Носителката на две награди „Златен Орфей“ Маргарита Хранова е сред най-красивите гласове на музикалната ни сцена. Бащата на певицата е бил военен, но се е занимавал и с оперно пеене, а леля й Вера Христова е била естрадна певица. Тя я подготвя за Консерваторията, където Маргарита е приета веднага. Дебютът й на голямата сцена е с ансамбъл „Маяковски“, чийто художествен ръководител Емил Георгиев я нарича „Чудото“, заради необятния й глас. С ансамбъла, бъдещата звезда изнася много успешни концерти не само у нас, но и в тогавашния Съветски съюз. Не след дълго,  тя отново концертира във всичките съветски републики, но вече заедно с Емил Димитров. Големият ни певец запознава Маргарита с нейния бъдещ съпруг - Кирил Бойчев, с който се влюбват от пръв поглед. Те се радват на двама сина, а вече и на внуци, които са сред най-големите й почитатели. През 2014 г. Маргарита Хранова е отличена с почетния знак „Златен век“. Тя е носителка и на редица награди от престижни музикални фестивали в Полша, Германия, Египет и Македония. Гласовитата певица е запазила своята форма и устрем и продължава да е сред най-канените и обичани изпълнителки.

- Маргарита, тази седмица излезе дълго чаканият ти нов дует с Искра Радева „Мой живот“, който носи много искрена емоция и носталгия. Какво ще разкриеш за тази песен и красивия й видеоклип?
- Прекрасният текст на „Мой живот“ е написан от Джина Дундова, а Милен Македонски е автор на музиката. Сюжетът на клипа е режисьорско виждане на нещата. Във видеото, ние с Искра сме две жени, обичали един и същи мъж, който е изчезнал преди много години. За да го открия, аз отивам при врачка и й показвам негова снимка. Паралелно, Искра се среща със същата гадателка, а тя умело успява да ни излъже и двете, че той е жив и няма жена до себе си. Докато ни гледа на кафе, в дъното на чашата вижда светлина и ни дава надежда, че ще го срещнем отново и ще бъдем с него... Получи се вълнуващо видео, а снимките бяха в една красива къща в ретро стил.

- Предстои да излезе и още един интересен твой дует със Стефания Колева – „Къде избяга обичта“. Как се събрахте с нея и ще представите ли песента ви на големия концерт „Пеещи артисти-2“, в Зала 1 на НДК на 23-ти ноември?
- Да, ще изпълним нашия дует със Стефания, както и с Искра. Да направим песен със Стефания е по идея на продуцента Игор Марковски. Преди това не се познавах с нея, не знаех и какви са певческите й възможности. Когато записвахме песента, тя не беше в добра кондиция, но аз й дадох кураж и й казах, че пее прекрасно и правилно. Стефания има хубав глас и се справи идеално на записа. Самата песен е много приятна – композитор е Иван Кръстев, с който направихме един много хубав албум  – „Мелодия за двама“. В началото на октомври с „Пеещи артисти“  имахме изключително емоционален концерт в Стара Загора – всичко беше на живо и с оркестър, а площадът беше пълен с публика. Получи се много приятна атмосфера и имаше голяма еуфория.

- В днешно време – с тези войни и катаклизми, ти самата задаваш ли си често въпроса „Къде избяга обичта?“ и как ти се отразява всичко това, което се случва около нас?
- На всички ни се отразява зле. Няма как човек да е щастлив и доволен в тази ситуация, защото това оказва влияние на всеки от нас, независимо, че не сме преки участници, но ние съчувстваме на хората. Със съпруга ми имаме много близки приятели в Израел, единият от тях - Марсел, за съжаление си отиде преди години, но жена му е там и едва ли се чувства добре... Дано всичко да приключи по-скоро. Изключително много мразя агресия и войни и ми се иска да има мир навсякъде по света, но това си е политическа игра на великите сили.

