Служебното правителство подготвя проект на бюджет за 2025 г., но той ще бъде представен след изборите на 27 октомври. Отсега е ясно, че при спазване на действащите в момента правила, дефицитът в бюджета за следващата година ще нарасне значително. Затова министърът на финансите Людмила Петкова поиска с партиите да бъдат обсъдени мерки за намаляване на бюджетния дефицит. С въпроси какво трябва да бъде направено, удачно ли е вдигането на данъци и възможно ли е да влезем в еврозоната от 1 юли 2025 г. се обърнахме към финансиста Любомир Дацов.

- Г-н Дацов, министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че при спазване на сегашното законодателство в бюджета за 2025 г. разходите ще нараснат с 18,1 млрд. лв. и ще има огромен бюджетен дефицит. Как се стигна до тази ситуация?
- С добри намерения и обещания от страна на политиците. А от друга страна с пасивната роля на Министерство на финансите, защото няма нито една остра позиция през последните три години и видимо противостоене на финансовия министър, който и да е той за този период, който да отхвърли политиката, която беше наложена от последните редовни правителства плюс служебните правителства. До тази ситуация доведоха поне две тенденции. Първо, когато систематично разправяш, че няма нищо лошо да харчиш повече и единственият ти начин за съживяване и стабилизиране на икономиката и някакъв напредък е през повече харчене, и то потребителско харчене. Когато това не е устойчиво, тоест съчетано е с политическия начин на мислене, неспазване на основни икономически правила. Това, съчетано с изпреварващи темпове на разходи, откъсване от основата на икономиката, доведе до сегашната ситуация. За да не съм голословен, можем да видим какви са нарастванията на работните заплати и пенсиите в разходите на бюджета. В момента имаме бюджет, в който освен работни заплати и пенсии няма нищо друго. Когато икономиката расте с 6-8 процента, а пък увеличаваш разходите с по 20 процента, естествено е при равни други условия едните компоненти от бюджета да нараснат многократно и да изместят абсолютно всички останали, така че да ги смачкат. Тъй като през предходните три години заради ковид, така наречените фискални правила не важаха, правителствата, не само в България, бяха с отвързани ръце да правят дефицити без това да води до някакво наказание и отрицателни доклади. Всъщност всичко, което се случи, беше политическа красота.

- Разумно ли е вдигането на заплати в администрацията да бъде обвързано с увеличението на средната заплата за страната?
- Вкарването на формула за определяне на компоненти на бюджета и то при положение, че дизайнът на формулата е проинфлационен, автоматично води до раздуване на разходите. Не знам как изобщо се стигна до това, защото във всяка една книга за добри практики на бюджета пише, че инфлационното индексиране е възможно най-лошата политика, която може да се представи, и не се прави така. Когато имаш абсолютно автоматизирани формули, те изземват всичко това, което може да се нарича политика. Примери за това са, че фиксираха минималната работна заплата към средната, правилото, формално или неформално, 125% от средната заплата да бъдат заплатите на учителите. Въведоха подобни правила за военните и полицаите - влизат в сила от Нова година, което води до средно близо 30% увеличение на разходите за техните заплати. Подобни неща има в социалната сфера и по-специално при пенсиите. Вдигането без съобразяване на минималните пенсии, избутвайки абсолютно всички нагоре. Това бяха видими процеси, за които много хора ръкопляскаха без да разбират какво се случва. Сега едновременно се промениха условията, има нови правила на европейско ниво, и нашите разходи на база вече съществуващи политики дават увеличение на бюджета приблизително около 22 процента, при около 4-6 процента максимално възможно за следващата година според европейските правила. Това, което трябва да се случи, е бюджетът да бъде направен при определени условия, да бъдат предложени политики, които не изглеждат много приемливи и лесни, но в живота винаги е така. Когато отиде махалото в една посока и се върне в другата не е много приятно. Визирам предложенията, които бяха направени от работодателите за замразяване на определен тип доходи, преразглеждане на формулите. Няма нещо в бюджетната политика, като идеология, като техника, направено през последните три годни, което да не трябва да бъде пипнато.

