Година и половина от началото на глобалната пандемия от COVID-19, светът започва полека да се окопитва и връща към старата си действителност. Какъв по-ясен белег за това от новоразпаленият конфликт между Израел и палестинците, които не бяха влизали в ръкопашен бой от близо 6 години. Отношенията между Запада и Русия във всички възможни направления (освен космическото, засега) продължават да са на най-ниските си нива от времето на Студената война, с няколко приближавания до точката на кипене последните месеци. Същевременно коронавирусът се превърна в доминиращ и вероятно за дълго време ще остане съпътстващ фактор в международните отношения във всяко едно измерение. За новите-стари действителности, съвременните предизвикателства, рисковете и заплахите пред света, разговаряме с бившият заместник-външен министър, посланик в Лондон и понастоящем директор на Института за икономика и международни отношения, Любомир Кючуков.

- Г-н Кючуков, израелско-палестинският конфликт ескалира вече втора седмица в най-кървавата си форма от 6 години насам. Какво предизвика това, което се случва в момента? От какво значение бяха отменените парламентарни избори в палестинските територии и политическата криза в Израел? Кой провокира случващото се и респективно кой печели от него?
- Това, което се случва, е обективен резултат от нерешаването на конфликт, който продължава от десетилетия, който може да бъде разпален от всяка най-малка искра, както се случи сега. Илюзия беше, че конфликтът ще отмре от само себе си, каквито настроения се появиха последните години, когато нямаше преки сблъсъци. Всички обстоятелства, които споменахте, дадоха своя резултат в избухването на конфликта, но това, което е важно да се отбележи, е, че този той е значително по-мащабен, от гледна точка на това, че не става въпрос само за битката между Израел и „Хамас“ в Газа, както много често се опитва да бъде представен този конфликт. Неговият епицентър сега е Ерусалим, като част от амбициите на „Хамас“ за овладяване на палестинската съпротива, за сметка на президента Махмуд Аббас и движението „Фатах“.

- Които са изключително тихи от началото на конфликта, без нито едно официално изявление...
- Точно така, те по начало са в отстъпление. На второ място този конфликт обхвана освен Ивицата Газа и битката между „Хамас“ и Израел, и Ерусалим, и най-негативното от всичко беше преливането му в израелските селища със смесено население, където имаше погроми. И всичко това работи в полза на двете крайности. От една страна на „Хамас“ и от друга страна на Нетаняху, който когато Израел е в условия на криза, винаги е смятан за човека на силата и реда.

- Споменахте, че досега ситуацията в региона беше много по-спокойна. Свързана ли е последната ескалация на напрежението с този своеобразен триумвират, който направи бившия американски президент Доналд Тръмп с Бенямин Нетаняху и Саудитска Арабия през 2017 г. и практически позволи на двете Близкоизточни сили да маневрират безнаказано интересите си?
- Този процес на сближаване на Саудитска Арабия и Израел тече от доста години. Той стана по-видим при Доналд Тръмп и има две носещи основи - едната е американската подкрепа за подобно взаимодействие, втората е противодействието на Иран, който и двете споменати близкоизточни държави смятат за основна регионална заплаха. И от тази гледна точка този съюз изглеждаше много логичен, но той не можа да доведе до реализирането на шумно-рекламирания план за Близкия Изток на Тръмп...

- На зет му, Джаред Кушнър...
- Да, но от името на администрацията на Тръмп. И той претърпя много сериозен провал и действията по признаването на Израел, на установяването на дипломатически отношения след провала на плана с четири арабски държави - ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан - бяха по-скоро компенсаторни и очевидно под американски натиск. Мароко установи отношения, след като Вашингтон подкрепи претенциите на Рабат към Западна Сахара, Судан беше изваден от списъка на държавите подкрепящи тероризма.

- По повод Иран - новата администрация на Белия дом дава сигнали за връщане към иранската ядрена сделка - с постъпки и посредници - едновременно с това, както казахте, и Вашингтон и Техеран имат различни ангажименти към случващото се в Газа и на Западния бряг. Какви са, според Вас, перспективите САЩ да се върнат към международното споразумение с Иран?
- В дългосрочен план противоборството САЩ-Иран ще продължи, до колкото Вашингтон твърдо стоят зад Израел, който е основен техен партньор в региона, така и Саудитска Арабия. Така че тук няма изгледи да има сериозно подобряване на отношенията между Вашингтон и Техеран. Друг е въпросът, че завръщането към т. нар. „ядрена сделка“ е очаквано, макар и „завръщане“ да не е най-точната дума. Защото еволюцията на самата сделка и от двете страни, неспазването на споразумението, доведе до изменения, които сега трябва частично да се предоговарят и няма основания да се очаква, че САЩ ще се върнат към тези договорености във вида, в който бяха изначално. По-скоро ще се искат нови допълнителни ограничения и гаранции.

- Русия запазва по-скоро пасивна позиция в сегашния конфликт между Израел и палестинците, докато като най-отявлен защитник на палестинската кауза в Съвета за сигурност на ООН изведнъж се оказа Китай, на какво се дължи това, според Вас?
- На първо място, това се дължи на изолацията на САЩ, специално по отношение на този конфликт, особено в Съвета за сигурност. Знаем че Съединените щати блокира на три пъти досега опити за обща позиция на Съвета за сигурност, но още с представянето на плана „Кушнър“ (преди две години) САЩ загубиха своето значение на честен брокер в този конфликт. И от палестинска страна на тях не се гледа така. Русия и Китай се опитват да запълнят този вакуум, като Москва предложи своето съдействие, а Пекин пък направи опит за постигане на общо изявление на Съвета за сигурност, заедно с Тунис и Норвегия.

