Особено много лъжи има в сегашните две предизборни кампании от страна на уж опозиционните формации ПП, ДБ, ИТН, ИБГНИ

Има категория хора - родени лъжци, които извънредно ловко се справят с измамването и излъгването на на другите още от ранно детство

Лъжата представлява съзнателно утвърждаване на неистини или противопоставяне на истини, съответстващи на действителността. Тя е действие, с което един човек въвежда в заблуждение друг, или други. Лъжата е не-истина. От гледна точка на лъжещия, лъжата е негово средство (инструмент) за постигане на някаква цел, което той използва съзнателно и преднамерено. Несъзнателна или невинна лъжа няма. От морална гледна точка лъжата е укоримо деяние и самата тя е зло.

За християнството лъжата е грях и трябва сурово да се наказва - "който говори лъже, ще погине" (Пр. 19:9). Дълбоката цел на всяка лъжа е някаква реална или мнима полза за някого. Възползващият се може да не е самият лъжец.

Според начина на лъжене лъжите биват: настойчиви и ненастойчиви, полуистини и нелепи лъжи, конкретни лъжи и "украсени" лъжи, професионални и аматьорски лъжи и т.н.

Според насочеността си лъжите могат да бъдат: конкретно насочени лъжи, дифузни лъжи (тип „който се хване“), насочени към отделен човек, насочени към група хора, насочени към по-големи публики и т. н.

Особено много лъжи има в сферата на политиката. В нашия политически живот почти във всяка политическа платформа, във всяко изявление, във всяка политическа реч и във всеки опит за влияние върху публиките има или лъжа или опит за лъжа. Струва ми се, че политика и истина са много често съвсем несъвместими и взаимоизключващи се понятия. За голямо съжаление. У нас най-много се лъже в областта на политиката. интригата, злепоставянето, компрометирането, дискредитирането, фалшивият либерализъм и т. н.

Особено много лъжи има в сегашните две предизборни кампании от страна на уж опозиционните формации ПП, ДБ, ИТН, ИБГНИ. Виждаме укриване на реални факти, манипулиране с миналото, изкривяване на действителността. Виждаме див популизъм, подвеждане на обществото, празни обещавания за светло бъдеще и наказваща справедливост. Виждаме брутални лъжи и нагли настоявания. По принцип в тези кампании лъжите служат да внушат на електората особени качества на съответните кандидати и да злепоставят конкурентите. Друг е въпросът, че у нас съотношението между двете основни форми на предизборна агитация с автобус, най-често са в съотношение даже 1:3 в полза на „мръсните трикове“, компроматите на противника. Тоест, злепоставящите лъжи за недоказани кражби, измами и др. на досега управляващите са повече от лъжите, чрез които фиктивно се увеличават положителните качества на даден опозиционен кандидат от Северна Америка (например, „завършил Принстън“, а всъщност само изкаран курс към Business School там.) или дадена опозиционна партия.

Има категория хора - родени лъжци, които извънредно ловко се справят с излъгването и измамването на другите още от ранно детство. За тях казваме, че имат способности, даже талант, включително и физиогномичен, да лъжат. Много често те използват своите възможности в политиката. По подобен начин изглеждат и психопатите, но там, причината е друга. Психопатите също напират към властта.

Специфичен много разпространен вид лъжа е измамата. Тя представлява облагодетелстване чрез лъжа за сметка на излъгания. В измамата непременно има потърпевш. В много случаи при измамата изгубилият изгубва много повече, отколкото спечелва с лъжата и с мошеничеството си измамникът. Тази специфична несправедливост определя крайно отрицателното обществено отношение към измамите и към измамниците. Но това никак не пречи измамите да са любим похват на някои сегашни политици, като например финансовата измама чрез прехвърляне на задлъжняла с милиони фирма на действащ в момента висш началник на беден неграмотен циганин. Мисля, че у нас напоследък е налице и особена анонимна търпимост към измамите, която не може да е нормална за едно гражданско общество 

