Известният режисьор и продуцент Магърдич Халваджиян е роден в Плевен. Под влияние на майка му Юлия, която е балерина, той се записва в Балетното училище в София и учи там от четвърти до шести клас, но бързо разбира, че това не е неговата страст. След това завършва цирковото училище в Москва и въпреки че на манежа е в стихията си, любовта към киното и режисурата се оказва по-голяма. Още 14-годишен си купува първата 8-милиметрова камера, с която непрекъснато снима клипчета, а след години става най-търсения режисьор на видеоклипове у нас и е работил с имена като Лили Иванова, Б.Т.Р., Слави Трифонов, Акага, Азис, Константин, Софи Маринова и много други. Той е режисьор и на популярни сериали като „Морска сол“, „Седем часа разлика“, „Полицаите от края на града“ и „Пътят на честта“. Името му стои и зад някои от най-успешните тв-проекти в родния ефир - „Х фактор“, „Като две капки вода“, „С Рачков всичко е възможно“, „Море от любов“, „Маскираният певец“, „Сладко отмъщение“, „Великолепната шесторка“... Стилист на много от проектите му е съпругата му Кремена Халваджиян. Синът им Бебо и атрактивната хореографка на „Фънки-Мънки“ - Алекс Енева, вече ги зарадваха с две внучета – Еди и Кай.

- Маги, как стартира Новата 2024-та за теб и какви промени ти се иска да видиш през нея в страната ни, а и в света?
- Общо взето стартира така, както завърши предишната година - с натоварване, работа, срещи и хиляда задачи в час - нищо ново! Лошото е, че това, което виждам в света е, че конфликтите от старата година се прехвърлиха в новата, даже се увеличиха. С поредната такава новина, че САЩ и съюзниците им са ударили Йемен в Червено море се потвърждава това, че светът не отива на добре. Така че големият оптимист Маги вече не е оптимист и си мисля, че сега с бързи стъпки вървим към собственото си самоунищожение. Също и в България - държава от 6,5 милиона души, в която има 240 депутата и те все нещо делят, за съжаление не виждам нищо хубаво да се случва. Все слушам, че някой ни е виновен - не, ние си правим всичко.

- В края на миналата година излезе твоята автобиографична книга „Без реклами“. Доволен ли си от големия интерес към нея и какви отзиви получаваш?
- Много съм доволен, защото аз общо взето нямах никакво желание да пиша книга, но Влади Априлов беше крайно убедителен. Отне ни две години, защото не съм спирал работа, а това е дълъг процес, но използвах всяка пауза, или ваканция, за да пиша. Доволен съм от резултата, защото книгата излезе през ноември, но за два месеца стана четвърта по продажби за годината и на първо място по онлайн продажби. Първият тираж вече се изчерпа, а сега ще правим и турне в страната и аз като един виден писател ще обикалям провинцията за срещи с читателите. (Смее се.) Отзивите за книгата са доста положителни и явно на хората им е интересно, по простата причина, че бях честен и разказах и за хубавите и за лошите неща, както са ми се случили и както съм ги видял. Не съм се правил на примадона – аз си казвам всичко и не обичам задкулисия. 

- А какво казаха Кремена и синът ви Бебо, когато прочетоха автобиографията ти – научили ли са нещо ново за теб? Има ли много неща, които не успяха да влязат в книгата?
- Кремена е научила много неща, които не е знаела - доста от нещата не съм ѝ ги разказвал, защото пазя хората около мен. Обичам да казвам хубавите неща и да не споделям за неприятните, така съм се научил докато живеех сам. Майка ми също беше изненадана, като прочете книгата. Един ден ми се обади: „Ти през какви неща си минал, а аз нищо да не знам?!“, но аз наистина не обичам да товаря близките ми. Бебо започна да я чете съвсем скоро, така че още нямам обратна връзка от него. Иначе, в „Без реклами“ не съм разказал за много неща, като например за индийските филми, които съм снимал, но ако трябваше да пиша за всичко, щяха да станат поне 1300 страници, а не 520. Като тръгна да пиша продължение на книгата, ще разкажа за нещата, които сега съм пропуснал.

