Четвърта година ужас за хората в Сандански

Според психолози Кристина смятала, че така ще спаси малчуганите от баща им

Първа инстанция: Доживотен затвор без право на замяна

По-страшно от това да загубиш децата си може да бъде само, ако ти посегнеш на живота им. Какво движи ръката на една майка, която хладнокръвно забива ножа в невръстните си малчугани? На този въпрос се опитаха да отговорят психолози и криминалисти по време на разследването на зловещото убийство на невръстни момченце и момиченце в Сандански. Обвинена и осъдена на първа инстанция е майка им, която според обвинението е извършила зверството с особена жестокост и по особено мъчителен начин за малолетните жертви. А хората от малкия град продължават да живеят в ужас от случая.

На 19 ноември 2020 г. в 17.30 ч един баща се прибира в дома си, без да подозира, че ще види най-страшното нещо в живота си. Георги Трайков отключва вратата на втория етаж на къщата на ул. „Скопие“ в Сандански и вижда двете си деца в локва кръв. До тях с втренчен поглед седяла жена му Кристина, с която живеел на семейни начала. На мястото за минути пристига линейка. Дори виделите много трагедии медици са потресени от гледката на зверски закланата 3-годишна Ивон и 5-годишния й брат Васил.

На мястото почернява от полиция, униформени и цивилни започват претърсване на апартамента. Майката ги посрещнала с думите: „Искаха да ми вземат децата, нека ми ги вземат сега“. Криминалистите веднага откриват 2 ножа и сатър, които са иззети. Жената, заедно с мъжа й, с когото са заедно от 6 години, са откарани за разпит. Ден по-късно от полицията съобщават, че задържана за зверското престъпление е Кристина, която е направила самопризнания.

Според криминалистите, докато била у дома с децата си, тя извадила от шкаф в кухнята три домакински ножа. Взела един от тях и се насочила към малчуганите. Първо нанесла удар с него в шията на Васил, а след това и на Ивон. Въпреки виковете на децата, които плачели от болка и ужас, майка им ги завлякла в детската стая и продължила да им нанася множество силни удари с ножа. В хода на извършените по досъдебното производство съдебномедицински експертизи е било установено, че всяка от жертвите има над 30 прободно-порезни наранявания, предимно по шията и гърдите. От заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че по време на зверството Дунчева не е била в състояние на физиологичен афект. При нея не се установява психично заболяване или друго, освен личностно разстройство - емоционално нестабилна личност. Това не е психична болест и не може да бъде приравнена към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на Наказателния кодекс. Не е налице медицинска предпоставка за прилагането на принудителни медицински мерки. С една дума – Кристина трябва да отговаря за действията си пред Темида.

Според съседи от дома на семейството често се чували скандали. Какво се случва в това семейство обаче, става ясно месец и половина преди зверското убийство, когато жената грабва децата си и заминава да живее при родителите си. Брат й Илиян разказва по-късно: „В последните месеци ми е споделяла, че е изтезавана психически там от цялото семейство, че са й внушавали, че е луда, че ще и вземат децата, защото е луда и аз просто я съветвах, прибери се вкъщи, на 100 метра сме, с децата и всичко ще приключи.“

В писмените показания в полицията Кристина споделя: „Той постоянно ме заплашва - внимавай какво правиш, защото ще се случи нещо лошо с родителите ти. Ще ги унищожа- Имам оръжие , цялата полиция сме приятели, и никой нищо не може да ми направи в Сандански.“ Георги обаче твърди съвсем друго: „След раждането на Ивон сякаш нещо стана с нея. Изпадаше в състояния, сякаш нищо не я интересува. Лежи, яде, не поглежда децата. Аз ги къпех, те спяха с мене, аз ставах през нощите, когато бяха болни. Много пъти е казвала, че я е яд, че обръщам толкова внимание на децата, ревнуваше ме от тях.“

И според криминални психолози, жената е била водена от силна ревност и отчаяние. Кристина твърдеше, че мъжът й и баща му, в чиято къща живеели, я тормозели сексуално, но това не беше доказано. Дунчева пуска жалби и търси закрила от съда по Закона за домашното насилие. Такова обаче тя не получава. Едва 2 години след страшното престъпление, съдът се произнесе по делото, заведено от Кристина и потвърди, че Трайков е упражнявал психически тормоз, като я заплашвал и го наказа с глоба от 500 лв. В семейството често имало кавги, а Кристина се страхувала от съжителя си. Близките й забелязали промяната, но много късно я завели на психолог. Двамата живеели без брак, защото мъжът смятал, че това гарантира запазване на добрите отношения между двамата. След раждането на децата им обаче, започнали чести скандали и ставало все по-ясно, че двамата не могат да живеят заедно. Кристина се чувствала неудовлетворена от това, че е станала безработна.

Кризата настъпила малко преди пандемията с коронавирус у нас и тя си стояла постоянно вкъщи. Младата жена искала да се развива, но нямала никакви възможности, накрая се устроила с предложение от Бюрото по труда за касиерка в учебно заведение. Георги работел като горски. До жестоката смърт на децата се стигнало, след като Георги завел дело за родителските права. То било насрочено за 20 ноември 2020 г. Ден по-рано обаче Кристина решила, че Васил и Ивон няма да са ничии, след като няма да са нейни. 

Обжалват със защитна версия за загуба на разсъдък

Обвинената не помнела престъплението

Дунчева чу най-тежката присъда – доживот без право на замяна.

Доживот да търка наровете Кристина Дунчева, която уби жестоко двете си деца, постанови Окръжният съд в Благоевград. Делото за убийството на двете деца се гледа при закрити врата, заради интимни подробности от живота на семейството.

36-годишната жена не реагира, когато чу присъдата, а близките й избухнаха в сълзи. Подсъдимата до последно твърдеше, че помни, че е била с децата вкъщи, но не помни нищо от зверското убийство. Тя е осъдена и да плати на съжителя си Георги Трайков обезщетения за причинени болки и страдания от смъртта на децата му в размер на по 350 хил. лева за всяко, 15 418 лв. разноски за вещи лица, както и 28 хил. лв. държавна такса върху уважените му граждански искове.

Присъдата не е окончателна и адвокатите на Дунчева ще я обжалват пред Софийския апелативен съд. Те са категорични, че жената не е била адекватна и не е съзнавала какво върши, когато е посегнала на децата си и искат да знаят дали става дума за болен човек или за обикновено престъпление.