„Ломаченко е истински звяр, „белите” не боксират така”, категоричен е Майк Тайсън.

„Не трябва да му позволяват да се бие с хора, а с извънземни”, пък смята авторитетният американски журналист Бил Симонс.

А Флойд Мейуедър допълва: „Невероятен! След време със сигурност ще бъде в Залата на славата”.

Името Ломаченко отдавна е марка в световния бокс. Зад гърба си Василий има две олимпийски титли, като на аматьорския ринг е записал 397 мача, спечелил 396! Eдва в третия си бой при професионалистите стига до световна титла в лека категория. А в последния си мач през август 2019-а Лома, както го наричат, добавя трети трофей към колекцията си и вече има поясите на WBC, WBA и WBO. Въпрос на време е да стане абсолютен шампион, липсва му само този на IBF.

„Това, което съм е заслуга на моя баща, който ме тренира – казва 32-годишният Василий. – Той отлично знае кога те натовари и кога да те отпусне. Той чувства спортиста и знае в кой момент да го доведе до върхова форма. И най-вече отлично владее стратегията на бокса.”

Всъщност Анатолий Ломаченко е нетипичен треньор, възпитал не само собствения си син, но и цял звезден отбор, който на олимпиадата Лондон 2012 печели 5 медала, като два са златни. А сега стои зад гърба им и на професионалния ринг.

И въпреки че синът му все още не абсолютен шампион, Ломаченко-старши вече има един – Олександър Усик, №1 в първа тежка категория при професионалистите.

Папаченко (б.р Татенцето), както го нарича в едно интервю Усик, има своя уникална методика. Анатолий подготвя всестранно бойците си, не само физически, но и психически. Той не кара състезателите си само да бягат, да скачат и да отработват комбинации. Тренировките му са цяла изкуство.

]

Според Анатолий боксът започва не от ударите и придвижването, а от ума. И е на мнение, че главата на боксьорите винаги трябва да остава студена. Затова и поставя възпитаниците си в различни психологически ситуации, в които адреналинът напира, но трябва да останеш спокоен. Василий, например, не веднъж е бягал маратонски дистанции по украинските улици, преплувал е по време на буря 8-километровото устие на река Затока.

]

„Още като любител съм го правил – разкрива Лома. – Никога в живота си не бих направил подобно нещо, но баща ми настояваше. Да плуваш сам, няколко часа и то в буря – не е най-доброто приключение.”

На същите тренировки са подлагани Усик и компания. А след подобна физическа подготовка никакъв съперник не може да те уплаши на ринга.

Психологическата подготовка обаче не спира до тук. В залата му има огромни плакати с цифри, панели с кръгчета, по масата малки дървени трупчета, построени под формата на пирамида. Сякаш си в детска градина. Но всичко си има обяснение. Под формата на различни задачи треньорът развива у възпитаниците си да бъдат внимателни, концентрирани и издръжливи. Например за време да намери четните

]

числа или да подреди едно върху друго миниатюрни трупчета...

„В началото не ми стигна мъжество да му кажа, че това е безсмислено - признава Олександър Гвоздик, бивш шапион на WBC. – Хората ни мислеха за луди, но всичко това ни даваше умствено превъзходство пред съперника.”

И именно това – бързината на ума дава невероятно предимство на възпитаниците на Ломаченко. Украинците винаги са с три крачки напред пред противника.

Неразделна част от добрата подготовка на боксьорите са и... народните танци. Те пък дават необходимата координация и работят върху мускулите на краката. Василий също е взимал уроци. В началото Ломаченко-младши бил против този експеримент, но таткото оставал непреклонен: или танци и бокс, или никъде няма да ходиш. И синът се подчинявал. Сега Лома е един от най-подвижните боксьори в света, като на движенията му по ринга биха завидели и някои от най-елитните бойци в света.

]

А за физическата подготовка се налага да се занимава с какво ли не – от гимнастика до ходене на ръце. Координацията пък развива с различни видове игра - волейбол, баскетбол, хокей...

Другата особеност на треньора е, че във всеки боксьор вижда нещо уникално. Той не се опитва да го коригира и да го подчини на определени стандарти. А го шлифова, вижда силните му страни и се опитва да настрои противника му към него, а не обратното.

Освен това боксьорите му го слушат не само на ринга, но и извън него. „Той се вслушва в хората, общува, умее да те накара да вземеш решение, сякаш от теб е излязло, а не от него - разкрива Усик. - Ако той е с мен, от нищо не ме е страх, дори цял легион да е застанал пред мен.”

Изключително ценните качества на Ломаченко-старши са увереността и спокойствието, които състезателите му особено ценят. И когато го видиш в ъгъла на някой от възпитаниците му, няма и капка съмнение, че ще спечелят. „Саша, не трябва да показваш, че са те ударили в слабините – казва без напрежение треньорът в един от мачовете на Олександър Усик. – Сам си си виновен, не трябваше така да заставаш...”

В същото време Папаченко си остава изключително скромен. Той не обича излишното внимание към него и почти не дава интервюта. Не обича и похвалите, те го дразнят. А когато момчетата му благодарят, им отговаря: „Свърших си работата”. И към парите също се отнася с неохота. Когато Усик става абсолютен шампион, във всичките си интервюта украинецът признава, че основна заслуга за успеха има Анатолий Ломаченко. Но става ясно, че треньорът не е взел нито цент от Усик. „Аз съм тук заради бокса, не заради парите”, отвръща наставникът.

А самият Василий разкрива, че дава половината от хонорарите на баща си и то за онази работа, която е свършил за 30 години. В същият дух шампионът възпитава и децата си. Наскоро 8-годишният му син Анатолий поиска да му купи айфон. Боксорьт се съгласил, но с условието да пробяга с него 20 километра. Момчето го направило и разбира се, получило телефона като подарък. „Той трябва да знае, че нищо в този живот не се дава даром.”

Малкият също прави първи крачки в бокса, а Василий е категоричен, че ако прояви интерес към този спорт, веднага ще го даде на дядо му да го тренира.

„Самият аз не си спомням, кога съм влязъл в боксовата зала – казва Василий. – Но три дни след раждането баща ми е надянал боксови ръкавици на ръцете ми. Сякаш е инсталирал боксова програма в главата ми. Оттогава моят баща е геймър, а аз – игра, на която той играе!”

]