Какво може да направи един служебен министър за краткото време на поста? Според Маестро Найден Тодоров времето, когато си вътре в месомелачката, тече по друг начин и не е излишно да имаш около себе си хора, с които няма нужда непрекъснато да се обяснявате. Каква музика той не би дирижирал? Категоричен е, че колкото по-често и в по-различни сфери срещаме хора с въображение, толкова по-добре. И още - че понеже в очите на политиците културата не е голям проблем, до нея никой никога не стига. Освен ако не се появи някой интересен скандал, от който могат да се изкарат политически дивиденти. Дами и господа, Маестро Найден Тодоров!

- Как бихте отчели дните си в Министерството на културата, маестро Тодоров? Оправдахте ли очакванията, дадохте ли всичко от себе си, както казахте, когато поехте поста?
- Какви могат да бъдат очакванията към един служебен министър?! Иначе аз винаги давам всичко от себе си, принцип в живота ми е, че ако ще правя нещо „между другото“, по-добре изобщо да не го правя. Колкото до стоте дни - бяха интересни, изпълнени с изненади - понякога под формата на проблеми и скандали, друг път - на нови запознанства и приятелства с неочаквани хора.

- Какво наследство заварихте от Велислав Минеков и Атанас Атанасов и има ли то последици, които пречат на работата ви като министър?
- Аз наистина вярвам, че всеки човек, който се е захванал с подобна неблагодарна работа, го е направил с идеята да свърши нещо добро. Както времето е показало досега, на някои им се получава определено по-добре, отколкото на други. И май всеки е направил нещо, с което да бъде запомнен по един или друг начин. Е, не винаги собствената ни преценка за нещата съвпада с преценката на другите хора. Но това пък прави живота по-интересен. Имам, обаче, една препоръка към следващия министър - да вземе в екипа си хора, с които знае, че работи добре, разсъждават в една посока и е сходна скоростта им на преминаване през проблемите в живота. Времето, когато си вътре в месомелачката, тече по друг начин и не е излишно да имаш около себе си хора, с които няма нужда непрекъснато да се обяснявате.

- Преди време заявихте, че министърът на културата е в ролята на високопоставения просяк, който иска пари от финансовия. Изпитвате ли го това на гърба си? Ваши са думите, че културна политика се води с идеи, подплатени с пари?
- Заставам зад всяка една дума от горните. Министерството изнемогва финансово и кадрово, а финансовият министър винаги се опитва да спасява първо големите проблеми. И понеже в очите на политиците културата не е голям проблем, до нея никой никога не стига. Освен ако не се появи някой интересен скандал, от който могат да се изкарат политически дивиденти. Вероятно това е и причината никой никога да не се сеща, че една осъзната и целенасочена културна политика може да помогне в дългосрочен план на цялата нация.

- Какво е вашето определение за културна политика и каква е ролята на министерството за осъществяването u? В едно интервю бяхте казали, че трябва да се подкрепят различни видове култура и че държавата трябва да показва пътя, давайки превес на нещо, което тя смята, че е важно. Кое е важното днес, което трябва да се подкрепя?
- Особено важни днес са културата на езика, културата на поведение в обществото и развитието на емпатията. За първото и второто може да бъде много полезен театърът (но не всеки театър), а за последното - музиката. Изобразителните изкуства или архитектурата пък ни учат на усет към красивото, археологията ни учи на почит към миналото и на гордост от това наследници на какви култури сме. Литературата пък е най-интимното от изкуствата и едно от най-любимите ми. Няма да продължавам, защото всяко едно изкуство има своето значение във формирането на нашата култура, но всички те стават незабележими, ако не сме в състояние да бъдем съпричастни към хората които ни заобикалят и въобще случващото се около нас.

С пианиста на Диип Пърпъл Джон Лорд, който изнесе концерт с Пловдивската филхармония

- От колко души е най-големият оркестър, който сте дирижирали? А колко са те в Министерството? Кое е по-трудно - оркестър или министерство?
- Почти всяка една институция, в която съм работил досега, е по-голяма по числен състав от министерството на културата. И все пак - най-големите дисонанси, на които съм бил свидетел в човешките и работните отношения, са точно в министерството. Причините са много и са комплексни. И задачата в дългосрочен план е как да се направи от тези хора един добър ансамбъл, работещ в хармония, в който всички са в една и съща тоналност и в едно и също темпо.

