Специален доклад на Института за модерна политика

Въведение

Повод за настоящия доклад е законодателната инициатива на „БСП за България“ за възстановяване на възможността за гласуване в избори и референдуми както чрез машини, така и с хартиени бюлетини - по избор на гласоподавателя. 

Целта на доклада е да съпостави международните стандарти и добри практики с българското законодателство и изборни практики от гледище на гаранциите за прозрачност, честност и доверие в изборния процес. 

За източници на международните стандарти в доклада са използвани актове на ОССЕ и на Съвета на Европа – принципите за демократични избори, договорени в документа от Копенхаген от 1990 г., Препоръките за правни, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2004 г., Докладът за съвместимостта на дистанционното и електронното гласуване със стандартите на Съвета на Европа, изработен от Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия) 2004 г., Насоките за сертифициране на системи за електронно гласуване на Съвета на Европа, 2011 г., Насоките за прозрачност на изборите с възможност за електронни избори на Съвета на Европа, 2011 г., Наръчникът за наблюдение на новите изборни технологии на ОССЕ/ БДИПЧ, 2013, документът за Алтернативни методи и способи за гласуване на ОССЕ БДИПЧ 2020 г. и др.

Редица държави в една или друга степен прилагат съвременни технологии при организирането и произвеждането на избори. Принципният въпрос е как, ако и когато се въвеждат такива технологии, да се гарантира прозрачност, проследимост, коректност, точност и ненамеса на нерегламентирани фактори в изборния процес. От значение е също степента на подготвеност на избирателите да използват новите технологии, така че те да не се превръщат във фактическо препятствие за упражняване правото на вот, а също така – подготовката на изборната администрация, която следва да има капацитет да гарантира правилно прилагане на новите технологии и адекватна реакция при възникнали технически проблеми. Над всичко това, разбира се, стои ключовият въпрос – дали гражданите имат достатъчно доверие в изборния процес и в изборните резултати, когато се прилагат нови технологии.

МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ В БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА НОВИ ИЗБОРНИ ТЕХНОЛОГИИ

Основните ангажименти на държавите-членки на ОССЕ и международните добри практики повеляват новите технологии в изборите да отговарят на същите високи стандарти, които се прилагат при гласуването и отчитането на резултатите по традиционния начин – „на хартия“, т.е. с хартиени бюлетини, протоколи и др. Изборният процес следва да спазва фундаменталното изискване за  всеобщо, пряко, равно и тайно избирателно право, за преброяване и отчитане на гласовете по честен, прозрачен и отговорен начин, независимо от използването на каквито и да е технологии. Като минимални стандарти, новите технологии трябва да осигурят тайна на гласуването, интегритет на резултатите, равенство на гласовете, всеобщност на гласуването, прозрачност, отчетност, обществено доверие. 

Основните показатели за изпълнение на тези изисквания са следните:

1. Използването на нови технологии не трябва да е самоцелно, а трябва да преследва ясна и легитимна цел. 

В България целта, с която беше въведено безалтернативно машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, е ясно артикулирана – намаляване на човешките грешки и подобряване на точността на преброяването на гласовете (неправилно попълване на хартиени бюлетини, водещи до недействителност на гласовете; неправилно отчитане на гласа от СИК; неправилно вписване на данните с резултатите от преброяването на гласовете в секционния протокол и др.). Наред с това, като елемент на тази цел се сочи и по-бързото отчитане на изборните резултати. Без съмнение това са легитимни цели, които евентуално (но не непременно!) биха могли да доведат до подобряване на изборния процес и повишаване доверието в изборните резултати. 

2. Наличие на разработени подробни технически и функционални изисквания към устройствата и софтуера, които да удовлетворяват постигането на целите, да гарантират спазването на минималните стандарти и да позволят в условията на свободна конкуренция да бъде избран най-подходящият доставчик/изпълнител на машините за гласуване:

Заложените в закона технически и функционални изисквания формално покриват тези стандарти. Практиката обаче показа, че само една международна компания може да покрие изцяло законовите изисквания. Така се наруши принципът на свободна конкуренция, множество фирми – доставчици (и международни, и национални) априори (или в хода на обществените поръчки) бяха изключени от състезанието. 

