Устройството преобразува въглероден диоксид

122 грама стигат на възрастен човек за 3 часа

Марсоходът Perseverance на НАСА, който каца за първи път на Марс през февруари 2021 г., е произвел кислород чрез устройството си MOXIE (Експеримент за използване на кислородните ресурси на Марс), което генерира кислорода чрез периодично преобразуване на въглероден диоксид в рамките на две години.

Откакто пристига на Червената планета, голямото колкото микровълнова фурна устройство MOXIE е генерирало 122 грама кислород, сочи НАСА. Това е еквивалентно на количеството, вдишвано от малко куче за 10 часа, или възрастен човек за 3 часа. Постижението дава надежда на учените, че един ден човешкият живот може да се поддържа на негостоприемната планета.

„Горди сме, че подкрепихме революционна технология като MOXIE, която може да превърне местните ресурси в полезни продукти за бъдещи проучвателни мисии“, казва Труди Кортес, директор в централата на НАСА във Вашингтон
Въглеродният диоксид е изобилен на Марс, съставлявайки 95% от неговата тънка атмосфера, според НАСА. Като улавя малки количества въглероден диоксид при 16 експеримента, MOXIE отделя кислородните атоми от CO2, анализира ги за чистота, след което ги изолира безопасно в капсула. След процеса остатъците се отделят под формата на въглероден окис.

Учените казват, че устройствата за извличане на кислород ще бъдат полезни не само за дишане на бъдещите колонисти, но и за производство на ракетно гориво.

„Впечатляващото представяне на MOXIE показва, че е възможно да се извлече кислород от атмосферата на Марс - кислород, който може да помогне за доставянето на годен за дишане въздух или ракетно гориво за бъдещи астронавти“, казва в изявление Памела Мелрой от НАСА.

Въпреки тази малка, но значителна стъпка, на пътя на една жизнеспособна колония на Марс все още стоят много дълбоки предизвикателства. На първо място е студът - Марс е толкова студен, че средната температура на повърхността му е около минус 62 °C, което би убило човек без космически костюм. На второ е ниското атмосферно налягане, което би взривило кръвоносните ни съдове. На трето и четвърто са липсата на защитен озонов слой и екстремните загуби на костна плътност, причинени от пътуването дотам.