- Споменавайки Русия, как ще коментирате „списъка на неприятелите“ и последните ходове на Кремъл на международната сцена след последната серия „шпионски скандали“ в Чехия?
- Това е част от продължаваща ескалация на конфронтацията между Русия, от една страна, и САЩ, ЕС, НАТО от друга. Новото е, че след като изчака повече от месец действията на новата американска администрация Москва видимо предприе твърд курс. Без да очаква позитивни решения и това естествено се отрази и върху цялостните взаимоотношения между Русия и Запада.

- Виждате ли причини за тревога от тази ескалация на напрежението по източния фланг на НАТО и по-специално в Черно море, на фона на продължаващото обтягане на отношенията?
- Безспорно, ескалацията носи изключително сериозни рискове за прерастването u в пряк конфликт и преди около месец ситуацията беше много тежка. Имам предвид военноморските учения, които се готвеха и от двете страни, очакваното навлизане на американски бойни кораби в Черно море, струпването на руски войски по границата с Украйна и най-опасното беше, че в самата Украйна зачестиха гласовете, че решението на конфликта с Русия, може да стане единствено по военен път. Което между другото е резултат от създадения прецедент с освобождаването на окупираните от Армения азерски територии в Нагорни Карабах през есента на миналата година. Тогава ясно беше дефинирана позицията на Азербайджан, с помощта на Турция, че конфликтите в пост-съветското пространство могат да бъдат решавани и по военен път.

- Това „решение“ на конфликта в полза на интересите на Турция и Азербайджан не беше ли по някакъв начин свързано с неясното съглашението, което Москва и Анкара поддържат по отношение на Сирия?
- Свързано е с комплекс от въпроси, но най-вече с липсата на международно сътрудничество за разрешаването на военни конфликти. Това касае както Украйна, така и Сирия, така и Нагорни Карабах. Всички тези опити за разрешаване на конфликти по мирен път чрез преговори, се оказаха неуспешни, защото липса необходимата политическа воля. И новото в отношенията между Русия и САЩ е, че и диалогът - от път за намиране на решения - се превърна в платформа за отправяне на взаимни обвинения. Това стана очевидно по време на срещата Борел-Лавров (през февруари 2021 г. в Москва), така и по време на преговорите на министерско ниво между Вашингтон и Пекин. Това, което все пак е позитивно, е, че в крайна сметка стигайки до ръба на риска от избухване на директен конфликт, САЩ и Русия намериха начин, във военен план, да деескалират напрежението. Вашингтон отмени навлизането на неговите бойни кораби в Черно море, Русия започна изтегляне на армията си от границата с Украйна. Но тази военна деескалация се компенсира от политическа и икономическа ескалация на санкциите и обвиненията.

- Руският външен министър Сергей Лавров имаше разговори вчера в Исландия с американския си колега Антъни Блинкен за предстоящата среща на върха между Владимир Путин и Джо Байдън. Без още да са ясни конкретни параметри, какво можем да очакваме?
- Положително ще е да се договори самата среща на най-високо равнище Путин-Байдън, който имаме всички основания да очакваме че ще се състои през следващия месец, както е обявено и която в крайна сметка трябва да сложи някакви рамки на конфронтацията. Защото ключовият въпрос е как в крайна сметка ще приключи тази конфронтация. Тя може де завърши с военна победа, сценарият за взаимни отстъпки също е изключен, запазване на статуквото или замразяване на конфликтите води до ситуацията, в която се намираме сега. Практически разумна алтернатива на преговорите няма, проблемът е, че е загубен всякакъв кредит на доверие между страните.

- Да споменем и за финал глобалната пандемия от COVID-19, която промени и несъмнено ще остане продължително спътник на международните отношения. Как оценявате новите рискове, които коронавируса създаде и колко ще продължат да влияят занапред?
- Здравната криза несъмнено повлия и показа уязвимостта на всички държави на практика пред една световна заплаха. На второ място, показа необходимостта от сътрудничество за нейното преодоляване и на трето място, показа, че дори човешкият живот не е достатъчен, за да стимулира сътрудничеството в борбата за преодоляване на кризата - виждаме войната на ваксините. В геополитически план виждаме новото противоборство между САЩ и Китай, в което обективно става въпрос за борба за глобално лидерство с две ясни характеристики. Първо стана всеобхватно - вече не е само в търговия, инвестиции и икономика, а се прехвърли в областта на политиката, сигурността и международните организация. И второ, ще продължи в дългосрочен план и ще определя динамиката на международните отношения в следващите няколко десетилетия. Тук опасната тенденция е идеологизацията на това противопоставяне. Вкарването му в плоскостта „добри-лоши“, най-просто казано - либерална демокрация-авторитарни режими - в стремеж светът отново да се раздели на две непримирими части. Върви процес на вторична биполяризация на планетата, след тенденцията за многополсюния свят, която наблюдавахме последните десет години.

Нашият гост
Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен университет за международни отношения, а по-късно специализира в университета “Джорджтаун” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и посланик на страната ни в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски и италиански език.