Поради липса на специализиран капацитет в органа, разработващ документацията за обществена поръчка (първоначално Администрацията на Министерския съвет, а в последствие Централната избирателна комисия), изискванията в спецификациите за обществените поръчки в голяма степен преповтаряха законовите текстове и не бяха насочени към  създаване на специфичните за български условия гаранции за спазването на минималните стандарти за въвеждането на машинното гласуване. 

Всичко това създаде условия за обществени и публично изразявани съмнения за честността на процеса от политически партии, лидери на обществено мнение и граждански среди. Това не допринася за повишаване на общественото доверие в машинното гласуване. 

3. Независимост/неутралност на изпълнителя/доставчика от политическите сили в страната. 

Международната компания, която единствена може да покрие техническите и функционални изисквания към машините и софтуера, едва ли би могла да бъде упрекната в регламентирани или нерегламентирани отношения с конкретна политическа сила в страната. Тази компания, обаче, действа на територията на България посредством български партньор, който в течение на годините е демонстрирал публично своята съпричастност и политическа симпатия към определена част от българския политически спектър. Съмненията за липса на политическа неутралност на българската компания, ангажирана с доставката и поддържането на машините за гласуване, за съжаление не бяха разсеяни по убедителен начин. Така се създадоха условия за поставяне под съмнение на честността на изборния процес. 

4. Поетапно въвеждане на новите технологии посредством провеждане на пилотни проекти, чрез които да се оцени ефективността на използването им и тяхното обществено приемане. Подобряване на процеса на базата на придобитият опит (lessons learned) от пилотните проекти преди повсеместното въвеждане на новите технологии. 

Машинното гласуване беше въведено с Изборния кодекс от 2014 г., като първоначално беше тестово, а после стана реално първоначално в по-малък, а в последствие в по-голям брой секции, докато премине в задължителен и единствен способ за гласуване в множество на брой секции. В същото време, нито един от докладите с препоръки за законови промени, целящи да подобрят процеса, не беше взет предвид от Народното събрание преди неговото въвеждане като единствен способ за гласуване в секции с над 300 избиратели, непосредствено преди предсрочните парламентарни избори през 2021 г. Така проблемите, идентифицирани при машинното гласуване, не бяха преодолени, поуките от използването на технологията не бяха взети предвид, а промените в Изборния кодекс бяха направени непосредствено преди изборите, което създаде условия за съществени затруднения за изборната администрация и понижаване на общественото доверие в изборния процес. Неслучайно в Окончателния доклад на Ограничената мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на предсрочните избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г. е изрично подчертано: „Поправките в Изборния кодекс от май 2021 г. въведоха значителни изменения, включително почти изцяло машинно гласуване за по-голяма част от избирателите, …. като по този начин се възпрепятства правната сигурност, което е в противоречие с международните добри практики“.  
За целия процес на използване на машини за гласуване в страната не е известно провеждането на дори едно социологическо проучване, което дълбочинно да идентифицира обществените нагласи по повод машинното гласуване и евентуалните страхове на избирателите. 

5. Тестване, оценка/одит и сертифициране на устройствата и софтуера на машините за гласуване, извършвани публично от независима сертифицираща компания или лицензирани експерти. 