- На 24 май казахте, че този ден днес не е ден за празник, а за размисъл - какво сме загубили и какво трябва да си върнем. И така - какво и кога загубихме и какво от загубеното трябва да си върнем? 
- Загубихме уважението към изкуството и разбирането на неговия смисъл. Разбирането какво може да ни даде изкуството и това не е непременно и само забавление. За съжаление напоследък има много опити да се приравни изкуството към шоу бизнеса и да се очаква то да работи на пазарен принцип. Трябва да си дадем сметка, че ролята на изкуството е да възпитава нашия морал, нашата емпатия, нашата естетика.

- От днес - Книгоубежище пред НДК, заявихте при откриването на пролетния панаир на книгата. И си купихте романа за Густав Малер „Част последна“ от Роберт Зееталер и „Избраникът“ от Томас Ман. С какво ви привлякоха тези две книги?
- Е, няма как да има книга за един от любимите ми композитори и да не си я купя. Още повече, че препоръката за нея дойде от издателката Гергана Димитрова, за която знам, че има вкус за литература. Харесвам много Томас Ман и останах приятно изненадан, че „Избраникът“ е издаден на български.

- В Британския музей открихте експозицията „Лукс и власт: от Персия до Гърция“, организирана около Панагюрското съкровище. Едното свързано ли е с другото? Може ли да има лукс без власт и власт без лукс? 
- В моето съзнание властта и луксът не са непременно свързани. Нещо повече - на представянето на тази изложба, кураторът на Британския музей каза едно изречение, което се запечата в главата ми - че точно увеличаването на лукса е една от основните причини за загубата на власт и за постепенното рухване на цели империи. Като се замисля, преди десетилетия подобна мисъл бе изказал и учителят ми по история в училище. Така че - не, в моето съзнание луксът и властта са две различни понятия, с различен произход и с различни последствия.

Що се отнася до самата изложба, останах впечатлен от вниманието и отношението, което демонстрираха британските специалисти към българските експонати. Начинът, по който темата беше разгледана, начинът, по който беше разказана, централното място на експозицията, дори сувенирите, които съпътстваха изложбата... Видях Панагюрското съкровище в различна светлина.

- Споделяли сте, че музиката за вас се дели на хубава и тази, „която не бих дирижирал“. През май дирижирахте две оперни галавечери - с Роландо Вийязон и с Роберто Аланя и Александра Куржак. Фейсбук се напълни със суперлативи за тези концерти. Какво ви дават срещите и работата с такива звезди? А каква музика не бихте дирижирали? 
- В момента няма да кажа каква музика не бих дирижирал, че съм министър на културата, което включва и онази култура, която не намирам за „моя“. Но трябва да кажа, че да се работи с музиканти като изброените, е невероятно изживяване! Не само за мен и за музикантите в оркестъра, които сякаш получават чифт крила на подобни концерти, но и за публиката, която съзнателно или не, усеща че е свидетел на специално събитие, което ни изкарва извън света на дребнавите ежедневни главоболия и ни показва един друг свят, към който да се стремим.

- В международния ден на джаза заявихте, че „днес светът като че ли има нужда от повече джаз, от повече хора с въображение, които да подхванат настоящата ни действителност и да си играят с нея, докато успеят да я форматират в нещо по-красиво и по-стойностно“. Има ли у нас според вас такива хора и в кои сфери на живота трябва да ги търсим? 
- Защо трябва да са ограничени само в една сфера? Аз навсякъде харесвам да виждам хора с въображение. Освен на касата може би, касиерка в счетоводството, която е с добро въображение - това не е моята мечта. Но иначе - колкото по-често и в по-различни сфери срещаме хора с въображение, толкова по-добре. Тогава и животът ни ще е джаз... Няма да кажа на какво ми прилича в момента, че ще ме подгонят почитателите на този стил.

Маестро Тодоров със световноизвестния тенор Пласидо Доминго.

- Какво е за вас джазът? На кои други музикални жанрове освен симфонична музика и опера сте фен - филмова музика (Междузвездни войни), рок, хеви метъл, фолк?
- Слушам всякаква класическа музика, обичам рока, разбира се и джаза. Слушам и доста поп изпълнители. Да, имам силни пристрастия към филмовата музика и причината е много проста - поради своята същност, тя често изразява силни емоции и какви ли не състояния. Кара те да чувстваш и да съчувстваш. А на мен това ми харесва. Защото една от позабравените задачи на музиката е да ни променя към по-добро, а за разбиранията ми това означава - да събужда емпатията в нас. Днешното общество страда от тежка липса на емпатия и за мен това е много болезнен въпрос.

