За честния бизнес на Запад и независимостта на западните съдилища

Аналогия с парите на Кадафи

Върховният съд в Лондон отхвърли искането на президента на Венецуела Никола Мадуро да върне в своята страна златните u резерви на обща стойност около $1 млрд., които се съхраняват в Bank of England. Съдът призна „еднозначно“ за легитимен президент на страната опозиционния лидер Хуан Гуайдо и съответно правото му да се разпорежда със златото. Според съдията признаването на легитимността на това или онова правителство на страната е в прерогатива на британското правителство, а то е признало Гуайдо.

Адвокатите на Централната банка на Венецуела заявиха, че ще обжалват решението на британския съд. Според Сарош Завал, старши партньор в Адвокатско дружество Zaiwalla & Co, който представляваше Централната банка на Венецуела, решението на Върховния съд в Лондон „игнорира реалната ситуация в страната“. За първи път Централната банка на Венецуела поиска връщането на злато в края на 2018 г., но Bank of England отказа да го направи. Венецуела е в много трудна икономическа криза и властите на тази страна се опитват да си върнат достъпа до замразени венецуелски активи по целия свят.

Тази история ясно показва, че в света има два мита. Първият мит е за справедливостта и независимостта от политиката на западните съдилища. Вторият мит, е че Западът прави честно бизнес и финансовата му система е надеждна.

Да си спомним още една история. Част от средствата на убития либийски лидер Муамар Кадафи изчезнаха от белгийските банки. Достъпът до финансите на Кадафи беше замразен през 2011 г. с решение на Съвета за сигурност на ООН. По това време над € 14 млрд. бяха депозирани в банките BNP Paribas Fortis, ING, KBC, Euroclear Bank. Поради неизвестни причини обаче решението на Съвета за сигурност на ООН не обхвана начислените лихви. За 8 години тази сума се увеличи с между € 3 и € 5 млрд. и именно тези доходи бяха изтеглени от неизвестни лица.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов