Красивата актриса Луиза Григорова-Макариев е участвала в някои от най-успешните родни филми и сериали, като „Стъклен дом“, „Откраднат живот“, „С река на сърцето“, „Дървото на живота“, „Привличане“, „Диви и щастливи“ и „Игра на доверие“. Луиза е дъщеря на шефката на модна агенция „Ивет фешън“ – Ивет Григорова и едва 14-годишна стартира кариерата си на модел. Първият кастинг, който печели е за престижен ангажимент в Тайван, на който се явява без знанието на майка си. Въпреки успехите в модата, професията на актриса я привлича много повече и тя кандидатства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където е приета в класа на проф. Пламен Марков. Впечатляващата й визия, както и актьорския талант й помагат да се наложи бързо на театралната сцена. Луиза играе в известни постановки, като „Вуйчо Ваньо“, „Тирамису“, „Бел Ами“, „Пияните“, „Идеалният мъж“, „Разбиване“ и „Отблизо“. През 2017-та година, тя се омъжи за популярния режисьор Мартин Макариев, а през 2020 г. двамата станаха родители на малкия Бран.

- Луиза, спектакълът „Пистолет в торнадо“, на когото ти и Александър Сано сте продуценти, спечели наградата на публиката за артистичен спектакъл на тазгодишните награди „Икар“. Весела Бабинова пък завоюва „Икар“ за водеща женска роля в същото представление. Как се почувства от този успех и от думите, които Весела каза за теб на сцената?
- Думите, които Весела каза много ме развълнуваха. Ние сме си ги казвали и преди – не веднъж, или два пъти, но пред хора е различно. Бях много щастлива и за самото представление, защото за мен наградата на публиката е може би най-хубавата награда на „Икар“-ите, тъй като няма възможност за капка субективизъм. Това, че са гласували 50 000 човека и са отличили нашия спектакъл е голямо признание. Не мога да си представя по-хубава награда и сме много щастливи и благодарни за това.

- А какво те привлече в текста на този спектакъл и не се ли изкуши ти да влезеш в главната роля – защо реши, че Весела е по-подходяща за нея?
- Когато прочетох текста преди една година, много ми хареса темата и това, че в него има изключително много чувство за хумор, но в същото време  е доста смело и рязко написан. Допадна ми и как авторката е определила текста, а именно че „това е комедия, докато не спре да бъде!“, което е доста готино определение за жанр. Познавайки себе си като натюрел и актриса, както и Весела, първоначално харесах текста за мен, но после си казах, че Весела все пак е по-подходяща за него. Често се случва, много добри актьори да не бъдат избирани за дадена роля, не защото не могат да я направят, а защото не са подходящият избор. Предложих на Весела тя да играе в спектакъла, а ние със Сано да го продуцираме. Саното абсолютно смело скача във всякакви лудости, които му предложа, така че най-важните хора се събрахме и го направихме! В актьорството, както и в продуцентството е много важна отборната работа; трябва да намериш по пътя правилните хора, с които да осъществяваш мечтите си - сам, който и да е не може да се справи.

- Приятелството ви с Весела е много специално. Как се зароди то, като любов от пръв поглед ли беше?
- Да, приятелството ни с Весела е абсолютна любов от пръв поглед. Когато влязохме в НАТФИЗ не се познавахме, но още на първата седмица бяхме неразделни - до ден-днешен! Съдбата също ни помага в тази посока и продължаваме да сме добри приятелки. Издържахме на всички предизвикателства и успяваме да се радваме една на друга на успехите си, да се подкрепяме и защитаваме – в професионален и в личен план.

- Как си обясняваш, че има толкова съвпадения в живота ви и кои са най-необикновените от тях?
- Ние сме си го говорили това, даже като родихме заедно и астроложката Алена написа за нас, че имаме кармична връзка! Вярвам в такива неща и мисля, че не е случайно, че има толкова много неща в живота, които ни се случват успоредно – например с какъв тип гадже се хващаме, кога забременяваме, дори родихме в един и същи ден! А и работата ни се развива успоредно – проекти, филми, театър... Весела има дъщеря, а аз син - двамата са приятели, а ако вземат един ден и да се оженят, това вече тотално ще е върха на всичко! (Смее се.)

