Декларациите за имущество и интереси на властимащите, разпространени в началото на седмицата от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество (КПКОНПИ), отново разкриха нарушение на антикорупционното законодателство от страна на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, съобщава "Правен свят".

За втора поредна година "съдия № 1" не само, че не спазва изискванията за публичност, но този път като нарушител може да се окаже и предложената от него за заместник-председател и ръководител на Гражданската колегия на ВКС съдия Светла Димитрова.

Според актуалното законодателство, регламентиращо подаването на декларации пред правоприемника на Сметната палата – КПКОНПИ, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд не са длъжни да попълват справките за имущество – доходи, имоти, превозни средства, банкови влогове и кредити и да декларират интереси – за себе си и за членовете на техните семейства, когато са в качеството си на съдии. Това те трябва да правят пред Инспектора към Висшия съдебен съвет (ИВСС), който се очаква да представи до ден-два декларациите на магистратите.

Като административни ръководители на ВКС и на ВАС, обаче, Лозан Панов и Георги Чолаков или упълномощени от тях лица, се явяват възложители на обществени поръчки.

Като такива двамата и/или упълномощените от тях лица са длъжни да декларират доходи, имоти и интереси не само пред ИВСС, но и пред КПКОНПИ. Това е ясно разписано в чл. 6, ал. 1, т. 44 на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ): "Лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон, са: лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки от публични възложители, които са задължени лица по този закон да организират и да провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите".

Точно в това си качество на 08.06.2018 г. председателят на ВАС Георги Чолаков подава годишна декларация, но публикуването й не е отразено в графата за членовете на ВСС и ИВСС, а в тази част на Публичния регистър на КПКОНПИ, в която попадат властимащите, упълномощени по реда на ЗОП като възложителите на обществени поръчки. Проверка на тази графа установи, че председателят на ВКС не е подавал имуществена декларация пред КПКОНПИ. Така се оказва, че както и през 2017 г., така и тази година, от 25-мата членове на ВСС, единствен Лозан Панов е решил, че не следва да декларира имуществото и доходите си, неговите и на съпругата му Елисавета Панова, пред институция, която се явява независима от съдебната власт. Макар изрично законът да го задължаваше, преди година Панов категорично отказа да се отчете пред Сметната палата, което стана повод и за налагането на глоба. Преди месец лично председателят на ВКС влезе в съдебна зала пред Софийския районен съд, за да се изкара жертва и да атакува наложения му акт в размер на 1000 лв. Решението се очаква.

Този път Панов все пак има основание да не подава декларация за имущество и интереси пред КПКОНПИ, защото не той, а друг се явява възложител на обществени поръчки по ЗОП от името на ВКС. Това, обаче, оказва се далеч не означава, че Лозан Панов отново не е нарушил антикорупционното законодателство.

Видно от сключени договори по приключили обществени поръчки и от откриването на процедури за такива, със заповед № 321 от 21.02.2018 г. председателят на ВКС упълномощава по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП своята нова заместничка Светла Димитрова да представлява институцията при процедурите за разходване на публични средства. Димитрова стана заместник-председател на ВКС на 20 февруари т.г., т.е. една от първите задачи на Панов е била да й възложи правомощията на отговаря за обществените поръчки. Върховната съдийка зае поста на председател на Гражданската колегия след като съдия Красимир Влахов подаде оставка, като преди това Съдийската колегия на ВСС бе бламиралаПанов по искането за освобождаването на заместника му. Справка в Публичния регистър на КПКОНПИ показва, че заместничката на Панов може да се окаже нарушител на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПКОНПИ, защото нейна декларация липсва.

Ако няма декларация на съдия Димитрова до КПКОНПИ, то тя ще попадне в категорията на лицата, заемащи висша публична длъжност, които не са подали декларация в законоустановения срок, което се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. И не само - в случаите на неподаване на декларация от лицата по чл. 6, ал.1 от закона за същите започва проверка за установяване на незаконно придобито имущество на основание чл. 108, ал. 6 от ЗПКОНПИ.

Съществува и хипотеза, при която Светла Димитрова е спазила законовите изисквания и съвестно е подала декларация пред КПКОНПИ, но това да не е отразено в Публичния регистър. Причината - председателят на ВКС Лозан Панов не е информирал Антикорупционната комисия, че не той, а друго лице е упълномощно да провежда обществените поръчки във ВКС. Така нарушител на антикорупционното законодателство отново става Лозан Панов. В ал. 3 на същия чл. 6 от ЗПКОНПИ е посочено, че ръководителите на ведомствата, които определят и освобождават лицата по цялата ал. 1, са длъжни в 14-дневен срок от издаването на съответния акт да уведомят за това КПКОНПИ.

Трудно е да се допусне, че действията на председателстващия Съдийската колегия на ВСС Лозан Панов са продиктувани от непознаване на нормативната уредба или от недоглеждане. Още повече, че Антикорупционната комисия информираше подробно длъжностните лица, които са задължени да декларират имущество и интереси. Видно е, че декларация за имущество и интереси пред КПКОНПИ е подала дори и.ф. председател на Софийския градски съд съдия Десислава Попколева, точно в качеството й на възложител по ЗОП. Би било недопустимо, ако заради политиката на антагонизъм на Лозан Панов спрямо КПКОНПИ, потърпевша в настоящата ситуация се окаже и неговата собствена заместничка - съдия Димитрова. Факт е, че за пореден път цялото общество става свидетел на действия, водещи към безпрецедентен рецидив от страна на "съдия № 1" спрямо усилията на останалите държавни институции, ангажирани в борбата с корупцията по високите етажи на властта и на показен опит за осигуряването на недосегаемост и капсулиране на част от съдебната власт.