Основната версия е, че станал жертва на героите от книгите си

Убийците не криели лицата си

Писателя на мутрите предчувствал края си

Убийството на Георги Стоев - наричан Писателя на мутрите, е най-странното сред десетките, окървавили прехода у нас. Мястото и времето на покушението са избрани изключително непрофесионално, но въпреки това полицаи така и не успяха да разкрият стрелците. Участници в мутренските събития, описани в книгите на Стоев пък, твърдят, че те са художествена измислица, а малкото истини вътре са взети или от вестниците, или от случайни разговори с “дребни риби” от подземния свят. Но ако мутрите не стоят зад мократа поръчка, тогава кой?

Георги Стоев е убит посред бял ден от двама мъже, които дори не крият лицата си и ги виждат десетки свидетели. Изстрелите проехтяват на 7 април 2008 г. в 12.30 ч. до заведението “Капри” в жк “Изток”. Там Стоев имал среща с адвокат Добрин Додев, пред чиито очи се извършва покушението. Срещата между двамата и писателя Румен Леонидов била уговорена не повече от 20 минути преди да се видят, което означава, че убийците не са имали предварителна информация къде ще бъде жертвата им. Криминалисти смятат, че Стоев е бил следен и килърите са изчаквали удобен момент.

Самият Стоев обаче е очаквал покушението, твърдят негови познати, но не е пускал жалба в полицията, че някой го заплашва и спокойно е отишъл във фаталния ден в жк “Изток”.

“Оставихме колата и тръгнахме да купим вестници при “Плиска”, докато изчакаме срещата с Румен Леонидов. На 30 метра чух 2 бързи изстрела, след това ми писна ухото. Звукът беше като от пиратки. Инстинктивно отскочих 2-3 крачки встрани към един микробус”, разказва адвокат Додев, който по чудо се разминава със смъртта.

И двата изстреляни куршума улучват Георги в главата, но не го убива на място. Окървавен, той е откаран в “Пирогов”, където го оперират няколко часа. Интервенцията приключва малко след 17 ч. Два часа по-късно 35-годишният мъж издъхва.

]

Основната версия на полицията е, че Стоев е станал жертва на героите от книгите си. Той пише за ВИС и СИК от първо лице, твърди, че е бил приятел със застреляния Поли Пантев и куп мутри. Хора, близки до групировките, обаче са категорични, че никога Георги не е бил близък с Поли - и да са се виждали, то е било случайно и бегло. Стоев имал голямо желание, да бъде част от подземния свят и се въртял около по-нисшите мутренски ешалони и решил, че оттам може да черпи сюжети за книгите си. Твърди, че е бивш национален състезател по борба и има общ бизнес с хора от силовите групировки. В същото време обаче от Федерацията по борба обявили, че Георги Стоев никога не е бил състезател. Един от героите в книгите му - Младен Михалев-Маджо е категоричен, че не го познава и никога не го е виждал, въпреки че в произведенията си Георги го представя като близък свой познат.

]

“Куршумите не са заради написаните книги. Георги се боеше за живота си още преди да напише и ред”, казва след убийството Владо Даверов, който му е бил редактор. И добавя, че целта на Стоев е била да стане известен. Независимо на каква цена, амбициите му да бъде популярен били огромни. За това говорят и другите му познати и оттук се пръква най-невероятната версия - че Стоев се е побъркал на тема известност и сам е поръчал да стрелят по него. В подкрепа на тази версия били и думите му минути преди убийството: “Сега ще се случи нещо”.

Основната версия на разследващите обаче е, че смъртта на Стоев е поръчана за отмъщение. Двама от описаните в книгите - Маджо и ген. Любен Гоцев са разпитани от полицията след убийството. Показания дават и десетки свидетели, направени са фотороботи на килърите. Работи се и по версията, че Стоев е убит заради неуредени финансови отношения от неясни сделки, но и тя не води до никакъв резултат.

В края на 2008 г. са арестувани двама мъже, за които се смята, че са изпълнили мократа поръчка. Никой от свидетелите обаче, не ги разпознава, не са събрани и доказателства срещу тях и те са пуснати без да им бъде повдигнато обвинение. Разследването беше спряно, а убийците и поръчителите и досега не са разкрити.

Писал за всички крими герои от 90-те

Искал да разкаже своя история на прехода

Книгите на Георги Стоев предизвикват истински бум на пазара, преиздават се, но после търсенето им спира. Почти същото се случва и с книгите на Христо Калчев, в които според литераторите има много повече художествени достойнства от тези на Стоев.

За по-малко от три години - от 2005 до 2008 г. излизат 10 тома на Стоев - за ВИС и 3 за СИК. Заглавията им са интригуващи - “Истинската история на Маджо”, “Маргина, Бойко и другите”, “Любен Гоцев - истинският кръстник”, “На пилона” и “Имало едно време на Изток”. Авторът им дава интервюта, в които обяснява, че се е заел да разкаже историята на подземния свят у нас, за да се разбере истината за прехода и кой е направил момчетата от “Олимпийски надежди” престъпници. В книгите си пише и за връзките на нашата със сръбската мафия - за Будимир Куйович, за Сретен Йосич и т. н. Това едва ли обаче му е създало смъртни врагове, защото за споменаваните хора беше ясно, че повечето неща са художествена измислица. В същото време във вестниците по онова време можеха да се срещнат много повече факти за мутрите и групировките, отколкото в книгите на Стоев.