Посочените термини, макар и неприсъщи за националното изборно законодателство, са дефинирани, приети и широко прилагани от международната общност. Без да навлизаме в допълнителни детайли, ще посочим, че тези комплексни действия се извършват с цел гарантиране на интегритета на изборните резултати – проверка на компонентите на софтуера и хардуера, с което да се гарантира правилно отчитане на индивидуалния глас и правилно сумиране на подадените гласове; препятстване на всяка възможност за нерегламентирано „внасяне“ или „изваждане“ на подадени гласове; препятстване на всяка възможност за външна намеса или вътрешна манипулация при процеса на гласуване и при отчитане на резултата; устойчивост при непредвидени обстоятелства и прочие. При гласуване с хартиени бюлетини целостта на тази верига може да бъде гарантирана чрез наблюдение на всяка стъпка от процеса и проверена, ако е необходимо. При това контролът и проверката на изборния процес, когато се гласува с хартиени бюлетини е достъпен практически за всички участници в изборите и за наблюдателите, а не само за малка група експерти, притежаващи специализирани технически познания за използвания софтуер и хардуер.

При първоначалното въвеждане на машинното гласуване всички държавни институции отказаха извършването на тестване, одит и сертифициране. Тогава това беше направено, макар и само частично, благодарение на високоотговорното и държавническо отношение на академичните среди от Българска академия на науките и Софийския университет (а впоследствие и Техническия университет). Впоследствие законът възложи на Държавната агенция „Електронно управление“ (сега Министерство на електронното управление), съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология да удостоверят съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията на закона и с техническата спецификация по съответна, утвърдена от ръководителите на посочените структури методика. 

Независимо от развитието на нормативната уредба следва да се подчертае, че в България същинско (цялостно, изчерпателно, убедително) тестване, оценка и сертифициране на въвеждането на машинното гласуване не е проведено и до днес. Следва да се отбележи, че на сертификация по принцип подлежат не само съответствието на хардуера и софтуера с установените законови изисквания. Одитът и сертифицирането  трябва да включва и процесите на управление, процедурите, следвани при администриране и осигуряване на системата, персонал и др. Подобни комплекси от действия изискват съществен период от време, който поради законови ограничения не е налице, за което Народното събрание многократно (във всички доклади на ЦИК от момента на реално калкулиране на машинно подадените гласове) е алармирано. 

Отново неслучайно в Окончателния доклад на Ограничената мисия на ОССЕ/ БДИПЧ за наблюдение на предсрочните избори за Народно събрание на 11 юли 2021 г. се изтъква: 

„На 8 юли, в присъствието на наблюдатели, се проведе частичен процес на повторно удостоверяване, който беше ограничен до проверка дали инсталираният софтуер на машина от новозакупените съвпада със софтуера, инсталиран на машините, които бяха използвани за предходните избори…Само пет машини бяха проверени. По време на този процес, органите натоварени със сертифицирането приеха за даденост твърдението на производителя, че хардуерът използван на новите устройства не е бил променян в сравнение с предходната версия.“

В допълнение, не е изцяло спазен и принципът на прозрачност. Не е осигурена възможност, например, за публично тестване на машините по начин, при който специалисти се опитват да идентифицират слабости в сигурността или други недостатъци на състезателен принцип, не се предоставя на наблюдатели цялата документация, свързана с машините, сорс кода (макар да е изискване по закон) и др. 

Не е спазен изцяло и принципът на отчетност. Законът не възлага последващ одит за съответствие на отчетеното от машините гласуване с подадените от машинното гласуване разписки (в тази връзка ЦИК предприе на собствено основание необходимите действия да покрие посочения международен стандарт). Не са публично достъпни протоколи от сертифициране на машините в резултат на оценка на риска както от външно въздействие, така и от вътрешно въздействие и манипулация – от членове на изборна администрация, техници и др. 

Липсата на пълноценно тестване, на одит и сертифициране на машините за гласуване и приемането „на доверие“ на декларативните уверения на частния доставчик поставя под съмнение интегритета на изборния резултат. А интегритетът на изборния резултат е от особено значение - неправилното отчитане дори само на по 10-12 гласа във всяка секция или пропорционален брой гласове в определен брой секции, може да доведе до значима промяна в парламентарното представителство – например, влизане на нов политически субект в парламента.

