Неолибералният любезен закон гласи: „всеки да се оправя както може“

Брей! Оказва се, че нашите родни политици и министри са изключително спокойни и толерантни хора. На мравката път правят, както казва народът.

Наистина ли? Ами да. Да вземем например уважаемия служебен министър на икономиката младоликият Никола Стоянов. Той, душицата каза наскоро: „Изненадан съм че цените на едро падат, но не и на дребно“. И побърза да обвини търговците, че си измисляли „странни оправдания“ - първо поскъпването на енергията и горивата, сега пък нуждата да вдигат заплати. В това няма логика, справедливо отбеляза Стоянов в интервю по Нова.

Според висшия държавен чиновник, правителството продължавало да полага усилия намалението на цените да се усети и от крайните потребители. Проверките в магазините - до момента извършени 1450. Съставени 841 акта, а съмненията за налагане на нелоялни търговски практики надвишават 350. Ами че точно казано „съмнения“! И докато съмненията станат факти, ще стане утре...

„В началото почти всяка проверка откриваше нарушения. В момента вече са под 25%, тоест определено контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите“, увери тържествено Стоянов замръзналите от внимание пенсионери пред телевизорите. И толкова. А пък други спокойни чиновници от държавния сектор съобщиха - също толкова спокойно - че според статистиката, на всеки пет дни се появява НОВ МИЛИОНЕР (Да!). И откъде? И с чий пари? Естествено с нашите - на храбри пенсионери и работещи бедняци.

Звучи малко скандално, нали? Дори бих казал жестоко. Очевидно малка България се е превърнала в люпилня за щастливи новомилионери. Ти какво искаш, бе нещастник?, чувам думите на висш сановник. Така е с пазарната икономика! Пазарът е свещена крава! Той сам се регулира, по свои собствени закони...

Да, ама не, както казваше покоен колега. Закони няма, има просто жестока спекула, някъде 80 -100 процентови скокове в цените на дребно, а до вчера - и на едро, а в спокойните уверения на свръхспокойния Стоянов има и малко неистина - Сдружението за модерна търговия контрира, че НИКОГА не е имало оправдание с високи заплати. Е, поне не и това...

А като гледам този спокоен, уважителен и младолик министър, си спомням за една сценка от нашумелия на времето турски сериал „Великолепния век“. Пазар в средновековния, уж варварски Истанбул. Стар кадия върви на обиколка из пазара, придружен от двама яки юнаци с дебели сопи в ръце. Спира до хлебарски щанд и пробва турска плоска питка. После я хвърля в лицето на продавача с думите: „Защо ти, куче, продаваш вчерашен, баят хляб на хората? Двайсет тояги на голо!“ Веднага.

История. Варварщина, какво друго. Ама и грижа за обикновените люде... А нечестният продавач, с разкървавено дупе, скоро няма да смее да постъпи по същия начин... И си мисля с простия акъл, че ако не сме толкова вежливи, спокойни и преклонени пред негово величество пазара, не би било лошо някое директорче от търговските вериги, които носят само чужди имена, а са дело на нашенски тарикати (т. н. система „франкчайз“) да се опне по гол задник на пазара и да му се приложи схемата на стария кадия. Невъзможно, нали? За голямо съжаление. Неолибералният любезен закон гласи: „всеки да се оправя както може“. А който не може? Да чете вестници и да гледа телевизия. Защото нашите държавници са културни и възпитани хора! Ура!