- Тази седмица беше първи април. Повечето ти колеги са с голямо чувство за хумор - правите ли си номера на тази дата, или докато сте заедно на сцената?
- На сцената понякога се случва, зависи от жанра, ако е комедия и позволява да завършва със смях става готино. Понякога, ако имаш да изпиеш един шот на сцената и колегите ти сипват истински алкохол, без да знаеш и в първия момент ти се стряскаш като отпиеш. (Смее се.) Или пък някой се появява облечен с костюм, който не е за този спектакъл, както наскоро Малинко (Малин Кръстев-б.а.) се появи с руса перука, която нямаше нищо общо с ролята и стана много забавно.

- С Александър Сано сте продуценти и на хитовия спектакъл „Отблизо“. Обмисляли ли сте и други общи проекти и на теб какви нови роли ти предстоят?
- Да, обмисляме – нашата продуцентска компания се казва "Break a Leg“ и вече подготвяме няколко нови текста до края на тази година. С другите ни компании работим над нов филм – комедия, но още сме в предподготовка. Аз ще играя и в един от новите театрални проекти, който подготвяме в Малък градски театър „Зад канала“, където също предстоят интересни неща.

- След силната ти роля в „Игра на доверие“, където пресъздаваш историята на жена, жертва на домашно насилие, получаваш ли много отзиви от хора, които също са претърпели насилие?
- След филма много жени ми писаха и ми благодариха за това, че изобщо сме повдигнали тази тема и сме я представили така, че те са успели да видят себе си отстрани и това дълбоко ги е разтърсило! Доста жени ни благодариха, че им даваме кураж, като правим такива филми и ангажираме хората с тази тема, защото трябва да й се дава гласност. 

- Имаш ли познати, които са станали жертва на домашно насилие и в какво виждаш решение на този проблем?
- Да, имам такива познати и съм ставала свидетел на случаи на агресия между партньори! Не е лесно хората да се справят с това - трудно напускат половинката си и малко от тях имат смелостта да го направят. Решението е, ако се говори повече и се дава повече гласност на този проблем. Също така, ако съседът не си мълчи при случай на домашно насилие, а директно се свързва с органите на реда и те адекватно поемат случая. Мисля, че тогава нещата биха могли да се подобрят, защото е трудно да се изкоренят. Понякога се подават жалби, но отсреща нищо не се случва, понеже законите са така написани, че задължително трябва да представиш медицинско, а невинаги жертвите го правят, защото чак след време решават да предприемат някакви действия. Ако една жена е сама трудно взима решение да се опълчи срещу насилника. 

- Вълнуваш ли се от актуалните политически събития?
- Вълнувам се от култура, изкуство, кино, театър… Не се вълнувам от политика - там няма нищо за вълнуване, има само за тегоба, за съжаление. Вълнувам се най-вече от нещата, които предстоят с „Break a Leg“ - да направим добри спектакли, които да имат успех. Сега се вълнувам много и от това, че с Мартин ще ходим на концерт на любима наша банда Дейв Матюс Бенд в Амстердам.

- Твоята майка е популярната шефка на модна агенция „Ивет фешън“ - Ивет Григорова. Какво си научила от нея?
- На 22 май „Ивет фешън“ става на 30 години! Научила съм много неща от мама – почти всичко, трудно ми е да кажа нещо конкретно. Аз много бързо паля фитила, докато тя е много по-уравновесена от мен и ме учи да се контролирам повече - да броя до десет, да пия една студена вода и да се успокоя малко. (Смее се.) 

- От твоята баба пък имаш аристократично потекло…
- Да, от баба ми Ели. Нейният дядо и мой прадядо е бил от много богат род и са имали имоти из целия площад в Перник, както и лимонадена фабрика - до момента, в който всичко не им се отнема. Хората в рода ни са били все учители, музиканти, цигулари, тромпетисти, имали са висока култура и това е нещото, което не са могли да им отнемат. 