- Ти самата била ли си в Израел?
- Ходила съм веднъж. С Валя Балканска имахме концерт пред еврейската и българската общност там. Беше много интересно, ходих на Божи гроб и на Стената на плача, където занесох бележчица с желание от моя внук. Той беше още малък и тренираше футбол, но желанието му беше да стане голям футболист. В момента той играе в ЦСКА-1948, викат го и в националния отбор за неговата възрастова група и сега са на турнир в Загреб! 

- Ходиш ли на негови мачове и разбираш ли от футбол?
- Аз ходя на мачовете му, като е хубаво времето в София, за да го видя как се проявява на терена. Той е халф, но аз много-много не разбирам от позиции, дори и до ден-днешен не мога да кажа кога футболист е в засада!  Гледам как правят асистенция - да подадеш добре за гол, а внукът ми е добър в това отношение. 

- Кои събития те вълнуват най-силно в момента?
- Моята работа е свързана с музика и ме вълнува всичко, свързано с нея. Наскоро се проведе фестивала „София пее“ и с песента „Моят ден бъди“ спечелихме наградата на медиите. Изключително красива песен, но по мое мнение беше малко ощетена от журито и не можа да влезе в тройката, но медиите я оцениха. Тази година, с Орлин Горанов направихме  концертно турне – „Златните песни на „Златният Орфей“, но за съжаление от Министерството на културата решиха този проект да не продължи. През годината имах и много концерти с „Мелодия на годината се завръща“, както и с колегите от Представителния Ансамбъл на въоръжените сили. В момента подготвям нови песни, които предстои да запиша, като „SOS“ на Андрей Дренников, по аранжимент на Васко Делиев, както и на други автори.

- Кога последно се случи да се разплачеш, докато изпълняваш някоя песен?
- Когато пея някои мои песни, понякога страшно се умилявам и вътрешно в себе си се случва да се разплача. Наскоро имах участие и реших да изпея една песен за моя син „Мама“, по прекрасния текст на Недялко. Имам двама сина и така се умилих от тази песен, че се просълзих. 

- Наскоро се появи новината, че със синовете ви сте открили заведение за бързо хранене. Чувстваш ли се като бизнесдама, или това е нещо странично за теб?
- Това е съвсем странично. Навремето, след промените, с мъжа ми направихме първата автомивка в София, но това беше негово бизнес начинание, а аз само го подкрепям. Не съм бизнесдама и нямам афинитет към такива неща. Сега синовете ни решиха да развият картинг пистата, с която се занимават, искаха да направят там и заведение за хранене. Аз просто споделих във фейсбук информацията за това им начинание и журналистите веднага решиха, че аз се занимавам с бургери – не, това е начинание на моите деца. Ако мога с нещо да им помогна, ще помогна, затова и шернах новината за заведението, което откриват на картинг пистата.

- Ти си на сцената вече повече от 50 години и имаш кариера, за която новите певци могат само да мечтаят. За този половин век, кой беше най-звездния ти миг?
- Много е трудно да се отдели само един – всичко е до шанс и късмет, но трябват и доста усилия – да си трудолюбив и отговорен. Шанс за мен беше, че съвсем в началото на кариерата ми, Николай Куюмджиев ме покани в трио „Обектив“, в което бяхме с Катя Филипова и Лидия Джонева. Не мога да не спомена и втората награда на „Златният Орфей“, която спечелих в конкурса за изпълнители. Това е един трамплин за всеки певец, защото след като са ме видели на „Орфея“ ме поканиха и на други конкурси в съседни държави. Имах незабравими турнета и с група „Шест плюс едно“, в която ме покани Иван Пеев. В нея бяхме заедно с Борето Годжунов.

- Сигурно си имала и много трудни моменти. Изпадала ли си някога в депресия и какво ти помага да излезеш от подобни състояния?
- Музиката ме е вадила от всичко това, както и семейството ми – децата и съпругът ми, те винаги са ме подкрепяли и са до мен. Когато човек обича музиката, той се пренася в друго измерение. Тя е магия и не ми е позволявала да изпадам в униние. Освен това, като че ли съм докосната от съдбата, вървяло ми е без  напрежение и без да съм се стремяла на всяка цена да се случват нещата. Още в началото музикалната общественост е оценявала моите качества и са ми гласували доверие да изпея толкова хубави песни – вече имам над 600! 

