В бюджетната комисия към парламента, а след това и в пленарната зала на Народното събрание приеха на първо четене удължителен бюджет за 2024 г. Разглеждането на проекта на бюджет за 2025 г. беше отложено. За ефекта от това решение, какви промени е необходимо да бъдат направени в проекта на бюджет на Министерство на финансите, удачно ли е рязкото вдигане на заплати и имаме ли шанс да влезем в еврозоната от 1 юли 2025 г. разговаряме с финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, в бюджетната комисия, а след това и в пленарната зала на парламента приеха на първо четене проект за удължаване на бюджета за 2024 г., докато бъде приет бюджет за 2025 г. Смятате, ли че това е правилно в сегашната ситуация, какъв ще бъде ефектът от това решение?
- Според мен това е по-добрият вариант, отколкото да беше приет проекта на закон за бюджета за 2025 г. на Министерство на финансите, защото този проект е много проблемен. Тук не става въпрос за обсъждане кое е по-добро, а правенето на компромис от гледна точка минимизиране на отрицателни ефекти. От тази гледна точка това, което се случи в бюджетната комисия към Народното събрание, според мен е по-правилното решение. По отношение на различните ефекти – сборът от ефектите е по-положителен от това, което направиха в Народното събрание, да одобрят специалния закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закон за държавния бюджет за 2025 г.

- В проекта на бюджет за 2025 г., предложен от Министерство на финансите, е заложен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт и приходи от над 5 млрд. лв. от данъчна амнистия. Смятате ли, че това е реалистично?
- Ясно е, че не е реалистично. 2025 г. е силно проблематична година, тя изисква значителни структурни мерки и взимане на доста по-радикални решения. Тоест отказ, включително от предишни решения на Народното събрание, по-специално за начина на определяне на различните заплати, промяна в политиката, която беше прилагана през последните три години, по отношение на дефицита и по отношение на различните инструменти, които се прилагат за управление на бюджета. Някой трябва да зададе тон в това да обясни, да каже, че бюджетът не е само плащане на едни заплати. Защото моето усещане, бидейки в бюджетната комисия, на която приеха на първо четене удължителния закон, беше че разговорът е ние плащаме едни данъци, за да получават едни хора заплати. Така се губи смисълът на това, което представлява държавата, какво представлява бюджет, какви цели има и защо изобщо съществува бюджетът. Бюджетът не е да плаща заплати и пенсии, бюджетът е механизъм държавата да извършва определен тип услуги. Тоест би било нормално първо да се обсъжда бюджетната политика от гледна точка на макроикономическите ефекти, което абсолютно не се прави, и другото нещо е да се обсъждат конкретни политики и по какъв най-ефективен начин да бъдат направени бюджетните разходи. Докато това не се обърне като дискусия, като механизъм в Народното събрание, смисълът на един бюджет и важността му ще стават все по-малки и по-малки.

- Имаше заявки, че заплатите в МВР и на военните ще бъдат увеличени от началото на годината. Ако това бъде направено, след това възможно ли е заплатите да бъдат намалени с приемането на бюджета за 2025 г.?
- Ето, отново ме връщате към заплатите, все едно че заплатите на военните и полицаите са най-важното нещо на света. Още повече, че нито заплатите на военните, нито заплатите на полицаите са ниски. Възможно е някъде да има подценен или надценен труд, но средното ниво на заплатите и в двата сектора изобщо не е ниско. А съпоставено спрямо останалите държави общо разходите за ред и сигурност и за отбрана в България са едни от най-високите разходи в Европейския съюз. По-специално в сектора ред и сигурност имаме най-високите разходи в Европейския съюз. Тук става въпрос за ефективност на управлението, качество на управлението, а не за нещо друго. Другото нещо, което е добре да се каже, когато говорим за заплатите на военните, а и при полицаите, е че има огромни диспропорции. Голямата част от средствата отиват за заплати. Много малък е относителният дял на средствата, които се харчат за издръжка, за обучение на хората в двата сектора. Аз лично не разбирам желанието да имаш армия, която не е обучена. За какво са ми хора, които се водят военни или полицаи, които не могат да си вършат работата и нямат необходимите качества. Проблемите трябва да бъдат аранжирани по съвсем друг начин. Ако си говорим, че сме длъжни на някой и той трябва да получава определена заплата, това е безсмислен разговор от бюджетна гледна точка. Но да отговоря е на въпроса. Ясно е, че ако се вдигнат заплатите сега, те няма как да бъдат върнати, а това означава, че всички други ще платят по някакъв начин тази цена, защото България ще избие бюджетния дефицит през следващата година. Да не говорим, че има прекалено много пожелателни приходи в проекта на бюджет за 2025 г. Мерките, които са предвидени, няма как да финансират разходната част устойчиво. Дори по някакъв начин да влезем в някакви рамки на дефицита, това ще бъде за сметка на неправене на определени харчове в рамките на изпълнението на бюджета.