6. Осигуряване на достъпно съдържание и достатъчна продължителност на обучение на изборната администрация за използване на нови технологии, така че органите за управление на избори да бъдат „господари на процеса“, както са господари на процеса на осигуряване на гласуването с хартиени бюлетини.

Обучението на органите за управление на избори и изборната администрация на районно, общинско и секционно ниво по начало е недостатъчно и не покрива международните стандарти. Предпоставките за това са късното назначаване на избирателните комисии, интензивността на работата им и липсата на достатъчно време за обучение, липсата на квалифицирано и качествено обучение по управление на процесите от ЦИК към по-низшестоящи комисии и липсата на стандартизирано и качествено обучение от РИК/ ОИК към СИК (поради липса на управленски капацитет). Обучителните материали не са стандартизирани, не покриват всички елементи на процеса, не са достатъчно ясни и достъпни от години. Към това следва да се добавят и промените в съставите на СИК в дните преди изборите и дори в изборния ден, когато лица, които не са преминали никакво обучение са натоварени да изпълняват тези високоотговорни функции. 
Това се отнася с още по-голяма сила за обучението за използване на машините. Обучението се подготвяше главно от доставчика/ изпълнителя. Инструкциите не са достатъчно удобни за употреба. В ЦИК не са разработени стандартни и удовлетворяващи документи (методология и съдържание) за провеждането на обучението. Няма достатъчно симулации с участието на всички членове на СИК, няма достатъчно обучение за рискови ситуации и реакцията на СИК при тяхна евентуална поява. СИК, ОИК, РИК не са в състояние самостоятелно да ръководят процеса на машинно гласуване и разчитат на технически експерти, предоставени основно от доставчика/ изпълнителя.  

Фактът, че органите за управление на избори и изборната администрация не са в състояние самостоятелно да ръководят процеса на машинното гласуване, според международните стандарти, е „причина за безпокойство“, „тъй като това може да компрометира безпристрастността и независимостта на изборната администрация“.

7. Осигуряване на достъпно съдържание, подходящи форми и достатъчна продължителност на информационна кампания за използване на нови технологии.

Макар и да има напредък в информационната кампания за гражданите за машинното гласуване, то тя е далеч от международните стандарти. Стандартите са насочени към осигуряване на възможност за гласуване на всички избиратели, с особено внимание към малцинствени, маргинални групи, хора с увреждания, възрастни хора и др., на които ефективно да се осигури възможност за участие в изборите. Така повелява принципът на всеобщност на избирателното право. Няколкото публични симулации, осигурената възможност който иска да опита да гласува, да направи това в общинския център и клиповете за начина на осъществяване на машинното гласуване, с някои симулации в някои телевизии далеч не осигуряват необходимите познания и спокойствие на избирателите да упражнят правото си на глас. Често представяният аргумент, че, например, възрастните хора използват телефони и говорят по скайп, вайбър и др., или че използват банкомат и съответно не биха имали проблем да гласуват с машини не е състоятелен, тъй като за използването на посочените технологии: 1) те са обучавани от своите деца и внуци, като информацията и пътят, по който се извършва едно или друго действие са множество пъти преповтаряни; 2) използването на тези технологии е с голям интензитет (ежедневно, ежемесечно) и препятства възможността поредицата от действия да бъдат бързо забравени. Възрастният човек започва да се чувства комфортно и спокойно след многократно и интензивно повтаряне на посочените действия, което не е относимо към гласуването с машини. Липсва и достатъчна като информация кампания, която да разясни на избирателите по какъв начин е гарантирано, че ще се запази тайната на вота, техният глас ще бъде правилно отчетен от машините при сумирането на гласовете.

Ето защо, въвеждането на машинното гласуване като единствен способ за гласуване в секции над 300 избиратели, в съчетание с липсата на минимално необходимата като съдържание и продължителност информационна кампания препятстват множество избиратели от упражняване правото на глас, видно и от ниската избирателна активност на последните два избора, която колкото и усилия да се полагат, не може да се обясни с превенция на купения вот и апатия на избирателите. Така се създава квази-ценз за упражняване на правото на глас, което е в противоречие с международните стандарти, насочени към приобщаващи избори.

