Икономическата разруха във Великобритания вече не може да се скрие

14 милиони британци живеят в бедност

Празните пространства в моловете, които някога са били проспериращи магазини, представляват само върха на айсберга, наречен икономическа катастрофа на Обединеното кралство. Перфектната буря се замеси от три съставки - висока задлъжнялост, Брекзит и некомпетентно човеконенавистно управление. В резултат от 13 години властване на консервативни правителства днес за разрухата говорят както макроданните, така и сигналите, които може да се доловят от ежедневието на обикновените хора. Абсолютният рекорд, непостигнат никога досега в мирно време, е най-тежката криза от половин столетие да се разгърне в рамките на само един парламентарен мандат.

14 милиона живеещи в бедност, един милион възрастни не се хранят всеки ден, а други девет милиона пропускат поне по едно ядене. Седем милиона домакинства са без отопление. Общопрактикуващите лекари предписват лекарства, които не могат да се намерят в аптеките. Хиляди постъпват в болниците за лечение от недохранване, ако въобще бъдат приети. Чакащите в списъци за болнично лечение вече формират седемцифрено число. Вече дори медицински изследвания се провеждат на публични места, като често се налага и самото лечение да се провежда извън болницата, често излагайки пациента в неговата уязвимост пред други хора.

Заради масовото превръщане на болничните коридори в пространства за лечение, миналата седмица Националната конференция на медицинските сестри обяви извънредно положение в страната и криза на лечебните кабинети. Това идва на втората година от признанието, че в страната има криза на разходите за живот.

Веригата за спортни стоки Sports Direct реагира на ограничените домакински бюджети с опит да улесни измъчените клиенти. Срещу годишна лихва от 29.9% чифт маратонки може да се закупи на лизинг. След като традиционно месеците преди световни и европейски първенства по футбол изстрелват продажбите на телевизори във висините, сега и те се продават в пъти по-слабо от обичайното.

Единственото по-жалко от ситуацията е отговорът, който политиците дават на проблемите. Заради лекарските протести и напускания, правителството на Риши Сунак реши да обвини медицинските лица, че затлачват лечебния процес и тикат списъците с чакащи към увеличение. Няма и дума за напускащите медицински лица и за липсата на лекарства.

Традиционно прочистени откъм огнестрелни оръжия улиците на Обединеното кралство са известни с намушкванията като масова форма на посегателства и средство за убийства. Днешната ескалация на престъпността доведе престъпниците до там, че се снабдяват и с пистолети, което натрапчиво оприличава Англия на България от 90-те години. Препълнените затвори не позволяват обирджии и крадци на автомобили да получат наказанието, което заслужават. Поради това не просто се разминават с леки присъди, ами съдебната система отказва да се занимава с тях докато давността на деянията, за които са хванати, отмине.

Изправени пред дилемата да изневерят на себе си и на класата, която им гласува доверие, или да тласнат държавата в дори по-дълбока криза, консерваторите предпочитат да поведат Обединеното кралство към дълбините.

С държавен дълг, равняващ се на 85% спрямо брутния вътрешен продукт, липсата на интеграция в по-голям съюз като Европейския съюз, или САЩ, монетарната експанзия (печатането на пари) може само да обезцени валутата, без да реши каквито и да било проблеми. Осъзна го предишният премиер Лиз Тръс, която заедно с финансовия си министър Квази Квартенг опита да раздуе дефицита, оставяйки повече пари в горната средна класа и богатите. В крайна сметка пазарите я наказаха и тя, заедно с финансовия си министър, си заминаха след по-малко от два месеца на власт.

Направил своите изводи, днешният министър-председател Риши Сунак предпочита да не предприема нищо. Данъчните облекчения в бюджета за тази година оставиха по 14 паунда повече месечно в ръцете на работещите при най-нисък праг на облагане. Верни на принципа, че колкото повече пари останат в частния сектор, токова повече ще може да се инвестират и да послужат като гориво, когато настъпи разведряването. Те обаче не си дават сметка, че има моменти, когато институционалната разруха подкопава дългосрочно потенциала за растеж на икономиката. Сунак не желае и да преструктурира държавните разходи, така че да стабилизира здравната система. Обезвереното, болно и гладно население не може лесно да си върне увереността и депресията се оформя като най-вероятен сценарий.

В крайна сметка причината да обяви избори толкова рано - на 4 юли (при положение, че те можеше да се случат и догодина), е че разрухата, нанесена от консерваторите, се осъзнава, но има още път надолу и е по-добре по него да тласнат някой друг.
Преди две години, когато Сунак оглави кабинета, мнозина смятаха, че сред хората с трезва преценка и идея какво трябва да се стори. Да, той е човек с привилегирован произход, завършил 600-годишния частен колеж „Уинчестър“, милиардерски зет, бивш служител на „Голдман Сакс“, основател на „хедж фондове“, който признава, че в обкръжението си като млад не е имал деца от работническата класа. Нищо от това не е грях, стига премиерът да показваше, че освен да разбира тежестта на ситуацията, притежава и елементарното ниво на емпатия, изисквано от всеки държавник. Оказа се, че подобно на Борис Джонсън и той не дава пет пари за колапса в ключови сегмети на публичния сектор и мизерията на над 10% от населението в държавата му. Обявил се за възстановяване на наборната военна служба, Сунак напусна рано-рано честванията на осемдесетия юбилей от десанта в Нормандия, за да даде интервю в рамките на предизборната кампания. Критиците обаче не пропуснаха лицемерието - откъде накъде човек, който иска младото поколение да жертва месеци, или година от живота, си може да показва неуважение към саможертвата на тези преди него.

В същото време килимът на собствения му електорат обаче също се подпалва. Средностатистическият британец с манталитет на тормозен в новобранските си времена войник, веднага, след като придобие къща, започва да се възприема като по-висша класа и поглежда с презрение на тези, които все още живеят под наем. Бързо забравя трудностите и с готовност подкрепя консервативната партия. Досега.

С лихви между пет и седем процента по новоотпуснатите ипотечни заеми новите, а и старите длъжници, чиито ипотеки не са с фиксирана лихва, днес страдат. Все повече имоти се предлагат за продажба. А електоратът на консерваторите ерозира.
Най-тежкото обаче остава за лейбъристите. Начело на партията е Киър Стармър - първият британски политик след Тереза Мей, чието име е останало встрани от скандали, обвинения в неадекватност или отказ да приема реалността. Партията му показва, че знае много добре какво се случва и какво ги очаква. Последният лейбъристки премиер Гордън Браун опитва да бъде глас на безгласните и партията изглежда единна. Преди да се насочи към превърналото се в табу повишаване на данъците, Стармър може да прекъсне разхищенията в компаниите от сектора на комуналните услуги. Източването на електрическите компании, доставчиците на вода (по схеми напълно еднакви с източването на „Кремиковци“ и „Химко“), няма да осигури приходи в бюджета, но ще позволи понижение в цените на някои услуги и ще остави повече разполагаем доход на домакинствата.

Так нареченият Winfall tax, или данък върху свръхпечалбите така и не беше въведен в Обединеното кралство, но никога не е късно да се случи. Основното е да се върне доверието. Най-вероятните сценарии сочат бавен и мъчителен преход през депресията. Усещането, че лидерите са в същата лодка като обществото обаче винаги е ключово за отпушване на възстановяването.