- Между удостоените с награда на Министерството на културата „Златен век“ - огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май бе и Георги Йорданов, министър на културата в периода 1982 - 1989 г. Какво мислите за културата в България в годините на социализма, които бяха величани като нов златен век? От онова време бихте ли върнали нещо?
- Не обичам, когато говорим за култура, да говорим за политическо управление. Някой помни ли какво е било управлението по времето на Вивалди, на Хайдн, на Малер? Политическият строй има своето важно отражение в обществото, с всичко хубаво и лошо, произтичащо от това, но изкуствата имат своя логика на развитие, която не е задължително да следва логиката на политиката. Което, разбира се, не означава, че политиците не могат да унищожават културата. Могат, даже понякога много добре се справят с това. След което получават едно общество, изпълнено с омраза и агресия към всичко и се чудят защо се е случило това. Във времето съм се научил на едно - когато някой е добър човек и добър професионалист, политическите му пристрастия не ме интересуват.

- Няма начин да не следите политиката, вътре сте в нея. Каква диригентска палка е нужна, за да се измъкнем от кризата?
- Точно палката е проблемът в момента в политиката - всеки иска да дирижира, а няма кой да свири. Аз за себе си съм осъзнал, че диригент без оркестър е просто някакъв луд, размахващ ръце, но дали родните политици са осъзнали, че в момента всеки един от тях се опитва да дирижира и резултатът не е симфония, а какофония?

- Бяхте и на наградите за театър „Аскеер“. Според вас позатихна ли скандалът в Народния театър между Васил Василев и Александър Морфов? 
- За мен темата е другаде - защо се стигна до този скандал. Животът в театъра е отражение на случващото се в обществото и скандалът в Народния театър не е изключение. Станали сме агресивни. Станали сме нетолерантни. Станали сме си самодостатъчни и мнението и проблемите на „другия“ не ни интересуват, освен ако не е за клюката. И това е отвратително! Това е провал на културата на обществото ни и води до всичко онова, на което ставаме свидетели, без значение дали в Народния театър, на улицата или в политиката. Говорим за европейски ценности, но с думи и действия ги потъпкваме всеки ден. Може би пандемията е виновна, знам ли? Но онова, което е сигурно е, че спешно трябва да се замислим и да намерим начини да спасим комуникацията между различните хора, защото тя е хоросанът, без който обществото ни ще се разпадне.

- В Уикипедия за вас пише, че сте български тромпетист, пианист, композитор и диригент. Сега сте и министър. Не са ли много дините под една мишница? За какво не ви достига време?
- За нищо не ми достига време. Времето е най-големият ми противник в живота. Има толкова много неща, които искам да направя, и толкова малко време за това. Иначе дините не са много - само една е - дирижирането. Другото са ябълки и круши, а тях мога да ги слагам и по джобовете.

- Разбрахме, че от дете сте привърженик на пловдивския Локомотив. Вълнува ли ви дереджето на българския футбол? 
- За български футбол можем да говорим, когато националният ни отбор отново ни направи горди. Дотогава можем да говорим по-скоро за български футболни отбори. Впрочем, любопитно ми е какво е съотношението между българските и чуждестранните футболисти в родните клубове. Признавам, че темата не ми е чужда, понеже напоследък същото явление се наблюдава и в културния сектор. Това не е непременно нещо лошо, особено ако виждаме повече български футболисти и музиканти в големите отбори и оркестри по света.

Нашият гост

Найден Тодоров е роден на 8 април 1974 г. в Пловдив, където завършва с отличие музикалното училище. От 1993 до 1996 г. е студент във Виенския музикален университет. През 1996/1997 г. е поканен от фондация “Ленард Бърнстейн” (Йерусалим) на специализация в Израел. През 2013 г. се дипломира като мениджър в областта на културата в НБУ.. Работи с различни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. През 2000 година, само на 26 години, е поканен за Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония. В периода 2005-2017 е директор на Държавната опера в Русе. През 2006 година прави своя дебют с Берлинския симфоничен оркестър. През 2010 дебютира и във Виенската народна опера. От 2017 година е директор на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните сцени в Европа. През 2021 г. издава първата си книга с разкази “Полъх от ангели”. През февруари т. г. бе назначен за служебен министър на културата в правителството на Гълъб Донев.