- А успява ли някоя от песните на новите изпълнители истински да те трогне и докосне?
- „Остани тази нощ“ на Мария Илиева ме докосва. Миро също ме кефи, казано на жаргон, много е сладък. С него се познаваме  още от проекта на Слави Трифонов „Пей с мен“, където участвахме заедно. Той много се разви и  пише хубави песни. Графа също е един от много приятните автори и изпълнители на музика, както и Любо Киров. Има млади хора, които полека-лека настъпват, например  Дара пее доста интересно, както и Дара Екимова. 

- Колко от твоите песни са посветени на мъжа ти и двамата успявате ли да запазите жива романтиката между вас, след толкова години?
- Това може да е всяка една от песните ми, в която се пее за любов, обич и разбирателство. С мъжа ми вече сме на зряла възраст и не бих казала, че има чак такава романтика, но се обичаме. Дори в началото да сме били много различни, вече сме се нагодили и характерите ни са се настроили един към друг. Важни са обичта и вниманието в семейството – сутрин той ме пита: добре ли си, как си, а аз му правя кафето, искам да му е приятно. Съпругът ми готви много хубаво и понякога ме изненадва и ми приготвя нещо вкусно. Радваме се на доброто отношение между нас. 

- Звучи невероятно, че съпругът ти е първият и единствен мъж в живота ти. Днес това изглежда почти като чудо?
- Аз и преди него съм имала гаджета, но не са били достатъчно сериозни. Когато се свързах с мъжа ми останах цял живот с него. Не бих казала, че е чудо, защото например големият ми син Кристиян се ожени за гаджето си от училище и до ден-днешен имат красиво семейство. Това пак си е съдба и така е било писано да бъде, зависи също и съответните партньори как се разбират и дали са склонни на отстъпки.

- Ти си привлекателна жена и със сигурност си била ухажвана не само у нас, но и по време на концертите ти в чужбина…
- О, ухажвана – забравила съм ги тези моменти! Аз бях много млада, като се събрах с моя съпруг и единственото, което мога да кажа е, че когато ме е ухажвал той, ми е било най-приятно. 

- Какви книги обичаш да четеш и замисляш ли се вече за автобиография?
- Преди време ми предложиха да напиша автобиография, но нямах настроение, а и все още не съм на тази вълна. По принцип обичам развлекателни романчета и филми с хубав край, не обичам да ме натоварват, защото ежедневието ни е достатъчно напрегнато. Обичам и музикални филми, а от сериалите сега се загледах в „Клетката“, както и в „Алея на славата“ - интересни са ми. 

- Шофираш от дълги години. Как реагираш, когато се сблъскаш с агресивни шофьори на пътя?
- Откакто имам книжка не слизам от колата. Агресията на пътя ме дразни, но си казвам: „Бъди спокойна и толерантна и недей се ядосва!“ В началото се дразнех и ако можех да отговоря - го правех, докато сега си викам: „Маргаритке, спокойно, нищо няма да спечелиш, ако стигнеш с минутка по-бързо - пусни ги да въртят – да се трошат, ако искат - пусни ги!“ Наистина, ако пристигнеш една идея по-бързо, какво ще спечелиш - бъди толерантен и добър и карай нормално. Също така, много от нашите шофьори не мислят и карат машинално. Прави ми впечатление, че на пътят от Орлов мост до колелото на Телевизионната кула, шофират безобразно и всички изпреварват - каква е тази надпревара?! Полицаите сякаш не го виждат, а трябва да се вземат мерки, защото там е най-голяма язва на движението - ужасно е!  

- В какво вярваш?
 -Вярвам в съдбата, вярвам в доброто и в любовта, независимо че тя вече се среща по-рядко, но я има. Бъди добър, за да получиш добро!