Макс Верстапен остава шампионът във Формула 1, въпреки че доминацията на “Ред Бул” вече е блед спомен. “Червените бикове” се прощават с емблематичния дизайнер на колите им Ейдриън Нюи, а от лятото насам болидите им сякаш не са способни да парират скоростта и надеждността на другите водещи отбори. И все пак изходът на титлата при пилотите беше решен от личните умения на нидерландеца, който нанесе решаващия удар в Бразилия, а в Лас Вегас събра всичкото присъствие на духа, за да постигне необходимото класиране и да сложи точка на интригата два кръга преди края на сезона.

Много рядко Формула 1 има шампион, който става такъв само с пилотски качества. Това е любимата историята на репортерите покрай пистата, но в повечето случаи сценарият е друг. Години наред Михаел Шумахер, Себастиан Фетел и Люис Хамилтън трупаха титла след титла с автомобил, превъзхождащ значително конкуренцията. И съответно с отбор, организиран в името на личния им успех.

Да, Формула 1 е отборен спорт, но пилотският трофей се смята за по-престижен от този при конструкторите. Мястото зад волана е едно, мястото на върха също. И Макс Верстапен нямаше нищо против това, докато то работеше за него. До тази година със сигурност за него може да се каже същото като за споменатите трима - особено миналата година “Ред Бул” печелеше състезанията като на парад и поредицата безпроблемни победи на шампиона заплашваха да срутят рейтинга на иначе най-престижния автомобилен шампионат. С други думи някакви никаква необходимост Макс да е кой знае колко луд, за да кара много пред останалите.

Прякорът му бе лепнат още в началото на кариерата не само заради името, но и заради напълно безкомпромисния стил на каране. Верстапен нахлу в “кралските гонки” с гръм и трясък, след като вече си беше спечелил съответната репутация в подгряващите серии и сред изгряващите пилоти от академията на “Ред Бул”. И досега се разказват легенди за изключително строгия начин, по който е бил “дресиран” от баща си Йос Верстапен от най-ранна възраст. Бившият пилот на “Бенетон” остана много далеч от успехите на славния си съотборник Михаел Шумахер, но явно не му отстъпва по амбиции и нищо чудно да надмине успехите на великия германец чрез сина си. Подобно на безскрупулния Шуми, Йос учи малкия Макс да не признава нищо друго, освен първото място и да не оставя нито едно обстоятелство да го спре по пътя. Случвало се е да го свали от колата на връщане към къщи, ако не е бил доволен от постиженията му като дете и малкият Макс се е прибирал както може.

Едно е сигурно - никой не става велик, ако му е все едно. Затова и в Лас Вегас Макс подхвърли като на шега въпрос към отбора: “Да се опитам ли да задържа Сайнц и Льоклер?” И получи подобаващ отговор: “Според нас би трябвало да го направиш...”

Да, времето, в което Верстапен беше най-изявеният темерут на Формула 1, готов да скочи с юмруци върху Естебан Окон заради някаква маневра, е в историята. Но характерът, изграден през онези години, му помогна да издържи на чудовищния натиск, на който е подложен като “неподходящ” лидер в един от най-комерсиалните и медийно раздути спортове в света.

Самият той призна, че се чувства като постоянна мишена на британските медии, които искат да видят на върха някой от своите сънародници като Люис Хамилтън (с евентуална осма титла би изпреварил Шумахер) или младите Ландо Норис и Джордж Ръсел. Все пак Формула 1 е до голяма степен британски спорт, макар че в последно време става и все “по-американски”.

Последното също не е в полза на Макс - зад Океана решиха да съчетаят спорта от истинския свят с “виртуалната реалност” на художествената измислица и направиха сериал за Формула 1. А Верстапен е недоволен от необходимостта да се съобразява с новата си роля - представен е за по-скоро “лош” герой.

Доста по-точна оценка биха могли да му дадат колегите му. И по мнението на всички пилоти е най-добрият сред тях, а доста легенди от миналото му отреждат място сред най-великите в историята. Същите често забравят дори да споменат Фетел в този списък, независимо, че предишният шампион на “Ред Бул” също е четирикратен шампион. В спорта не всичко е числа, а във Формула 1 още повече...

Ако не друго, Лас Вегас е перфектното място да отпразнува постижението преди да се съсредоточи върху следващата задача - да завърши на високо ниво сезона, за да помогне на “Ред Бул” да постигне възможно най-предно класиране при конструкторите. А празненството сякаш започна още в колата. “Май съм се напушил, навсякъде мирише на марихуана!”, възкликна Лудия Макс, докато летеше по улиците на Града на греха. Дано това не му изиграе лоша шега - на пилотите е забранено както да употребяват допинг (марихуаната е в забранения списък), така и да шофират под влиянието на наркотици.

Шампионът: Нямахме най-бързата кола

Макс Верстапен намекна, че цени повече сегашната титла, спечелена предимно със собствените му умения, в сравнение с предишните като “връх на копието” на добре смазана машина на “Ред Бул”. “Изобщо не съм си мислел за четири титли, трудно е да спечелиш и една - призна четирикратният шампион след финала в Лас Вегас. - Съгласен съм, че тази е по-ценна от предишните. Вероятно в 70 процента от състезанията нямахме най-бързата кола. Миналата година не всички оцениха постиженията ни като отбор, въпреки че да спечелиш десет поредни победи е сериозен рекорд. А колата ни не беше чак толкова превъзхождаща, колкото я изкарваха. Най-щастлив съм, че този път дори успях да увелича преднината си в момент, в който стана най-трудно.”