- В книгата ти има много силни истории, като тази, че докато си бил в казармата си накарал твой приятел да ти счупи малкия пръст на едната ръка, за да можеш да излезеш и да снимаш с новата ти камера. Това звучи невероятно и доста лудо - заслужаваше ли си болката?
- О, да! Бих го направил отново. Моето желание беше да изляза и да снимам и това е показателно за любовта ми към това, което правя и че съм готов на всичко за работа! Другите се чудеха как да избягат от казармата, за да отидат с гадже, или на почивка, а аз, за да правя любимото си нещо. Вярвам, че решенията, които човек взима в живота, могат да бъдат правилните, или най-глупавите и той да си прецака целия живот, без да осъзнава. Колкото и хора да говорят – недей, така това няма да стане, но ти сам взимаш решението и си носиш отговорността. 

- Какво те вълнува най-силно в момента?
- Лошото при мен е, че ме вълнува всичко – аз съм толкова любопитен, искам всичко да проверя, да направя и да знам. Сега има интерес и планираме да се разрастват нещата със зоомагазините Петмол, които направихме. С просекото пък се опитваме да завладяваме и чуждите пазари - да продаваме в Корея, Дубай, Китай... Всичко ми е интересно. Направихме и една верига за кафе LATE, а сега решихме да купим още една компания  – за кафенета и сладки, за да се разрастваме по-бързо. Създадохме и рекламна агенция „Бригада“. Освен това съм доволен, че вече привлякохме нови преподаватели в платформата Leader class, защото искаме да вкараме повече будни и активни млади хора, които искат да постигнат нещо в живота.

- В последните 15 години те канят да изнасяш мотивационни лекции пред много студенти. Какво ти прави впечатление в тях?
- И много хубави и много лоши неща. Изнасял съм лекции не само пред студенти, а и пред фирми и ми прави хубаво впечатление, че има много от младите, които са свестни и от тях ще стане нещо, защото са много целенасочени, умни и знаят какво да постигнат, но повечето са неориентирани и живеят в балон. Те нямат представа какво ще им се случи на свободния пазар – нито преподавателите, нито някой друг говори с тях за принципите - колко е важно да ги отстояваш и да научиш правилата, за да можеш и да ги нарушаваш, което понякога води до велики неща. Преподавателите са длъжници на студентите, защото те учат главно на теория. Младите имат нужда от мотивационни лекции, защото лесно губят пътя, но няма на света сила, която да може да ги хване за косата и да ги извади от ямата - те са тези, които могат да го направят. Трябва да намират смисъл и да си поставят цели, които да гонят.

- Много работодатели се оплакват, че младежите днес искат високи заплати, но малко от тях са готови да полагат нужните усилия…
- Ние също имаме много компании, в които идват млади хора - виждат каква е работата, работят един ден и на другия казват, че това е много работа! Моето поколение не питаше какви пари ще взима, искаше просто да свърши работата. За мен в работата има цел, например днес да пренеса 50 чувала с цимент - това е моята цел и трябва по-бързо да я свърша, а не че ще ми дадат 50 лева, не всичко опира до парите. Голяма част от младите имат очаквания, които са нереалистични. Основна вина за това е на родителите, а не само на преподавателите – липсва ценностната система. Скоро си говорих с един познат, който ми каза, че за първи път ходил на родителска среща и останал шашардисан от това, което чул от родителите - всичко е сбъркано! Появяват се едни деца, които искат нищо да не правят, но ние си изграждаме това общество и не са ни виновни израелците, руснаците, ПП, или Герб – ние сме отговорни за възпитанието на децата и после си берем плодовете.

- Притеснява ли те бъдещето да не стане като във филма „Матрицата“ и изкуственият интелект да започне да контролира хората?
- Ако не вземем мерки и не се вкарат регулации - точно това ще се случи, абсолютно съм сигурен! Аз съм фен на фантастиката и е факт, че 90 процента от писаното от фантастите се случва, по тази причина това е много опасно, защото ние сме най-умният и интелигентен вид на планетата, но унищожаваме всичко, над което имаме власт! Представи си като дойде нещо по-умно от нас – ние сме довиждане! Така е устроен светът. Ако не се вкара в регулация, проблемите ще дойдат бързо. Има такъв бум с изкуствения интелект в рамките на 1 година, а какво ли ще е след 10, но може и да не дочакаме той да ни унищожи, може и сами да го направим, както сме тръгнали.