В допълнение и в тази посока,  една от основните международни препоръки е, че: „Ако новите технологии за гласуване се използват в избирателни секции, те не трябва да бъдат изключителният метод за гласуване, тъй като по-малко компютърно грамотните гласоподаватели може да имат проблеми с работата на системите за новите технологии за гласуване. В такива случаи гражданите трябва да имат възможност да използват хартиени бюлетини, ако желаят.“

8. Прозрачност на процесите, свързани с машинното гласуване.

Възможността за смислено наблюдение на процесите е особено важна, когато в изборния процес се въвеждат значителни промени, като например нови технологии за гласуване. Простото наблюдение на гласоподавателите и длъжностните лица, работещи с машини, няма особен смисъл. Наблюдателите (не само в тесен юридически, но и в широк смисъл) трябва да имат допълнителен достъп, за да бъдат уверени, че изборите са в пълно съответствие със закона и с демократичните принципи; те трябва да имат пълен достъп до документация за системата, включително сорс кода и доклади за сертифициране и изпитване. Прозрачността включва също така задължението на всички заинтересовани страни в изборите, включително гласоподавателите, да бъдат предоставени достатъчно средства, за да научат подробно как функционират системите за нови технологии за гласуване. Не на последно място, прозрачността изисква законово въвеждане на механизъм за проверка на изчисленията на машината. 

Видно от докладите на Обществения съвет към ЦИК, дори наблюдателите в тесен юридически смисъл нямат необходимия достъп до документацията, свързана с машините. Това е посочено и в Окончателния доклад на ЕОМ на ОССЕ/ БДИПЧ за предсрочните парламентарни избори 11 юли 2021 г. На гласоподавателите не са предоставени достатъчно средства, за да научат подробно как функционира системата на машинно гласуване. Няма законово задължение за последващ одит и проверка на изчисленията на машините. Ето защо, принципът на прозрачност е нарушен. 

9. Включване на всички заинтересовани страни във всички горепосочени процеси.

За успеха на въвеждането и използването на нови технологии (машинното гласуване в случая) се изисква активното и съдържателно участие на всички заинтересовани страни. Ако в обществото (политически партии, публични органи, лидери на обществено мнение, неправителствени организации, медии, граждански групи и др.) има някакъв консенсус относно целта, за чието постигане се въвежда машинното гласуване, то по другите показатели това едва ли е вярно. Техническите и функционални изисквания към машините бяха повод за съществено напрежение, породено от потенциални участници в обществените поръчки, справедливо насочено срещу ограничителните изисквания, препятстващи конкуренцията, и несправедливо насочено срещу ЦИК, тъй като основните изисквания са заложени в закона. В публичното пространство беше поставяна под съмнение неутралността на доставчика, без това съмнение да получи необходимия отговор. Разумните предложения на ЦИК и на Обществения съвет за законодателни промени в сферата останаха без каквото и да е обсъждане в националната легислатура. Проверката за съответствие на машините, макар и с участието на заинтересованите страни, е по-скоро формална и не е достатъчна база, която да отхвърли съмненията за възможност за намеса и/или изкривяване на резултата. Сериозните въпроси по този повод, които поставят загрижени общественици, не получават аргументиран отговор, което допринася за ерозията на доверието в машинното гласуване. Обучението на органите за управление на избори и изборната администрация не се подготвя съвместно с експертите извън ЦИК (например от Обществения съвет), които могат да дадат ценни съвети за неговото подобряване. То не създава условия органите за управление на избори да бъдат господарите на процеса на машинното гласуване. Избирателите, в частност онези, на които международните стандарти изискват обръщане на сериозно внимание, оставят неподготвени за гласуване в резултат на информационната кампания. Медиите отразяват публичните мнения на политици, общественици и представените материали от ЦИК, ведно с изявленията на ЦИК, които, като цяло, са крайно недостатъчни за осигуряване на включващо участие в изборите и на яснота за всички процедури, свързани с проверка на коректността на резултатите. 

