Президентът Макрон шокира поддръжниците си този месец, като свика парламентарни избори, които мнозина счетоха за ненужни. Сега той е изправен пред ярост и критики от собствения си лагер заради откровените си коментари по време на кампанията.

„Не можем ли да го заключим до 7 юли?", пише депутат от неговата либерална партия „Ренесанс“ в съобщение до министър, според Le Parisien. Тази информация за неразбирателство беше потвърдена по-късно от партиен източник, който каза, че отразява „нарастващото безпокойство в редиците от екипа на президента“.

Депутатът изпраща съобщението, след като Макрон вдигна на нокти много от кандидатите на своята партия, като описа "Новия народен фронт" (опозиционен съюз от леви партии), като „напълно имигрантски“. Терминът често се използва от твърдо десният "Национален фронт" срещу партии, които смята за твърде меки по отношение на имиграцията. Макрон каза, че икономическата политика на левия алианс е "четири пъти по-лоша от гледна точка на разходите" от тази на "Националният фронт".

В допълнителен опит да спечели десните гласоподаватели, Макрон се нахвърли върху „абсурдните“ политики на левицата относно самоопределянето, които биха позволили на хората да „сменят пола си в кметството“, без в процеса да е включен лекар или съд. Той веднага беше обвинен в трансфобия от леви и ЛГБТК-групи.

Клеман Бон, гей депутат от партията на Макрон и бивш министър на транспорта, който някога беше един от най-близките му съюзници, написа в Х: „Трябва да отхвърлим всяко стигматизиране в политическия дискурс и да защитим правата“.

Макрон изглежда ухажва десните, селските и малките избиратели, но стратегията може да има обратен ефект. Някои от кандидатите на неговата партия се опасяват, че декларациите му всъщност биха могли да помогнат на крайнодесният  "Национален фронт" да спечели властта.

Друг депутат от партията на президента каза: „Винаги, когато излезе и каже подобни неща, губим точка. Трябва да си държи устата затворена и да ни остави да излезем от ситуацията, в която ни постави.

Президентът няма да промени курса. Източник, близък до Макрон, омаловажи несъгласието в партията, като каза на Le Parisien, че коментарите му са „шокирали най-много 10 000 души в Париж“.

Въпреки че проучванията на общественото мнение сочат, че "Националният фронт" ще спечели най-много места, президентът все още вярва, че неговата партия може да надделее.

Последното проучване, направено от Cluster 17 за консервативното списание Le Point, дава на "Националният фронт" около 29,5% от гласовете, като "Новият народен фронт" изостава само с точка. Ренесансът на Макрон и неговите съюзници, участващи в изборите под знамето "Заедно за републиката", са получили само 18%.

Макрон съсредоточава атаките си върху левицата в опит да попречи на кандидатите на неговата партия да бъдат избутани на трето място в първоначалния вот на изборите в два тура на 30 юни.

Според партийни източници президентът смята, че може да дискредитира твърдата десница по време на решаващата фаза на кампанията след първия тур. „Той е убеден, че гласоподавателите ще се замислят дали да подкрепят крайна група в решителния втори тур“, каза представител на партията.

Изборната система на Франция с два тура е отчасти проектирана да облагодетелства основните партии пред маргиналните групи, но Марин Льо Пен смекчи реториката на "Националния фронт".

Резонансната победа на нейната партия на изборите за Европейски парламент този месец, поводът за Макрон да свика парламентарните си избори, демонстрира успеха й да направи партията приемлива за избирателите, които никога не биха я подкрепили в миналото.

Много от кандидатите на Макрон са недоволни от това, че трябва да се борят в неочаквани избори в навечерието на Олимпиадата в Париж и през месеците от годината, когато французите обикновено са по-фокусирани върху les grandes vacances, отколкото върху политиката.

Орелиен Русо, бивш министър на здравеопазването на Макрон, каза, че решението на президента да разпусне парламента е „базирано на хазарт, че левите партии няма да постигнат разбирателство, така че би било "Ренесанс" срещу "Националния фронт“.

Левите партии всъщност обединиха сили, макар и в разнородна група от умерени и твърди леви партии с малко общи позиции. Самият Русо смени страната и сега е кандидат на "Новия народен фронт". „Ренесансът" не е партията, която беше, когато Макрон се кандидатира за президент“, каза той.