Наближава финалът на Мондиал 2014. Най-големите битки предстоят, а в Международния телевизионен център край „Маракана“ всяка вечер настъпва еуфория. В един от аржентинските канали идва Диего Армандо Марадона. Със свита от 50-ина приятели, асистенти и бодигардове. И пиле не може да прехвръкне край него. Не се отнася само за екипа на „Труд“, който има „билет за навсякъде“. Когато вижда Христо Стоичков, лицето на великия дон Диего засиява. „Амиго, Христо!“, прегръща го Марадона. „Трябва да дадеш едно интервю за най-големия български вестник“, отвръща също с прегръдка Камата. Речено-сторено.

Бодигардовете правят кордон, стотици журналисти гледат зад тях. А Марадона говори 10 минути пред „Труд“, преди да влезе в студиото. 

„От тази 1986 година всички българи сте мои амигос!“, засмя се Дон Диего на въпроса за страничния съдия Богдан Дочев, съучастник в популярната като библията Божия ръка на стадион „Ацтека“.

Четири години по-рано – в Претория, като национален селекционер на „гаучосите“ футболният бог даде само едно персонално интервю. Отново пред „Труд“ и пред невярващите на очите си 300 журналисти Марадона спря и говори: „Обичам България! Имахте страхотен отбор през 1994 година“, беше най-ярката му реплика.

Днес целият свят плаче. Колкото и разочарование да остана у Христо Стоичков, че през 2016 година дон Диего в последния момент се отметна и не спази обещанието си да дойде  на юбилейния му мач, Камата отдавна му прости. „Ако на небето има футболен трон, то той е за теб! – написа Кавалерът на „Златната топка“ в профила на своя бранд H8S във фейсбук. – Идол, на когото винаги ще се възхищавам. Дори в лоши моменти не съм спирал да го обичам.“

Краля Пеле, с когото от десетилетия Марадона се сравнява по величие, смени профилната си снимка. Показа на света как двамата може би най-велики в историята са прегърнати братски. Франц Бекенбауер, Лео Меси, Кристиано Роналдо, Дейвид Бекъм, Джиджи Буфон, Лотар Матеус… Няма как да изброим всички, които отдадоха почит на Марадона.

Кой беше Дон Диего? Гений до безумие и луд до гениалност. През 1986-а едни 10 секунди оставиха вечен отпечатък на всеки, който гледа четвъртфинала Аржентина – Англия (2:1). В тези Марадона докосна хората по-силно, отколкото Сократ, Леонардо да Винчи, Франк Синатра, „Бийтълс“ и Лудвих ван Бетовен в продължение на 2700 години. Гениалността веднага се сблъска с лудостта и дойде вторият гол във вратата на Питър Шилтън. „Ако е имало ръка, то тя е била Божията“, каза Марадона. И до края на живота си не призна очевидното – че излъга целия свят.

Геният на Дон Диего накара цял италиански град да плаче неудържимо. Неапол не само не може да прежали човека, с когото постигна най-големите си успехи. Иска да прекръсти един от най-пламенните стадиони на Апенините – „Сан Пауло“ в „Диего Армандо Марадона“. Малцина са спали през последната нощ в Буенос Айрес. На стадион „Бонбонера“, дома на „Бока Хуниорс“, имаше повече хора, отколкото във финал на Копа Либертадорес. И ураганен дъжд не би полял повече тревата от сълзите на стотици хиляди поклонници на футболния бог. Светеше само една лампа на арената – в ложата на Дон Диего.

„Бока“ е отборът на сърцето на Марадона. Но за него страдаха и феновете на „Ривър Плейт“. Защото той донесе на Аржентина това, което така дълго се чака Лионел Меси да направи – да изведе „гаучосите“ до нова световна титла. Три дни ще продължат поклоненията пред ковчега, който вече е в президентския палат в столицата. В тези мигове никой няма да се интересува от пандемия, от пипалата на коронавируса или от задаващата се немотия. Всеки аржентинец ще иска да се прости със своя бог.

Марадона беше толкова добър, защото беше толкова луд. Вероятно в живота си е „овършал цяла ливада“ с марихуана. Изпил е басейн с олимпийски размери с алкохол. Изпушил е пури за десет живота на колумбийки наркобарон. Стрелял е по журналисти. Пиян псува гаменски от ложата на последния мондиал в Русия през 2018-а... Да, мнозина казаха – този човек не може да е футболен посланик. ФИФА и милиони отвърнаха: „На него всичко е позволено!“ Веднъж под влияние на наркотици осинови три деца, а дълго време не признаваше своя първороден син, носещ името му. През 2000 година Марадона скочи на Папа Йоан Павел II. „Ако е толкова загрижен за бедните деца по света, да продаде златото на Ватикана и да им даде парите“, рече тогава геният. Сега неговият приемник Папа Франсис обеща, че ще се моли за душата на своя сънародник.

