Приходите в държавната хазна от организаторите на хазартни игри са над 200 млн. лв. за година. Пандемията не намалява желанието на хората да изпробват късмета си и да спечелят пари. С въпроси какви са тенденциите за развитие на хазартния бизнес и каква е практиката при организиране на игри със залози по света “Труд” се обърна към Любомир Захаринов, създател на веригата игрални зали за хазартни игри AlphaBET и на онлайн оператора AlphaWin.

- Г-н Захаринов, вашата компания е една от няколкото, очакващи лиценз за онлайн хазартен оператор. Как оценявате работата на държавните институции след преминаването на контрола върху тази дейност от независимата комисия към НАП?
- Засега скоростта на работа изглежда висока и задоволителна. Вероятно повечето оператори в хазарта оценяват положително това преструктуриране, тъй като НАП е добре познат държавен субект, с който всеки коректен бизнес има дългогодишно и положително партньорство.

- А как смятате, че ще се развие пазарът в България като цяло?
- През последните две години хазартният пазар в цял свят преминава от тъй наречените наземни казина, т. е. нормалните казина в сграда, към онлайн модела. Пандемията удари много тежко старите казина, тъй като на този вид социална развлекателна дейност се слага доста нисък приоритет в редицата за отваряне след локдауните - и вероятно за това има достатъчно сериозни аргументи. Но търсенето на това развлечение нито изчезва, нито намалява, следователно предлагащите го бизнеси започнаха да преминават към интернет услугите. Все пак, обаче, този сектор е доста тежко регулиран из цял свят и подобна трансформация от офлайн към онлайн игри се сблъсква със затруднения в доста държави, включително в някои доста силни икономики.

- Тоест, това е бизнес, чието преминаване онлайн среща трудности и в богатите държави? Всички ние сме свикнали проблемите с дигитализацията на бизнесите да са предимно в по-бедните икономики, а развитият свят да води?
- Точно така. Всъщност, в някои от най-развитите икономики хазартът е толкова тежко и стриктно регулиран, че не може да има никаква трансформация в модела преди изрична промяна в регулаторната рамка. Например, в един от най-големите хазартни пазари Япония напълно законно съществува само един вид хазарт и той е ексклузивно наземната игра “пачинко”. Цяла революция в законодателството беше да се позволи миналата есен съществуването на конвенционални казина в Япония, така че регулацията на онлайн хазарта в подобна държава ще отнеме година. Не, че японците не участват в хазартни игри онлайн и в момента, но това е предимно през чужди оператори, които не могат да обслужват достатъчно ефективно пазара. Ситуацията в друг гигантски пазар - САЩ, не е много по-различна. Хазартът в Щатите се регулира както на федерално, така и на местно ниво. В някои щати правилата са по-либерални, в други по-консервативни, в някои губернаторите защитават местните лотарии и наземни казина от онлайн операторите, в други пък е обратното, и така нататък - превръщайки най-богатия потребителски пазар в света в гигантска мозайка от правила. Може би ще е шокиращо за вашите читатели да разберат, че в няколко щати тепърва се дебатира дали спортните залагания да бъдат узаконени - нещо, което в пазари като българския е регулирано от много години и смея да кажа работи перфектно. Тези два примера, според мен, илюстрират чудесно защо дори потребителите да търсят онлайн хазартни развлечения, на световно ниво тяхното предлагане не може да посрещне търсенето достатъчно бързо. Но трендът е ясен - като във всички други развлекателни бизнеси, хазартът също става по-дигитален, прозрачен и в много свои форми по-близък до конвенционалния гейминг.

- Какво имате предвид под приближаването до конвенционалния гейминг? Форматът на игрите или?
- Не толкова форматът, той остава като цяло стандартен и заради регулациите. Но визията и цялостното чувство на много хазартни игри започва не само да се доближава, но и да взаимства теми от конвенционалния гейминг. Тези процеси са логични, макар и странни за много от старите световни оператори - поколенията се сменят по естествен път и днес активни работещи между 35 и 45 са хора, израснали играейки видео игри в свободното си време. Хазартът не може да взаимства интелектуалната собственост от тези видео игри, разбирайте конкретните герои и истории, но вече се вижда как взаимства темите. Например, миналата седмица разглеждах нова слот игра на скандинавско студио за хазартни игри, която е базирана върху средновековната фентъзи тема. В нея не очаквате да се наредят аса, плодчета или диаманти, а щитове, мечове и средновековни гербове. Някои от мотивите в нея бяха почти директно прекопирани от най-известната мултиплейър онлайн видео игра в историята и от най-известната полска видео игра по темите на писателя Анджей Сапковски. Тоест, скандинавското студио за хазартни игри таргетира директно едни по-млади потребители на слот игри, които са израснали с точно определени известни конвенционални видео игри.

- В България има ли подобни разработчици на видео игри? Всички знаем, че откъм търсенето на слот игри, родният пазар е привлекателен на регионално ниво, но как се развива и бизнесът откъм предлагането, има ли български компании, правещи игри?
- Да, има и очаквам те да се увеличават. Българските ИТ кадри са висококвалифицирани и работят на изключително конкурентни цени спрямо останалите европейски и не само държави. До голяма степен тази конкурентност е продукт и на все още относително по-ниските разходи за данъци и осигуровки у нас, в сравнение с юрисдикции като Франция или Германия. Друго предимство на България е и специфичния културен кръстопът между нормалната централноевропейска работна дисциплина и точност и южноевропейската креативност. А именно върху този кръстопът лежат и най-успешните създатели на всички игри, включително слот игрите - трябва не просто да се създаде една точна математика, но тя да бъде облечена в привлекателен и иновативен артистичен дизайн, игрови дизайн и подплатена с интригуваща история. Нашата държава вече е привлекателна дестинация за аутсорсинг на разработването както на конвенционални, така и на слот игри, но имаме и сериозни местни предприемачи в тази сфера. От съществена важност са и успешните сливания и придобивания на глобални компании със сериозни офиси в България на стойност от няколкостотин милиона долара и нагоре, което утвърждава авторитета на българските кадри и създава доверие в държавата като инвестиционна дестинация. Всъщност, аз очаквам при засилване на темпа в преминаването на хазарта от офлайн към онлайн, очакващата се нова вълна на ИТ инвестиции в България да съдържа и сериозен дял именно на такива студия за разработване на игри.

Нашият гост
Любомир Захаринов е завършил Breda University of Applied Sciences. Работи и става акционер в българското представителство на 12-тата най-голяма одиторска мрежа в света HLB International. Управляващ съдружник в инвестиционния холдинг Z Corporation. Създава веригата игрални зали за хазартни игри AlphaBET и онлайн оператора AlphaWin.