- Предстои старта на новия сезон на хитовото шоу „Като две капки вода“, в който в журито отново ще бъде Веселин Маринов, който се оказа много добър избор. Той веднага ли се съгласи да участва?
- С него сме приятели от 100 години, но след като 10 години го каних за участник в шоуто, най-накрая го поканих за жури и той чак тогава прие, въпреки че никой не вярваше! Оказа се хитът на миналия сезон. Той е добър човек. Талантът при него върви ръка за ръка с добрия характер. Аз не мога да работя с много талантливи, но лоши, предпочитам дори с не толкова талантливи, но добри, другите отдавна съм ги изхвърлил от живота си и даже не ги и коментирам.

- Какво мислиш за този хейт към популярните личности у нас и за това, че имена като Белослава, Тото и Тити Папазов бяха тотално атакувани за грешките им, докато престъпници с няколко присъди си живеят на свобода?
- Отговорът се крие във въпроса – ние сме готови да унищожим някого за една грешка, при положение, че той е направил 50 000 неща, но прави една грешка и обществото му скача все едно е убил човек! Не си обичаме талантите и ги дебнем за една крачка накриво да ги изядем! Трябва да подкрепяме всеки, който се справя по-добре от нас, но не сме дорасли и не си уважаваме талантите, не само в изкуството. Григор Димитров го обичаме когато бие, но ще го изядем когато падне - какво е това?! По това ще разпознаеш добрите хора - няма да нападнат някой като падне, а ще му помогнат, в това е разликата. 

- Ти признаваш, че си нетърпелив - мислиш ли, че скоро чашата на прословутото търпение на българите ще прелее?
- Не, търпението на българина не преля 500 години, като имаше Османска империя на нашата територия и горките Левски, Ботев и още един куп хора, които са виждали че трудно може да се направи нещо, но какви усилия са полагали и колко им е коствало! Имали сме такива хора- визионери, които са искали да събудят българския народ, който за съжаление не е бил събуден. Както по време на Османската империя не искаме да слушаме мъдрите си хора, същото е и сега и тази поговорка – „преклонена главица сабя не я сече“ си е вграден манталитет у нас. Велико търпение има тук, но както казва Радой Ралин – „търпението е форма на гниене.“ Важно е човек да бъде постоянен, а ние бъркаме постоянството с търпение.

- Казваш, че съпругата ти Кремена най-добре знае как да те извади извън кожата ти. Кога за последно се случи това или вече сте по-улегнали?
- Случва се и сега. Тя не го прави грубо –  да ми каже нещо и да ме обиди, такива неща не са се случвали. Споровете ни са доста смислени, въпреки че ние сме два остри камъка, а освен това на нея е трудно да й затвориш устата и трудно пада по гръб. Скоро се нервирах, защото трябваше да пътуваме за почивка, но тя в последния момент ми каза: „Аз няма да идвам, пътувай си сам!“, понеже тя има проблем с летенето и направо откачих! Понякога и за такива глупости се разправяме, но за нея това си е сериозен проблем и стана конфликт, но контраста в една връзка е важен.

- Какво би искал внуците ви – Еди и Кай, да вземат от теб?
- Това е също един наш спор с Кремена, защото аз винаги искам всички да са като мен, да са работохолици и да са отдадени на работата на 1000 процента, а нея я е страх да не ги натискам прекалено, защото хората могат да са гениални творци и без да са бизнесмени. При мен творчеството и бизнеса отдавна се обединиха – това ми харесва и се чудя дали внуците да бъдат като мен, или да са усмихнати и спокойни хора, които от сутрин до вечер да правят нещо, което ги забавлява, а не да  са отговорни за заплатите на сума ти народ, като мен. Аз обаче, не мога да се откажа от нито един миг от моята история и харесвам всяко нещо от живота ми, дори грешките са част от мен. Искам внуците да са здрави и добри, защото това е най-важното. Въпросът е хората сами да си изберат искат ли да платят цената и жертвите за успеха, но ако те се чувстват успешни, разхождайки се в гората и берейки гъби – ок, всеки сам трябва да си реши какво иска.

- За какво мечтае Маги Халваджиян?
- На 56 години осъзнах, че най-голямата ми мечта е свързана със здравето - моето и на близките ми. Ако си здрав, можеш да постигнеш всичко. Дори да мечтаеш да имаш един милион, в момента, в който нещо с теб не е наред, всички други неща стават безсмислени, остават единствено близките и хората, които те обичат.