Представянето на "Свят за обичане" - книгата и албумът е на 1 юни от 19 ч. в литературен клуб „Перото“ в НДК

Лияна Панделиева е журналист и повече от 15 години пише за туризъм и транспорт, но също и за конен спорт. Занимава се още с фотография, конна езда и ски, като съчетава и трите както професионално, така и в свободното време. “Свят за обичане” е първата є книга, която разказва за най-вълнуващите срещи с места и хора по време на нейните пътешествия.

- Лияна, книгата ви “Свят за обичане” е 440 страници, това е сериозен обем. Как и кога се роди заглавието?
- Работното заглавие беше “Не можеш да разкажеш нещо, ако нищо не ти се случи”. Винаги когато се завърна от някъде и започвам да споделям преживяното във Фейсбук и с приятели, все ме пи

тат: “Е, как на теб ти се случи това?” и после “Няма ли да напишеш една книга, за да събереш историите на едно място!”

В деня, когато с дъщеря ми Вани се прибрахме от разходка до ледника Перито Морено в Аржентина, нещо в безбрежието на синьо-бялата гледка ми подсказа, че е време да събера всички натрупани емоции и впечатления.

Бях по средата на писането, когато с мой познат се видяхме случайно, хапнахме сладолед и докато споделяхме моменти от някакви пътувания, осъзнах, че все казвам: “А толкова обичам...”, “Ей, а това как го обичам...”, “Обичам мига, когато...”. Прибрах се, отворих файла и написах заглавието. Мисля, че няма как да е друго.

Самото писане беше... по картинки. Отварях папка след папка със снимките и всички истории оживяваха на мига. Най-трудното беше да не разказвам за всичко.

- Историите в книгата не са в хронологичен ред, а сякаш едновременно разказвате за различни места и периоди - от ветровете в Патагония, до ловенето на хамелеони в детството в Либия, за страданията от кислороден глад и за различните хора, срещнати по пътя...
- Когато с приятели сме на приказка и един каже например “такси”, всички се сещат за своята “такси история”. Затова използвах асоциативните връзки за подреждане на случките.

Моите лични преживявания обаче не са важни, ако не бъдат обвързани със стойността на мястото, което посещавам. Да вземем Мачу Пикчу. За влизането там туристът изкачва тясна стръмна пътека и едва тогава се разкрива цялата гледка. След дни на височини около и над 4 хиляди метра в Перу, 2400 м. надморска височина ни бяха като на морското равнище. С дъщеря ми взехме пътеката на спринт край хора, които кретаха, пъшкаха и се теглеха един друг. И когато застанахме отгоре, ахнахме, защото беше зашеметяващо и внушително. И... историята спира тук. Да, красиво е, мъгли се стелят, хора се снимат, лами се разхождат.

Прочетох четири книги и куп противоречиви публикации, за да придам плътност и стойност на мястото. Не стигането дотам е важно, а начинът по който именно Мачу Пикчу се превръща в световна емблема на изчезналата цивилизация на перуанците и завещанието на владетелите им - инки.

- Този подход е класическа журналистическа работа.
- Професията ни е научила да търсим много източници, да ги засичаме, да проверяваме. Всъщност - гигантската популярност на Мачу Пикчу се дължи именно на журналистиката: National Geographic посвещава цял брой на изданието с първите снимки от изчезналия град. Първите плакати на Мачу Пикчу се продават като вложки в ежедневници, заради което тиражите били с невероятни за времето си обеми.

- За колко държави се разказва в книгата?
- Не съм сигурна. Всъщност не разказвам за местата, които съм посетила с цел описание, а за опита сред хората, които срещам и това е най-вълнуващото от всяко пътуване. От доста екстремните преживявания в Патагония, с които книгата започва, през приключенията ми като дете в Либия, по острови, в пустини - всичко носи свой заряд и емоция. Разказвам за срещи с хора, напълно различни по нрав и начин на живот.

- В почти в цялата книга преживяванията са споделени между Вас и дъщеря Ви Ванина.
- Вани е най, най-добрият ми партньор и другар за всяко пътешествие! Още от малка я повлякох с мен - в началото тръгвахме към Балкана или където решим, с пръст забоден в хартиена карта; запознавахме се със случайни хора, газехме по реки, яздехме, четях є поезия. А когато тя порасна и поехме по трудните дестинации, Вани беше човекът, който правеше цялото планиране. За пътешествието ни в Южна Америка разпечатах 42 страници с резервации - тя не бе допуснала нито една грешка! За нас е важно сами да избираме къде да бъдем и за колко време.

В Перу, на височина от 4860 м. се наложи Вани да ме носи на гръб, защото бях почти в безсъзнание от височинната болест. Заедно винаги се справяме.

- Традиционният въпрос: най-любимо място? Или най-любима история?
- А, не - не падам в този капан! Всъщност - готови сме по всяко време да се върнем в Латинска Америка. Перу, Аржентина, Колумбия грабнаха сърцата ни! Всъщност, що се отнася до Колумбия, Карибите и още куп преживявания, тях оставих за следващата книга - една просто не ми стигна.

- Освен книгата, отделно върви и “Свят за обичане - албумът” със 100 страници снимки. Защо не са в книгата?
- И тя да стане 540 страници? О, не! Всъщност, за да бъдат снимките с най-високо качество, реших да са в отделен албум.

- На представянето в клуб “Перото” на 1 юни водещ ще бъде журналистът Георги Любенов, а на сцената ще сте още с журналистите Антон Стефанов и Светлана Дичева от БНР. Защо само с журналисти?
- Ние сме и приятели от години, но именно колегите разбират динамиката на репортажното писане и са наясно как да го представят. Беше изключително трудно от ежедневния стил на дописките и бързите репортажи да премина на език, който е изгладен като емоция и темпо, но това беше още нещо, което научих в движение.

Видео, снимки и всичко за книгата можете да откриете във Facebook на @TravelWithLiyana