голяма доза биологични знания.

Преди години /за да има яснота за популацията ѝ в даден район/ беше предложено да се направи нещо като таксация на този хищник. Не е лошо да се знае, например, колко и къде са лисичите дупки.

Ловна миниатюра

Разпра между символи на злото

Есенната гора беше почнала да става поомърлушена. Тук-там листенцата вече падаха. Но времето се задържаше все още топличко и приятно. Някъде около един трънлив храст се долови леко тупкане. Срещу драката някаква лисица беше настръхнала и от време на време подскачаше като ужилена. Може би си играеше с някого? Но погледът ѝ не се отклоняваше от трънака.

Рунтавелката се наведе ниско, изпъна краката си  и се хвърли напред. И после пъргаво отскочи встрани. Отново зорко се загледа в същия храст. След това пак се хвърли към своя неприятел. И изчезна сред дъбравата. Някъде там в сухите листа се гърчеше някаква пепелянка. Кожата на гърба ѝ беше разкъсана и смъкната. А може би тези символи на злото по някакъв свой си начин разбираха, че животът е борба. Но на този свят неочакваното се случва по-често, отколкото очакваното. А смъртта идваше като някакво избавление...

Опасни обитатели на Амазонка

Къпането в Амазонка е съпроводено с различни рискове. Така например във водите на тази огромна река човек може да се срещне с едно малко, но опасно животно. Това е торпедообразната рибка - паразит, която местните жители наричат кандиру или карнеро, а в науката тя е известна като вандалия. Това 6 сантиметрово същество се храни с кръвта на сладководните риби /естествено, не прощава и на хората/. Анатомичните особености му позволяват лесно да прониква в тялото на жертвата. На хрилете си тази риба има остри шипове, плътно прилягащи към тялото й, когато се движи напред в тясно отверстие. Когато тръгне в обратна посока, те се разтварят ветрилообразно. С други думи, положението и устройството на шиповете е такова, че ѝ позволява да се намъква и в най-тесен канал, но излизането ѝ оттам вече е невъзможно.

Ванделията обича да плува срещу течението. Срещайки каквато и да е риба, тя почва да плува срещу струйката вода, излизаща от хрилете ѝ и оказвайки се вътре, с острите си зъби и шипове разкъсва тъканите и жадно смуче кръв. Паразитът лесно прониква и в пикочоизпускателния канал. Подобен инцидент е много опасен и обикновено влече след себе си смъртен изход. Разбира се, това е само една от опасностите, с който се сблъсква човек в басейна на Амазонка.

Удивителна риба е пейше до мато. Когато забележи, че речният ръкав, където тя живее, постепенно изсъхва, зарязва го и дълго се придвижва из горите - достига друг по-пълноводен ръкав, благодарение на безпогрешния си инстинкт и на дихателната си система, способна да се адаптира към атмосферата.

Калорична храна за крокодили

Една шведска фирма решила да накара жителите на Стокхолм да обърнат внимание на китайската кухня. За тази цел докарала 14 000 пряснозамразени пъдпъдъка. Но на местните любители на кулинарията птичетата се сторили доста малки и твърде скъпи. И затова фирмата била принудена срочно да препродаде цялата партида на зоопарка. Там китайските пъдпъдъци станали храна на три крокодила. ”Откакто започнахме да храним хищниците с тези птици -заявил един от служителите, -крокодилите просто живнаха”.

Гренландският кит

В отворената уста на гренландския кит може да се побере цяла къща. А ако се постави изправен четириметров прът, той няма дори да се огъне, ако китът затвори устата си. Животното няма зъби, а устата му е пълна с рогови пластинки, които се спускат от небцето. Те имат различна дължина и широчина. Краищата им висят надолу като разнищени ресни. Броят им е от 250 до 400. Когато китът затваря устата си, пластинките се сгъстяват и образуват плътно сито, през което водата преминава свободна, но нито едно най-дребничко животинче не може да се провре.