- Защо всички политици обясняват, че бюджетният дефицит трябва да е 3% от БВП?
- Никой не иска да дискутира макроикономическата част на бюджета. Бюджетната политика всъщност е политиката спрямо дефицита и тя се определя от определени икономически индикатори, показатели и т.н. Независимо дали има съгласие или несъгласие сред икономистите, има малки разминавания, но дефицитът за миналата година трябваше да бъде максимум 0,4-0,5%, ако стъпим на данните на Министерство на финансите. Ако погледнем оценките на Европейската комисия, трябваше да има превишение на приходите над разходите през миналата година, за да бъде икономически балансиран бюджетът. За тази година така наречения output gap (разликата между действителното производство на една икономика и нейното потенциално производство – бел. ред.) се очертава да е доста по-висок, а и виждаме какво става на пазара на труда. Има едва ли не прегряване на пазара на труда. Това означава че бюджетът трябва да е минимум балансиран или да има до 1% превишение на приходите над разходите. Отклонението от това, което е внесено в парламента е близо 4% от брутния вътрешен продукт. А като вземем предвид, че много от тези приходи са само пожелателни и няма как да бъдат изпълнени, това означава проблем в рамките на над 8% от брутния вътрешен продукт. Което означава, че с близо 16 млрд. лв. имаме повече разходи, отколкото бюджетът би трябвало чисто икономически да поеме, за да бъде неутрален спрямо икономиката. Независимо кой и как прави оценките, но теорията за цикличността, макроикономическите принципи на управление на бюджета никой не ги е отрекъл. Те са и в основата на европейското законодателство в тази област. Така че ние първо имаме макроикономически проблем и второ имаме огромен проблем от гледна точка на начина, по който се бюджетира. Бюджетът не е създаден, за да плаща едни заплати, той предоставя услуги на гражданите и мисленето трябва да бъде в обратна посока.

- От министъра на финансите Людмила Петкова бяха изнесени данни, че 32% от БВП е делът на сивата икономика, размерът на сивата икономика е 65 млрд. лв., а годишно не се събират данъци за 25-26 млрд. лв. Защо се стигна до това и какво може да бъде направено, за да се промени?
- На министъра на финансите не му е забранено да спекулира с данните. Тя ползва едни от най-високите оценки за дела на сивия сектор. Има оценки, които не са за 30-32% от икономиката, има оценки в зависимост от методите, които се използват, за доста по-малък дял, включително и от порядъка на 10-12%. В случая избирайки единия или другия метод можеш да изкараш различна цифра. Много по-важно от гледна точка на политиката беше министърът на финансите да каже кои са точно тези сектори, които са в сивия сектор. Защото това е свързано с политиката например по ДДС и искането на различни видове облекчения. Статистиката показва, че най-голям е делът на сивия сектор в три икономически сектора. Това са селско стопанство, туризъм и ресторантьорство и строителството. Нито една от предложените мерки няма да реши в нито еди от тези сектори проблема със сивия сектор. Само преди няколко седмици Европейската комисия публикува доклад за данъчните системи и тенденциите за приходната част на бюджетите на различните държави и там България има една от най-добрите събираемости в сферата на ДДС. Едва с около 5% приходите от ДДС са по-малки спрямо теоретичните приходи, които би могло да бъдат събрани. Което е изключително добро постижение. Има една или две държави от Европейския съюз, които имат по-добра ефективност и по-добра събираемост спрямо на приходите от ДДС в България. Това означава, че принципите, които са заложени в нашата данъчна система, са много добри. А и колегите в НАП се изпълняват добре работата. Какво означава, че имаме сив сектор за 65 млрд. лв.? Много е спорен въпросът. В случая министърът на финансите използва тези данни, за да оправдае тезата си, но да кажем, че те са силно дискусируеми.

