Преди дни Марион Котияр навърши 45 години и продължи да бъде френското изкушение, което беше преди повече от две десетилетия, когато започваше шеметната си кариера. Превъзходната парижанка е най-популярната и високоплатена европейска актриса в Холивуд. Тя носи очарованието на фатална жена от Стария свят, а преди 12 години стана първата дама, която печели награда “Оскар” за най-добра женска роля за изпълнение на френски език в “Животът в розово”, където изпълни ролята на легендарната певица Едит Пиаф.
Котияр има роли във филми като “Най-дългият годеж”, “Голяма риба”, “Добра година”. След триумфа на наградите на Академията от 2008 г. тя се е снимала в заглавия като “Обществени врагове” с Джони Деп и Крисчън Бейл, “Генезис” с Леонардо ди Каприо и “Черният рицар: Възраждане”, донесъл над един милиард долара приходи от продадени билети.

Тя е любимка на световни модни марки - беше дългогодишна любимка на Dior, а тази година бе избрана за новото лице на парфюмите Chanel N. 5. Тя ще изиграе ролята на Клеопатра в нова филм за “Астерикс и Обеликс”.

- Марион, вие бяхте една от звездите в трилъра на Стивън Содърбърг “Заразяване”, който се оценява като филма, представил най-реалистично глобална епидемия на екран и беше обявен за пророчески в светлината на коронавируса. Как гледате на цялата ситуация сега?
- Няма нищо пророческо, но имаше страшно много работа, подготовка и проучване. Сценаристите работиха с много изявени учени в областта и постоянно бяха в контакт с експерти от Световната здравна организация.

- Какви са уроците от филма и пандемията?
- Трябва да се научим на слушаме. Да се вслушваме в науката. Но не го правим. Опитваме се да намерим решения чак когато е твърде късно. “Заразяване” беше предупреждение за бедствия от всякакъв характер.

- Вие бяхте ли подготвена за драстичната промяна в начина на живот след началото на кризата и последвалите карантини и изолации?
- Аз съм научена на дисциплина от баба си - здрава бретонка, която знаеше всичко за суровия живот. Когато тя готвеше, не хабеше никаква храна - всичко се използваше. Родителите ми ме отгледаха и възпитаха да вярвам, че най-важното нещо е уважението. Уважението към мястото, което наричаме свой дом.

- Кога разбрахте, че ще станете актриса?
- Исках да стана актриса от ранна детска възраст. Това беше моята момичешка мечта - да мога да скачам от един свят в друг. Да потъвам в персонажи и да съм онази актриса, която не може да разпознаеш от роля в роля. Чувствам се страшна късметлийка. Израснала съм с митични звезди като Грета Гарбо, влюбена съм в тази епоха, за мен те бяха оживели сънища. Когато работя съм тотално отдадена на ролята, притежавам страхотна дисциплина. Често оставам в образ и след като си тръгна от снимачната площадка. Но това вече не е толкова просто, защото се случва да стресна малките си деца като се прибирам така.

- Как се чувства една европейка в Холивуд?
- Винаги съм казвала, че френският език е моята най-голяма сила. Щастлива съм, че мога да играя и във френскоезични и англоезични филми. За мен е благословия да не съм ограничена от един пазар или регион. Явно има нещо във френския ми акцент, което ми помага с англоезичните роли. Успехът е продукт на страшно много усилия, но и на късмет. Но киното е моят живот.

- Не криете, че сте имали тежка младост. Какви мисли минаваха през главата ви тогава?
- Истината е, че бях гневен млад човек и много често просто исках да изчезна. Особено когато бях на 18-20 години наистина ми беше трудно и изпитвах онова дълбоко, остро и тревожно желание да се изпаря. Да ме няма. Бях заобиколена от силни личности и се възхищавах на прекалено много хора. Впечатлявах се от хора, които казваха това, което мислят, без да се съобразяват с мнението на другите. Но аз не го правех. Бях решила, че съм едно нищо. Бях убедена, че не съм интересна, нямам талант. Бях срамежлива и смятах, че съм безполезна.

- Как осъзнахте, че трябва да се промените?
- Имах много токсични отношения като малка. Имах и много въпроси за всичко, което ни заобикаля. Не разбирах защо другите деца в училище са лоши и обичат да манипулират. Винаги съм се чувствала като аутсайдер, като различна и неспособна да се приобщи в групата. Не съм била невинно ангелче, но бях задълбала твърде надълбоко в собствените си мисли и въпроси. Но на 20 реших да променя това и направих някои сериозни трансформации. Промяната проработи и сега наистина обичам себе си.

- Какво е мнението ви за сексуалните скандали в киното?
- Важно е да се борим за правата на жените, но не искам да има ново полово разделение. Има разлика между мъже и жени, ние сме създадени различни и именно тази разлика ражда творчеството и любовта. Няма нужда от допълнителни разграничения. Киното не е въпрос на джендър идентичности. Не може да искаме в Кан да има пет филми, режисирани от жени и пет от мъже. Изкуството не работи така. В това отношение аз не съм феминистка. Аз съм актриса.

- Как реагирахте на писмото на Катрин Деньов срещу модерните феминистки и кампанията #MeToo?
- Не виждам себе си в това писмо. Революцията, която се случва сега, е необходима. Няма да давам детайли засега, но аз също съм жертва на секс тормоз. Много пъти мъже са се опитвали да се възползват от мен. Много жени са в същата ситуация. Важно е да се говори за това.

- Много ваши колеги казаха, че вече няма да работят с Уди Алън след обвиненията срещу него. Друи го защитиха. вие каква позиция заемате?
- Когато работих с него в “Полунощ в Париж” нямах никакви въпроси и терзания. Не знаех много за личния му живот. Знаех, че е женен за осиновената дъщеря на бившата си партньорка Миа Фароу. Звучеше странно, но не исках да го съдя. Днес бих се замислила повече, ако ме покани отново да играя при него. Но това едва ли ще стане. По време на снимките между нас не се получи творческа връзка.