В Деня на народните будители разговаряме с госпожа Мариета Гигова за сложните отношения между учениците, учителите и родители и какъв е пътят към по-добрата комуникация. От нея разбираме и как бизнесът може и влиза в обучението в професионалните гимназии и как връзката с висшето образование може да бъде приоритет.

- Кои продължават да бъдат предизвикателствата пред професионалното образование, госпожо Гигова?
- Най-голямото предизвикателство е да адаптираме теоретичните знания, които получават учениците към умения за работа в икономическата среда, в реалната бизнес среда. Така щото ученици, които завършват 12. клас, с диплома за завършено средно образование и свидетелство за професионална квалификация втора или трета степен по професиите и специалностите, в които се обучават, да имат реални умения. Активно и веднага да се включат в трудовия пазар.

- Случва ли се това на практика, след като знаем какъв голям дефицит на кадри отчитат от бизнеса? Има ли я връзката с пазара на труда след завършването?
- Едно от изискванията, за да се разкрие определена нова професия, респективно специалност, е да бъде подкрепена със заявка от съответния работодател. Това е изискване, което всяка професионална гимназия спазва. Вече е въпрос на училищен мениджмънт заявилите работодатели да подпомогнат практическото обучение на учениците, да задържим тяхното внимание. При нас това се случва в над 70% от професиите. Нашите ученици от 10. до 12. клас провеждат практиките си в работната среда на работодателите, с които имаме сключени споразумения.

- Кои са най-популярните специалисти при вас в това отношение?
- Ние от 5-6 години въвеждаме нови професии и специалности, като целта е те да бъдат единствени за територията на София, но и за много региони в България. Един пример за това е специалността “Индустриални отношения”, където в момента учениците са в 10. клас. Друг пример е специалността “Съдебна администрация”. Успяхме да изведем първия випуск. Нови и интересни професии и специалности, по които не се обучават никъде ученици в системата на училищното образование, са “Театрален, кино и телевизионен декор” и “Художествено осветление на кино, театър и телевизия”. В момента учениците са в 9. клас. Ние имаме реализиран план-прием на 100% по всички специалности. Интересна професия е “Изпълнител на термални процедури” и единствена в София. Там имаме изключително успешно партньорство с Националната болница по физикална терапия и рехабилитация в София, освен това с ВМА, Първа градска болница, където учениците ни провеждат своите практики с огромните усилия на нашите, включително и хабилитирани, преподаватели. Такъв е проф. д-р Юлия Николова, тя преподава по професия “Изпълнител на термални процедури” и доц. Илиев от БАН, който преподава по специалността “Художествено осветление на кино, театър и телевизия”. Така че следващата стъпка за високо качество на обучението е свързана с квалификацията на педагогическите специалисти - всъщност не базата на едно училище го прави успешно, а точно учителите осъществяват функцията и смисъла на училището.

- Успяла ли е гимназията да направи връзката не само с бизнеса, но и с висшето образование?
- Да, в момента наши ученици от специалност “Съдебна администрация” се реализират като студенти по право. Имаме студенти и в Медицинска академия. В момента имаме и подписано сътрудничество със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и сме базово училище за обучение на новите колеги - бъдещите учители по английски език. Работим по европейски системи в 8. подготвителен клас. Връзката с университета не я губим. Такъв меморандум имаме и с Минно-геоложкия университет. Предстоят ни бъдещи контакти с УНСС, за да можем да използваме кадри и преподаватели оттам.

- А мотивиран ли е българският учител?
- Смятам, че размерът на работната заплата не е определящ за това дали да бъдеш учител или не. Защото, за да си учител, трябва да носиш в сърцето си стремежа и осъзнатото желание да отдаваш силите си за образоването на нацията. За повечето от моите колеги не работната заплата е водеща, но наблюдавам засилваща се тенденция на умора и песимизъм у тях, още повече, че обществото все повече възприема учителят като този, който трябва да “забавлява” учещите, отколкото да ги образова. Игровият момент като основен дидактически метод за усвояване на знания и умения в детската градина се прехвърля все повече към основното и средното образование. Авторитетът на българския учител е следствие от отношението на обществото към него. В крайна сметка учителят трябва да обучава, а не да възпитава. Основната функция на последното е на семейството. В момента тази връзка е прекъсната и според мен много трудно може да се възстанови. При условие, че се установени някакви нарушения от страна на учениците следва процедура по налагане на наказания, която е изключително трудна, и винаги се осъществява със съгласието на родителя. И когато не успяваме да убедим с факти този родител и да му обясним, че основната част от проблема се крие у него, то ние сме безсилни и просто си “прехвърляме” наказаните ученици от едно училище в друго. Мисля, че една голяма част от децата не осъзнават, че те са наказани заради поведение, което не е било приемливо и защото не спазват правилата. И когато вкъщи се толерира това поведение, за мен тази санкция е безсмислена.

- Този разлом би ли могъл да бъде преодолян?
- Ще дам пример - в Закона за предучилищното и училищното образование е записано, че учениците не могат да ползват мобилните си телефони по време на час, но кой решава дали може или не може? Когато се опитваме да създаваме каквито и да е правила на ниво училище, трябва да ги отстояваме сами. Затова, защото нормативният акт е предвидил “може”?! Както и по отношение на униформите. Може всяко училище с решение на педагогическия съвет, който е колективен орган на управление, да въведе униформи или елементи на униформи - може! Така в повечето случаи тези правила остават само на хартия, ако го няма постоянството на училището да бъде взискателно към спазването им. В училището имахме подобен казус с униформите. Стигнахме по КЗП, излезе решение чак след 2 години, че нито директорът, нито училището са проявили дискриминационно отношение към ученик. И кому беше нужно това - за да обясним, че елементът на униформа не е, както тълкуват някои, да направиш децата еднакви, а е просто, за да ги научим, че те принадлежат към една общност - училищната. Ето това ние като нация не успяваме да постигнем и в това се корени отношението към българския учител - респектът и уважението към институцията отсъства.

- На места в българските училища празнуват Хелоуин при това в навечерието на Деня на народните будители - каква е Вашата позиция?
- Хелоуин е келтски езически празник. Той заменя езическия ритуал с католическия ден на Вси светии, празнуван на 1. ноември в католическия свят. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски пише, че определя деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, чрез който системно да се обединяват всички усилия в това направление. Не е редно ние като православна страна да празнуваме чужд празник.

Нашият гост
Мариета Гигова е образователен експерт в системата на училищното образование от 1990 г. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” със специалност “Българска филология” и “Право”. Има над 20 години управленски опит като директор на училище. Директор на дирекция в МОН и други министерства. Зам.-кмет по образованието в столичен район. Директор на Софийската професионална гимназия “Княгиня Евдокия” от 2017 г. след спечелен конкурс. Наградена е за заслуги към столичното образование от РУО - София-град, притежава грамота за заслуги и от Столична община. Носител е на наградата “Неофит Рилски” на министъра на образованието и науката за дългогодишна, цялостна, професионална трудова дейност в системата на училищното и предучилищното образование.