Друг вид лъжа е лицемерието. Но то е по-особена лъжа. При него на очевидно укорими и аморални постъпки и действия се приписват несъществуващи възвишени мотиви, добри намерения, нравственост и хуманни цели. А истината е, че в основата на тези постъпки стоят егоистични интереси, алчност и долни помисли, които се представят на околните по друг съвсем различен начин, както например борбата с офшорните измами, провеждана от... собственик на офшорки на Британските острови. Виждаме лицемерието като рафинирана лъжа, поставяща си освен всичко друго и целта да представи по добър начин лъжеца и измамника. Което често става даже чрез самата лъжа и измама, придобиващи при лицемерието различен образ - на помощ, саможертва, на добродетелна постъпка, на хуманен акт и т. н. В този смисъл лицемерието спада към по-сложните форми на лъжа. Изисква повече интелект и повече опит на лицемера. Счита се, че някои от чертите, необходими за лицемерието, са наследени: склонност към лъжа, нарцисизъм, егоизъм, пластичност на поведението, усет за възможността другия да бъде излъган и т. н.

Ако бъдем по-прецизни по отношение техниката на лицемерието, трябва да кажем, че тя изисква разлика в мисловната състоятелност на лицемера и лъгания (или лъганите). С други думи, даже и един прост човек може да прояви успешно лицемерие пред по-прости от него. Както и един много умен човек би могъл да се „хване“ на лицемерието на друг още по-умен (и по-опитен) от него.

Лицемерието, като всяка измама, зависи и от особеностите на ситуацията и състоянието, в което се намират комуникаторите. Приповдигнатото възторжено състояние на жертвата може да направи лицемерното поведение на другия по-успешно, намалявайки критичността и увеличавайки внушаемостта. Това твърде добре се вижда в постоянно усмихнатото лице на лъжлив политик, в възторженото кокорене на екзалтиран шишко, в шизоидните действия по морската шир на трети политик, приличащ на конекрадец, в непрестанните позовавания на правните норми и хуманността на любимка на отявлени мутри от миналото и т. н. От морална гледна точка лицемерието е отрицателно нравствено качество. Даже някои го считат за порок. В социума е осъдително да си лицемер, стига да има личности, които да идентифицират лицемерието.

Демагогията (от гръцките ????? - народ, и ?????? - водач) е разновидност на лицемерието и се отнася по-скоро до общественици и политици (политически лидери), които чрез лъжи и празни обещания се стремят към обществено влияние. Демогагията се дефинира и като измамване на незрели хора чрез безнравствени средства. На практика демагогът представя пред широки публики не себе си, не своята истинска същност, а нещо съвсем друго, което той като личност не е. Родните демагози се представят като добри, хрисими, честни, почтени, демократи, християни, народолюбци, патриоти, пълни с добродетели и т. н., което в никакъв случай не отговаря на истината за тях като хора, стига само да си припомним агент Иван, агент Гоце, буля Корни и един селянин-генерал.

При разпознаването на лъжата във всички нейни посочени дотук основни прояви често се ползват детектор на лъжата. У нас е прието той да се нарича полиграф. На практика този уред представлява отчитане на кожно-галваничния рефлекс, електроенцефалограма, електрокардиограма и описание на модулациите на гласа. Всички те, както знаем, се променят при емоционална възбуда, която съпровожда винаги лъжата. Детекцията на лъжата задължително се провежда от психолог. Показанията се считат за изключително достоверни и могат да влязат на Запад в съдебна зала. Но никой политик, особено сегашните кандидати за власт, не искат и никога няма да се подложат на изпитанието с детектор на лъжата по обясними причини.

Демагогията, двуличието, лицемерието, измамата и лъжата са реални социалнопсихични феномени от един и същ порядък. Те имат близка същност, но различни нюанси на социалното си реализиране и на печалните резултати от тях за обществото. За жалост те са твърде разпространени у нас, и като че ли съществува тенденция да се развиват и разпрострират все повече в политиката, в бизнеса, в здравеопазването, туризма, абе - навсякъде. Уви!