- Ресторантьорите искат ДДС за тях да бъде върнат на 9%. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Тук има две важни неща. Едното е свързано с това, което ме попитахте преди малко. Ако сектор ресторантьорство е сред тези с най-висок дял на сивия сектор и избягване плащането на данъци, може да си отговорите заслужава ли си такъв сектор да бъде стимулиран с едно различно отношение. Освен това принципът за равно плащане на ДДС е основополагащ на българската данъчна система. Всякакви изключения причиняват вреда. Освен това данните, които бяха изнесени, показват че нито в сектора на хлебарството, нито в ресторантьорството намаляването на ставката на ДДС не е допринесло за някакво съществено изсветляване на бизнеса и за по-високи доходи, както се опитват да претендират, че са го направили. Няма емпирични доказателства от системата, че е имало положителен ефект за държавата. Несъмнено това има положителен ефект за тях, но в случая говорим общностно, от гледна точка на държавата кое е по-доброто решение. А по-доброто решение от гледна точка на държавата определено смятам, че е единна ставка на ДДС за абсолютно всички сектори. 

- С връщането на 20% ДДС за хляба цените веднага бяха вдигнати. Защо?
- Това е повод, тъй като данните, които бяха изнесени по време на бюджетна комисия, еднозначно показаха, че когато беше намалена ставката на ДДС за хляба с 20% това не е довело до същото намаление на цените, а е имало от нулево намаление до максимално намаление с 5-6%. Всъщност намалението на данъка е отишло в по-добри печалби за производителите и това не се е отразило на пазара на труда. Още повече, че 4-5 месеца след това целият ефект от намалението на ДДС с 20% се е загубил. В случая по-скоро индустрията използва връщането на ДДС на 20%, за да вдигне цените. Ако погледнем в повечето магазини, цените са нараснали много повече, отколкото реално би трябвало да бъде увеличението. В момента индустрията се възползва от ДДС като причина, за да печели. Връщането на нещата по никакъв начин няма да резултатира в намаление на цените. Просто те ще се запазят. Стъпката за равно третиране по отношение на ДДС беше добра и макар и непопулярна, вече така или иначе ще бъде абсорбирана в това, което съществува като цени, и няма нужда отново да спекулираме и да правим популистки изменения, за да се опитваме да се правим в очите на хората на добри.

- Имаме ли все още шанс да влезем в еврозоната от 1 юли 2025 г. или следващата възможна дата е началото на 2026 г.?
- Аз се надявам да можем, но нито проблемите с бюджета, нито данните за инфлацията показват, че имаме готовност, че имаме ценова стабилност или пък, че имаме стабилност в бюджета. Бюджетът има структурни проблеми в размер на 7-8% от БВП, които трябва да бъдат решени по някакъв начин. Ако искаме да запазим това ново ниво на разходи в бюджета в следствие на политиките през последните години, ще трябва да бъдат повишени приходите с вдигане на традиционните данъци. Няма как да стане това пребалансиране на бюджета без да бъдат вдигнати данъците. Въпрос на избор е естествено. Или ще трябва да намерим сили да направим бюджетна консолидация, или ще трябва да вдигнем данъците. Сега се опитваме да замазваме, пропускаме още една година с бюджета за 2025 г., а определено през 2026 г. вече размерът на проблема ще бъде много по-голям. Отлагането във времето вече не работи. Но пък има политически съображения за прехвърлянето на вземането на непопулярни мерки за един следващ период.

Нашият гост

Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерство на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.