Политиките на ЕС превърнаха мигрантите в ресурс, който трябва да бъде експлоатиран

Това не е инцидент на границата между Беларус и Полша, най-новата мигрантска точка на границата на ЕС и той сега доминира в новините. Това се случи и на 1000 мили на юг, между Хърватия и Босна и Херцеговина. И това се случва в продължение на месеци, но с много по-малко публичност или критично разглежданe на това, което ни предлагат събитията в Беларус.

Придружавани от мъже в черни униформи и качулки, с бухалки в ръце те бият група от хора, като многократно ги удрят по ръцете, краката и гърба. Избутват ги в реката, която е на границата на ЕС. „Върви, върви“ викат те. 

Мъжете в черни униформи, на границата между Хърватия и Босна, са без отличителни знаци. Разследване на консорциум от европейски вестници, телевизионни оператори и неправителствени организации (НПО) ги разкри че са членове на специалните хърватски и гръцки полицейски части. Тяхната работа? Да използват насилието, за да принудят мигрантите без документи да напуснат ЕС и да влязат в държави извън ЕС.

Операциите се считат за „отблъскване обратно“, което е евфемизъм за незаконно и насилствено експулсиране. Те се случват по цялата югоизточна граница на ЕС. Не само на сушата, но и в морето. Мъжете от елитните части на гръцката брегова охрана, отново всички облечени в черно, с качулки, и без самоличност, редовно залавят мигранти, качват ги на оранжевите спасителни салове, предоставени от ЕС, и ги изтласкват обратно в морето към Турция и ги оставят на тяхната съдба.

За да влезем в контекста настоящите събития на границата между Беларус и Полша, е важно да се разбере не само поведението и природата на беларуското правителство, но и по-широкия обхват на миграционната политика на ЕС. Беларус е брутален и безпардонен режим, а неговият президент Александър Лукашенко, е касапин, чиито сили за сигурност пребиха всички протестиращи до подчинение и измъчваха и затваряха всички опозиционни фигури. Използването на мигрантите от Лукашенко за оказване на натиск върху ЕС остави около 2000 души без документи в капана на границата с Полша.

Колкото и отвратителни да са действията на Лукашенко, хуманитарната катастрофа на границата не е резултат просто от една нация. Полските сили също са хванали мигрантите в този капан. Варшава въведе извънредно положение, като отказва на мигрантите храна, вода или медицинска помощ и отказва достъпа на журналистите. Новите закони позволяват на полицията да игнорира молбите за убежище. Официално 8 души са загинали при минусовите температури; но истинската цифра вероятно ще бъде много по-висока.

В речта си за състоянието на съюза през септември президентът на ЕС Урсула фон дер Лайен осъди режима в Минск за това, че е „инструментализирал човешки същества“, и повтори това, което твърдяха миналата седмица американските и европейските делегати в ООН.

Вярно е, че Лукашенко използва мигрантите като пионки в своя циничен дипломатически ход. Но използването на „човешките същества като инструмент“ е точно това, което миграционната политика на ЕС практикува също през последните 3 десетилетия. „Крепостта Европа“ е създадена чрез превръщането на хората в инструменти на политиката, като гледа на мигрантите не като на живи, дишащи човешки същества, а като изхвърлен корабен товар, които трябва да бъдат изметен от плажовете и границите на Европа.

За да се поддържа „Крепостта Европа“, ЕС финансира огромната индустрия за отвличания и задържания в цяла Африка от Атлантическия океан до Червено море, от Средиземно море до отвъд Сахара. „Процесът в Хартум“ е сделка, която ЕС сглоби със страните от северната и източната част на Африка за задържането на мигрантите, преди те да стигнат до Средиземно море. В замесените държави са включени Етиопия, Еритрея, Судан и Южен Судан, а всичките изброяни страни, са изправени пред гражданска война и масов глад. ЕС даде пари на Омар ал Башир, бивш лидер на Судан, обвинен от международния наказателен съд за военни престъпления, и на Исаяс Афверки, еритрейския диктатор, чийто порочност надминава тази на Лукашенко. Джанджавид, е милицията, която преследва с геноцидно насилие населението в Дарфур, сега се наричат „Сили за бърза подкрепа“ и преследват мигрантите тръгнали за ЕС, а не бунтовниците на Башир. Политиките на Европа превърнаха мигрантите в ресурс, който трябва да бъде експлоатиран.

Още по-лошо е положението в Либия, където ЕС финансира и обучава частите за брегова охрана, чийто работа е да залавят и задържат мигрантите, бягащи с лодки. Много от милициите са преименувани, само за да получат достъп до парите на ЕС.

Невъзможно е да се установи броят на мигрантите, държани в плен в Либия. Само за една седмица през октомври 5 000 от тях бяха арестувани и задържани. Всичките те са затворени в най-унизителните условия, много от които са подложени на изтезания, сексуално насилие и изнудване, практики, с които европейските правителства са напълно запознати и в които те са съучастници.

ЕС отдавна е направил инструмент от тези хора, като ги използва като оръжие за налагането на своите миграционни политики. Държавите, които се съгласяват да задържат всеки, за когото се смята, че се стреми към Европа, получават пари. Тези, които отказват да приемат депортирани, губят своето финансиране. Нигер се превърна в най-големия получател на помощи на глава от населението от ЕС, не защото е най-бедната нация в света, а защото е „европейската миграционна лаборатория“, в която вътрешните политики се определят от миграционните цели на ЕС. Последствието е една изродена икономика, процъфтяване на въоръжените групировки и въвеждането на гранични проверки на местните жители в собствената им страна, защото Европа го изисква.

Междувременно в Европа мигрантите, които са без документи се третират като покварени престъпници, дори и като масови убийци. В Гърция миналата седмица започна процес срещу двама оцелели мигранти от лодка, която се преобърна в Егейско море. Двамата бяха сред 24-ма човека души, избягали от Афганистан. Единият, загуби своя шестгодишен син при това бедствие. Другият се опитваше да управлява лодката в отчаян опит да я спаси. Първият е обвинен в „застрашаване на живота на своето дете“ и го грози 10 години затвор. Хасан може да бъде осъден на 230 години затвор за „транспортирането на 24 човека на гръцка територия“. По-рано тази година друг мигрант получи 142-годишна присъда при подобни обстоятелства.

Това не са процеси на справедливост. Те са предназначени единствено за изпращане на послание – „това ще се случи с вас, ако идвате в Европа“. Колкото и Лукашенко, толкова и ЕС експлоатира хората като инструменти за провеждане на своята жестока политика.

От главорезите, носещи качулки, които бият хората, за да насаждат страх, европейската миграционна политика може да получи адмирации от Лукашенко. Беларуският диктатор е жесток тиранин, чиито действия са безскрупулни. Но не бива обаче да позволяваме на ЕС да използва подобни неморални действия, за да избелва собствените си, и също толкова цинични, и също толкова брутални политики.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)