И въпреки всичко това в последните часове на гения 7 линейки доброволно искаха да отидат и да спасят живота му. Не би… Сърцето на Дон Диего не издържа и в съня си той отиде да „вкарва голове в по-добрия свят“. Свети Петър няма как да не му прости прегрешенията. Има ли провидение? На 25 ноември 2016-а почина най-добрият приятел на Марадона – кубинският лидер Фидел Кастро. На същата дата си отиде и Дон Диего.
В часовете след кончината на идола един аржентински коментатор възкликна в ефир: „Благодаря ти, Господи! Благодаря ти за футбола, за Марадона, за всички тези години!“

Ако има футболен Господ, то неговото име е Диего Армандо Марадона.  А Господ е безсмъртен. Почивай в мир, амиго на всички българи!

Медиите по света

„Кларин“ (Аржентина): Смъртта на Марадона означава края на една ера. Той остава безсмъртен. За мнозина беше клоун. За поклонниците му, не само в Аржентина, а на половината планета, беше Господ.

„Ла Насион“ (Аржентина): Времената се менят, Марадона остава най-великият.

„Оле“ (Аржентина): Да живее Диего. Неговите истории ще се разказват завинаги. Всички знаем, че Дон Диего започна да играе нов мач.

„О Глобо“ (Бразилия): Един гений! Никога няма да има такава личност.

„Фоля де Сао Пауло“ (Бразилия): Герой! Гений! Политик! Попзвезда! Луд! Футболист! И без смъртта си Диего Марадона винаги ще е мит.

„Гадзета дело Спорт“ (Италия): Футболът тъжи за най-великия на всички времена.

„Кориере дело Спорт“ (Италия): Сбогом, Диего! Светът плаче за един Бог!

„Тутоспорт“ (Италия): Никога няма да има легенда като Марадона.

„Мундо Депортиво“ (Испания): Името Диего Армандо Марадона е синоним на футбола! То означава спектакъл. Неговата смърт отваря яма, която няма да бъде запълнена.

„Ас“ (Испания): Диего, вечният №10. Шест десетилетия най-добрият спортист на всички времена омагьосваше света със себераздаване, дрибъл, ритници и грехове. Никога няма да го забравим.

„Марка“ (Испания): Вечният истински Бог! Дебатът дали е най-великият за всички времена ще е вечен. Никой обаче няма да остави такъв печат като Марадона.

ВВС (Англия): Вдъхновяващ, великолепен, скандален – Диего Марадона. Той води най-необичайния живот. Иконата ще ни липсва вечно.

„Дейли Мейл“ (Англия): Един брилянтен гений си отиде. На терена беше идол, извън него – скандален. Митът за Диего Марадона никога няма да умре.

„Екип“ (Франция): Господ е мъртъв.

„Билд“ (Германия): Един голям съперник и приятел ни напусне! Диего Армандо Марадона ще живее вечно.

Богдан Дочев: Моят гробокопач!

Богдан Дочев бе обвинен от целия свят, че не видя ръката на Диего Марадона, с която вкара на Питър Шилтън в четвъртфинала на световното първенство в Мексико през 1986 година. От май 2017-а българският рефер е покойник, а съпругата му Емилия разказва как е наричал аржентинеца „Моя гробокопач!“ Тя показа пред вестник „Сън“ снимка, на чийто гръб арбитърът е написал тези две думи.

До последния си дъх Дочев така и не искаше да разказва за онзи миг на 104-хилядния стадион „Ацтека“.

Идолът има един гол срещу нас

Диего Марадона е играл четири пъти с националния отбор на Аржентина срещу България. Само веднъж се разписа и то на най-големия форум – световното първенство в Мексико. В третия мач от групата на 10 юни 1986 година „гаучосите“ ни победиха с 2:0. Вкараха Хорхе Валдано и Марадона.

Има и контрола, в която никой със сигурност не може да каже дали Дон Диего се е разписал във вратата ни. Става въпрос за победата на Аржентина с 2:0 в контрола на 9 октомври 1980 година. Статистиците са раздвоени – според едните се е разписал Марадона, според другите – Сантамария.

Аржентина има още два успеха срещу България в контроли с участието на великия №10 – контроли по 2:1 през 1979 и 1982 година.

Марадона трябваше да играе срещу нас и на Мондиал’94, но ден преди третия двубой в групата бе уличен в употреба на допинг и дисквалифициран от турнира. България спечели с 2:0 в похода си до четвъртото място.