- Личи си, че с твоя съпруг - режисьора Мартин Макариев, сте много влюбени. Как успявате да задържите това чувство?
- Не знам, но много се обичаме, това е факт! Въпросът е да намериш човека за себе си, защото хората се разделят, когато не са направили правилния избор. Двамата с Мартин гледаме в една посока и се разбираме, а на моменти имам чувството, че толкова си приличаме, че сме почти едно към едно. Има голямо разбирателство между нас. Той е човекът, който приема този мой буен темперамент и го приема с усмивка, защото знае, че като говоря остро не се карам, аз така си говоря. Тайната на успешния брак е винаги жената да е права. (Смее се.) Е, при нас не е точно така - аз невинаги съм права, но успяваме да съчетаем характерите си и да сме щастливи заедно.

- Синът ви Бран е почти на четири години. Проявява ли вече характер и прави ли пакости?
- О, да - жесток характер е и прави много пакости. Страшно своенравен е и голям палавник – абсолютен огън! Страшно ни стопява лагерите с Марто, но в същото време е най-миличкото, добро и любвеобилно същество - по хиляда пъти на ден ми казва колко ме обича! Има и афинитет към красотата, веднага забелязва като съм с нов маникюр, или ми казва: „Тази дреха не ми харесва, облечи си друга!“ (Смее се.) Страшно сладурче е той,  винаги прави белите с усмивка и е трудно да му се скараш. Постоянно е в движение – тича например с триста км. в час надолу по някой баир, следва падане, премятане, удряне, пак тичане... Много обича и футбола. 

- А какво е взел от Мартин и какво от теб?
- Външно прилича на Мартин на 100 процента, по чувство за хумор също прилича на него и много се шегува. От мен е взел тази дивост отвсякъде и това че е много комуникативен и усмихнат – аз съм била същата като малка. Като сме седнали в някое заведение и той отива по масите, говори си с хората и се връща с неща, които са му купили! (Смее се.) Много е общителен.

- Майка ти Ивет сигурно го глези най-много?
- Глези го повече от мен, със сигурност. Аз съм най-строга – е, глезя го понякога, но съм и строга. Винаги съм била на мнение, че момчетата трябва да се възпитават малко по-строго. 

- С Мартин не се ли замисляте и за едно момиче?
- Ще видим! Ние сега сме с две момчета, защото и големият син на Марто си е наше дете и ако се окаже пак момче, не знам! (Смее се.) 

- Талантът ви с Мартин е оценен и извън границите на страната ни. Обмисляли ли сте сериозно възможността да напуснете България?
- Още малко и може и това да стане!

- Сигурно имаш много интересни, както и забавни срещи с твои фенове…
- Сега се сещам се за много смешна случка с една жена по време на спектакъла „Евридика в подземния свят“ в Пловдив. Докато публиката влиза, актьорите вече сме заели местата си на сцената и аз съм влязла в образ, но в този момент една жена застава до сцената и започва да шепне: „Луиза, Луиза, Луиза…“ Всички започнаха да се обръщат и да гледат към нас, а аз се правя, че не чувам, защото в този момент вече не съм Луиза, а Евридика и не трябва да излизам от образа! Тя го повтори сигурно десет пъти, а после прошепна: „Нося едно цветенце и ето тук ще ти го оставя“, и ми го остави.

- Случвало ли се е да изпаднеш в депресия и какво те измъква?
- Различни неща ме измъкват. В последните 10 години най-много ме измъква Мартин! С него се редуваме в отчайването и винаги единият дърпа другия нагоре и му помага да го преодолее.

- В какво вярваш?
- Вярвам в доброто и в това, че непрекъснато, през целия си живот трябва да търсиш смисъла и да не се отказваш. Човек не може да съществува, ако го няма и лошото в него, но аз вярвам в добрата част от нас.