10. Логистично осигуряване на устройствата и осигуряване на техническата им поддръжка.

Осем години след първоначалното тестово въвеждане на машинното гласуване съществуват множество проблеми, свързани с логистиката и техническата поддръжка на машините, обективирани в докладите на ЦИК. Те са насочени към Народното събрание, което да приеме необходимите законодателни промени, което да осигурят възможности за решаване на проблемите. Народното събрание неглижира внесените доклади. Като цяло, органът за управление на избори и изборната администрация не са господари на процеса, достъп до машините имат технически лица извън органа за управление на избори/ изборната администрация (често наемани на граждански договори), което поставя под съмнение интегритета на целия процес. 

11. Осигуряване на правила и процедури за съхранение, приемане и предаване на машините, тяхното използване и връщането им обратно в местата за съхранение по начин, който да гарантира тяхната цялост и целостта на информацията, съхранявана в тях и ненамеса в техния софтуер и хардуер. 

Разписаните законови процедури, гарантиращи производството, предаването, използването, преброяването, опаковането, транспортирането, предоставянето за съхранение на хартиените бюлетини, допълнени с решенията на ЦИК, предоставят прозрачност и отчетност на процеса. Те са в правомощията и под контрола на органите за управление на избори (с техническо съдействие от изпълнителната власт и БНБ), чиито членове при изпълнение на своите функции са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. 

Такива законови разпоредби изцяло липсват за машините. Действащата нормативна уредба не съдейства за осигуряване на прозрачност, проследимост, отчетност и ненамеса в машините за гласуване преди, по време и след края на изборния ден. 

12. Принципът на отчетност

За използваните нови технологии за гласуване този принцип изисква отчетност на органите за управление на избори и тяхната администрация, доставчици, сертифициращи органи и други, участващи в доставката, управлението и използването на технологиите. Органите за управление на изборите следва да отговарят за цялостното провеждане на изборите, включително за надзора на новите технологии. Ако е включена технология, предоставена от частни доставчици, ролите и отговорностите на тези доставчици трябва да бъдат ясно дефинирани. По същия начин сертифициращите агенции и други органи трябва да бъдат държани строго отговорни, за да гарантират, че изпълняват съответните си отговорности.

Отчетността също така означава, че трябва да се водят подробни протоколи, които описват начините, по които изборните администрации или друг отговарящ на условията персонал взаимодействат със системата, кога това се прави и кой действително изпълнява работата. Процедурите, описани в тези протоколи, в идеалния случай трябва да бъдат сертифицирани от независим одитор или чрез разделяне на задълженията. Разделянето на задълженията означава, че поне двама души трябва да работят в една система едновременно, като по този начин осигуряват проверки и баланси на поведението на всеки друг в опит да се ограничи злоупотребата.

В България липсва законова регламентация на разпределението на отговорностите между органа за управление на избори, изпълнителната власт на различни нива, доставчика и т.н. Почти всичко се изчерпва с общия текст на чл. 18 и още няколко разпоредби на Изборния кодекс. Така принципът на отчетност за машинното гласуване е нарушен. 

13. Обществено доверие в машинното гласуване

Общественото доверие е важен елемент от демократичния изборен процес и е потвърдено в документи на ОССЕ, включително Решение № 5/03 на Съвета на министрите от Маастрихт от 2003 г. То се основава отчасти на степента, до която политическите сили, органите за управление на избори и съдилищата зачитат и поддържат принципите, посочени по-горе. Общественото доверие в изборите обаче може да бъде сериозно накърнено от съмненията, че изборите са неправилно управлявани или може да не отразяват напълно волята на хората. Когато съществува значително ниво на недоверие или недоволство от изборната администрация, въвеждането на технологии може да бъде проблематично и може допълнително да намали общественото доверие в изборите. Постепенният подход към въвеждането, заедно със задълбочено тестване, проверка и пълна прозрачност, може да помогне за развитието на общественото доверие в технологиите.