- Представители на работодателите поискаха замразяване на пенсии и заплати, удачно ли е това да бъде направено?
- Нямаш много варианти. Или трябва да вдигнеш данъците. Цялата глупост беше, че ние имаме един изключително негъвкав бюджет, който базира огромна част от разходите си само за заплати, за пенсии и за социални разходи. Тоест няма никаква политика. Бюджетът трябва да предоставя услуги на гражданите, той не плаща заплати и издръжки, не предоставя леки коли и така нататък. Ние се върнахме близо 25-30 години назад в бюджетната си култура, в начина на разсъждение и затова имаме този резултат в момента. Аз не мога да си представя как е възможно това нещо, културата на политика е от началото на прехода, в началото на 2000 г. такъв беше начина на бюджетиране.

- Редица експерти говорят за въвеждане на прогресивно подоходно облагане, смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Ами да, ако някой иска да увеличи още бюджетния дефицит. Зависи за какво смяташ, че служи приходната част на бюджета. Когато смяташ, че приходната част служи, за да правиш вид социални политики, тогава си играеш с данъците и имаш този тип структуриране. Когато смяташ, че данъците служат за осигуряване на приходи в бюджета, така че да можеш да направиш определени политики в разходната част, тогава те интересува как по максимално ефективен начин да събереш максимално количество данъци. Така че едновременно да нанасяш минимални щети на икономиката на структурно ниво, но да осигуриш абсолютно необходимото финансиране на бюджетните разходи. Изследвано е много пъти и е доказано, че когато се опитваш да правиш социална политика чрез данъците, дори и в най-добрите страни с дългогодишни практики, това не работи. Това е въпрос на политиката, която през данъците може да се прави, говорим за структурна политика, а не на ниво индивидуална група. Хайде да видим какво искаме. В цялата тази дискусия, можем да добавим и доклада на Марио Драги, това което се случи в европейската икономика, да видим какъв труд искаме да стимулираме. Този на хората, които не искат да учат, нискоквалифицирания, неграмотния или искаме да имаме квалифицирани работници с по-високи заплати. Трябва да е много ясно, че ако се промени сегашната система, хората които ще пострадат и ще загубят, са средната класа с добра квалификация и средни заплати и над средните. От тези предложения единствено печелят хората с неквалифициран труд, които и в момента получават много повече от това, което предоставят като квалификация и труд. За това е и спорът за минималната работна заплата. Има и нещо друго, малко философски въпрос - трябва ли всеки един гражданин, макар и минимално, да има принос към държавата. Аз смятам, че трябва. Тоест всички тези действия, при които едни плащат, а други не плащат данъци водят до определени проблеми и неучастието на цели групи в живота на държавата. Тоест нямането на данъчен принос, макар и минимален, изключва тези хора и води до допълнителни несправедливости. Освен, че на едни хора им нарастват многократно данъците, за да не плащат други. Те се чувстват ощетени именно поради тази причина.

