Възторжен поклонник на Сталин, Мусолини и особено на Адолф Хитлер

Идеалният свят му е този на фашизма

Изборът на пиесата „Оръжията и човекът“ в Народния театър “Иван Вазов“ изигра ролята на лакмус за необяснимо завишената толерантност на местното, туземно население, разбирай, – българите, да аплодират собствения си статут на “inferiorrace” - ”низша раса“, един от предпочитаните термини от лексиката на автора на пиесата.

Както е известно, според философията на Бърнард Шоу, основаваща се на евгениката, категорията на “низша раса” подлежи на заличаване - евфемизъм за физическо изтребление.

Все пак, има едно смекчаващо послание - неговото предложение е това да стане, забележете, по “джентълменски“, сиреч приемлив, дори “хуманен начин“.

Шоу е известен основно с Нобелова награда (1926) за литература, както и със своите 60 пиеси, една от които, именно “Оръжията и човекът“, многократно поставена в Бродуей.

Но далеч по-малко известен е фактът, че Бърнард Шоу е възторжен поклонник на Сталин, Мусолини, и особено на Адолф Хитлер, с който двамата освен идеологическа синхронизация, имат и редица изненадващи сходства в чисто личен план. Както Хитлер, така и Шоу, са вегетарианци, и двамата никога не вкусват алкохол, не пушат и имат, нека го наречем така, особено отношение към слабия пол. И двамата остават ергени до напреднала възраст. Хитлер се жени на 56 години, Шоу - на 45 г. Разбира се, има и разлики – известно е, че въпреки продължилия четиридесет и пет години брак на Шоу с Шарлот Пейн-Тауншенд, този брак никога не е бил физически консумиран.

Но най-значителното сходство между Шоу и Хитлер, без съмнение, е тяхната патологична омраза към евреите. Шоу жонглира, бидейки едновременно отявлен анархист, ярък защитник на фашизма и пламенен социалист, плюс пожизнен член и ярък агитатор на известното с левичарските си възгледи Фабианско дружество. Ето какво пише Джордж Оруел по този повод:

“Английските писатели, които смятат комунизма и фашизма за едно и също нещо, неизменно твърдят, че и двете са чудовищни злини, с които трябва да се борим до смърт; от друга страна, всеки англичанин, който вярва, че комунизмът и фашизмът са противоположности, ще почувства, че трябва да застане на страната на единия или на другия. Единственото изключение е Бърнард Шоу, който при всеки случай в продължение на няколко години обявяваше комунизма и фашизма за почти едно и също нещо и подкрепяше и двата.“

Очевидно, дълбоко проблемно от аналитична гледна точка, такова противоречиво твърдение внушава заключението, че идеалният свят на Шоу не е светът на комунизма, а по-скоро един тоталитарен свят, управляван от желязната ръка на изключително надарени, според неговите думи, диктатори. Така идеалният свят на Бърнард Шоу е светът на фашизма. За да не бъда голословен, прилагам няколко цитати, илюстриращи тези негови възгледи:

„Нацисткото движение в много отношения предизвиква моите най-горещи симпатии.“ – Джордж Бърнард, London Morning Post, (3 декември 1925 г.)

„Хитлер е изключително забележителен човек, много способен човек.“ („Shaw Heaps Praise upon the Dictators: While Parliaments Get Nowhere“, „Шоу възхвалява диктаторите: Докато парламентите не стигат до никъде“, NYT, Ню Йорк Таймс, 10 ноември, 1933 г.)

Кои са идеологическите корени на странните меандри на очевидната фиксацията на Шоу върху тоталитаризма? Отговорът на въпроса как е възможно създаването на подобно съвършено общество, което сякаш никога не е напускало пределите на “Градината на Еден“, макар и парадоксален, притежава своя, собствена Фаустовска логика.

Отговорът на Шоу е един – чрез насилие.

Малко предистория: както е известно, в периода между двете световни войни публичният дебат за унищожаване на цели раси и етнически групи, популярен, с малки изключения, в почти всички Европейски страни, трудно би могъл да бъде обяснен с радикалните идеи, единствено свързани с евгениката.

Ето какво пише през 1907 г. британският консервативен автор Джордж Хил в своя труд „Наследственост и селекция в социологията“:

"Британската раса поради своя гений за експанзия трябва непременно да елиминира по-низшите раси, които стоят на пътя й. Всяка висша раса в историята е правила същото и е била длъжна да го направи.“

Независимо че от началото на ХХ век част от интелектуалния елит на Пост-Викторианска Англия, както и на континентална Европа, са били силно повлиявани от евгениката, вероятно малко автори така страстно са агитирали в продължение на десетилетия за масовото изтребление на “излишните“ хора както Джордж Бърнард Шоу.