В България, както стана ясно от изложеното до момента, редица международни принципи и стандарти, свързани с въвеждането на нови технологии, не са зачетени в достатъчна степен. В допълнение, постоянните нападки от представители на политически партии към органите за управление на избори (чиито членове са излъчени от парламентарно представените политически партии!), не съдействат за създаване на обществено доверие в професионализма и неутралността им. Като към това прибавим липсата на достатъчна публична информация относно действието на системата за гласуване и отчитане на гласовете посредством машини и недостатъчната информационна кампания относно начина на гласуване, довела до отлив от гласуване на значителен брой български граждани, можем да предположим, че доверието в машинното гласуване не е на желаното високо ниво. 

За целия процес на използване на машини за гласуване в страната не е известно провеждането на дори едно социологическо проучване, което дълбочинно да идентифицира обществените нагласи по повод машинното гласуване и евентуалните страхове на избирателите. 

14. Изчерпателна законова регламентация на машинното гласуване. 

Международните стандарти изискват законът ясно да очертае и регламентира всички етапи от използването на нови технологии за гласуване в изборния процес, включително доставката, настройката, съхранението, функционирането, спирането, заключването на системата, както и съхранението на машините, ясното разпределение на отговорностите между всички включени в процеса институции, отговорностите на доставчика и др., така, както законът урежда въпросите, свързани с гласуването с хартиени бюлетини. Частните изпълнители или доставчици не трябва да заместват никакви съответни функции на органите за управление на избори и тяхната администрация, които трябва да останат в пълен контрол върху изборния процес. Законът трябва да регламентира по-пълноценни възможности за обжалване на процесите, свързани с машинното гласуване, както и възможността за последващ одит (статистически значим) на резултатите след използването на машините, който да е отворен за наблюдатели, действия при несъответствия, предпочитание на хартиения запис (разписката) при несъответствия и др. Правната рамка трябва да предоставя адекватни времеви рамки за ключовите решения, свързани с новите технологии за гласуване. 

Като цяло, законодателната уредба на машинното гласуване е твърде скромна, не урежда редица въпроси и не предвижда адекватна времева рамка, и в този смисъл не отговаря на международните стандарти. 

В заключение:
Използването на нови технологии в изборния процес предоставя редица облекчения, но също така е свързано с поредица от предизвикателства, основните от които са изложени в този доклад. Както е посочено в увода на Наръчника за наблюдение на новите изборни технологии на ОССЕ/ БДИПЧ, 2013 г.: „…Следователно използването на нови изборни технологии не изгражда непременно доверие; по-скоро изглежда изисква вече съществуващо доверие в изборната администрация за успешно прилагане. Тези предизвикателства, ако не бъдат разгледани напълно, могат да отслабят общественото доверие в изборния процес.“  (стр. 5).
Институтът за модерна политика подчертава, че понастоящем в България стандартите за машинно гласуване, неговата сигурност и възможности за контрол са по-ниски от стандартите, които се прилагат при гласуване с хартиени бюлетини. Преодоляването на тази съществена слабост изисква време, специализирани мерки, обучения и тестване, каквито не могат да бъдат надеждно реализирани „на коляно“ за следващи национални избори. 
Ето защо, следва да се възстанови възможността във всички избирателни секции гражданите по своя преценка да гласуват с хартиени бюлетини или машинно. Това би довело до обратно включване в процеса на гласуване на множество български граждани, изключени от него с промените в ИК през 2021 г., и би отговорило  на международните стандарти, очертани в настоящия доклад.

ЗА ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА:

ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА-РОБИНСЪН
   
ЧЛЕН НА ЦИК (2005), ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦИК (2014-2019)