- От НОИ са направили анализ с два алтернативни варианта за подобряване на състоянието на бюджета на държавното обществено осигуряване и един от тях е увеличение на пенсионните осигуровки. Смятате ли, че това е добър ход?
- Няма такъв вариант. Нека да бъдем коректни. Това е още един пример, за това как от една статистическа информация си вадиш грешни изводи. Всъщност в момента социалните осигуровки в България са над средните в Европа. Основната причина за голям дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване е ясна от много години и тя е съчетанието на модел плюс демографски тенденции. Елементарно е, ако можеш да смяташ. Събиране, изваждане, умножение и деление се учи в ранния етап от образованието. Лесно е да се сметне, ако приблизително около 30 процента са социалните осигуровки, включително тези за здраве, и съотношението работещи-пенсионери е приблизително едно към едно, то тогава пенсията може да е 30 процента от работната заплата. Единственият начин да получаваш някаква нормална пенсия е да смениш пенсионния модел. Това, което беше въведено преди години в България, но не се развива - втори и трети стълб на пенсионната система. При тези демографски съотношения и структура на населението, това е математика, политиката само изкривява нещата и води до създаване на доста по-големи проблеми и нестабилност. Де факто ние нямаме пенсионен фонд. Фонд „Пенсии“ е една транзитна сметка, в която влизат определени пари и преминават, там няма натрупвания, няма положителни резултати от управление на парите. През предишните години поддържахме някакъв баланс да има 44-45 процента коефициент на заместване на пенсиите спрямо заплатите. Но част от проблемите на политиката през последните години е, че едни умни хора решиха, че вдигайки изпреварващо пенсиите може да отидат на 55-65 процента без да има финансиране. Когато нямаш финансиране и това е за сметка на другите данъци, нямаш пенсионен модел. Това, което имаме, е данъчен модел, тъй като основна част от приходите за изплащане на пенсиите идват от данъци, основно от ДДС. Осигурителните вноски и сега са много високи, тоест трябва да ги вдигнеш на 60-70% от дохода на човек ли? Един нормален политик, който разбира малко, не би трябвало да отиде към вдигане на вноските. Това, което трябва да се направи всъщност, е дългосрочна политика за увеличаване раждаемостта, намаляване на смъртността. Защото в България основната промяна в структурата на населението идва от отрицателния тренд в броя на населението. Ние имаме някаква средна раждаемост, която не е достатъчна. Но намаляването на населението идва не толкова от това, че нетният поток от мигранти, който влизат и напускат страната е отрицателен, а от отрицателния естествен прираст на населението. Ние имаме нужда от истинска политика за стимулиране на демографските процеси. Но имаме нужда и от истински здравни услуги, социални услуги. Не само да се харчат пари за заплати, а да получаваш нещо насреща. Тук вече идват разликите в това, което се прави като политика. Факт е, че ние имаме ниско качество на социалните услуги за възрастни, ние нямаме качество на живот, здравеопазването не допринася значително за това нещо. Оттам идва и по-високата смъртност. Ние отделяме не малко пари за всички тези услуги, но насреща това, което получава населението, не е достатъчно, а и целите на държавата, не се постигат. Това количествено мислене на политиците през последните години създава макроикономически проблеми. Ако не се вземат драстични мерки, и то сега, защото видимо стана проблемна ситуацията, проблемите ще се увеличават, ще започнат и други структурни неравновесия да се проявяват в страната. Вече бяхме свидетели на напускане на някои предприятия, именно заради рязкото увеличаване на заплатите и оттам невъзможност да бъдат конкурентоспособни на международния пазар. Аз мога да се хвана на бас, че това няма да са последните предприятия, и още следващите месеци ще има още някои, които ще напуснат страната, заради тези тенденции, които се очертават. И политиците, и Министерство на финансите са виновни, че не предприеха и нямаше през последните години антициклична политика. Нямаше антиинфлационна политика. Разправяха глупости, че всъщност увеличаването на заплати при прегряващ пазар на труда е нещо супер положително и не влияе върху инфлацията, което е впечатляващо. В края на краищата не се случва нищо по-различно от това да си плащаме цената.

- Инфлацията за месец септември е отрицателна, според обявените от НСИ данни. Това осигурява ли възможност за влизане на страната ни в еврозоната от 1 юли 2025 г.?
- Не. Тъй като е отрицателна инфлацията и в почти цялата еврозона. Предходния месец разликата между критерия за еврозоната и нашата средногодишна инфлация беше 1,1 процента. В момента, след тези данни за септември, разликата е 1 процент, тоест с 0,1 се е променила надолу. Независимо какво де случва, то трябва да е релативно на това, което се случва в останалите европейски държави. Макар че в България е много интересно в кой ресторант са намалели цените. Някои от обявените данни се сблъскват с личните ми наблюдения. Но като тенденция, това което се случи през септември в България, е не по-различно от това, което се случи в останалите европейски държави. Поне в няколко също има спад на инфлацията от порядъка на минус 0,9-1 процент.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.