Есенцията на тази екстравагантна “политическа философия“ се базира на универсализма на един първичен социален дарвинизъм. В това Шоу не вижда нищо смущаващо. Следният цитат е особено красноречив:

“Мисля, че би било добре да накараш всички да се явят пред подходящо назначен съвет, точно както биха могли да се явят пред комисаря по данъка върху доходите, да кажем на всеки пет години или на всеки седем години, просто да ги поставите там и да ги попитате: „Господине или госпожо, ще бъдете ли така любезен да оправдаете съществуването си?“ Ако не произвеждате толкова, колкото консумирате или може би малко повече, тогава, разбира се, не можем да използваме големите организации на нашето общество, за да ви поддържаме живи, защото животът ви не ни носи полза и не може да бъдете много полезни за себе си... Апелирам към химиците да открият хуманен газ, който да убива мигновено и безболезнено.

Накратко, джентълменски газ – смъртоносен във всички случаи, но хуманен, не жесток.“ (The Listener, списание BBC, Лондон7 февруари 1934 г.)

Десетилетия наред Шоу продължава да бъде апологет на политиката на откровен, геноцид, нещо повече, удивителното е, че след края на Втората световна война той отказва да промени възгледите си дори след публикуването на чудовищните престъпления срещу милионите жертви в концентрационните лагери в Аушвиц, Дахау и Треблинка. Шоу е това, което днес наричаме “Holocaustdenier” (отричащ Холокоста), защитавайки фашисткия режим с извинението, че милионите жертви в лагерите на смъртта са в резултат на неефективна администрация.

Няколко малко известни цитати:

“Без съмнение евреите са отвратителни същества. Всеки компетентен историк или психоаналитик може да представи много неоспорими доказателства, за да докаже, че за света би било по-добре, ако евреите никога не са съществували.“

(Ню Йорк Таймс, 24 ноември 1933 г.):

„Нацисткото движение в много отношения има моите топли симпатии; всъщност бих могъл справедливо да твърдя, че хер Хитлер е отхвърлил Карл Маркс и може да се включи под знамената на Бърнард Шоу.“

(Интервю от The Sunday Dispatch юни 1933 г.)

По този повод ето какво пише американският автор Сол Сингер в „Хроника на Еврейската история“:

“Шоу със сигурност имаше предвид конкретно да включи убийството на евреите, но настоявайки да го правят толкова хуманно, колкото могат да си позволят. Както всички знаем, нацистите наистина са измислили газ, който са използвали ефективно, за да убият милиони евреи в крематориумите.

Въпреки че няма окончателно доказателство за този факт, може логично да се предположи, че великият Джордж Бърнард Шоу е бил „бащата“ на използването на газа Zyklon B при осъществяването на „Окончателното решение“ на Хитлер.“

Но да се върнем към пиесата в Народния театър “Иван Вазов“. Според мен, причината за избора именно на тази пиеса бе да предизвика очакваната реакция от страна на “низшата раса“. Изборът на премиерата да съвпадне точно с датата на битката при Сливница (7 ноември 1885), в която загиват 1800 български войници и офицери, едва ли може да бъде приет като случаен. Именно тази битка решава бъдещето на държавата, която днес наричаме България. Великите сили на Запад са силно обезпокоени от създаването на голяма, самостоятелна и независима държава, чийто етнос, култура, религия и идентичност са близки до Имперска Русия.

Но да се върнем отново към пиесата на Шоу.

“Низшите раси“, евреите, циганите, негрите, психично болните, хомосексуалните (тогавашните ЛГТБ-та) и забележете, славяните, всички те влизат в категорията на т.н. “низша раса“, или “унтерменшен“ (под-човеци). Защо казвам това? След протеста пред Народния театър известен български актьор нарече протестиращите с термина “говеда“, нещо, което само по себе си не само прекрачва добрия тон, но и надхвърля лексиката на Бърнард Шоу за “низшата раса“, за която както вече знаем, според него, бъдещето и е повече от ясно.

Задавам въпроса в какъв контекст проф. Стоянович обрисува случващото се пред Народния театър “Иван Вазов““ като сблъсък на “два свята – единият от който е излишен“.

Не си ли дават сметка авторите на подобни изказвания, че всъщност те откровено заимстват от речниковия репертоар на една мракобесна идеология, или подобно твърдение е по-скоро несъстоятелно, тъй като днес властва друга, различна идеология - тази, която в последно време много наблюдатели наричат идеология на неолибералния фашизъм?
Но днес употребата на такава риторика е нещо прието.

Въпрос: кой и как ще направи света на протестиращите излишен?

И в какъв смисъл излишен?

В смисъла на Бърнард Шоу?

*Проф. Ивайло Груев, преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

От pogled.info, със съкращения