Не съм излизала нито минута от България, душата ми остава там, казва дамата

Тя е дъщерята на любимата учителка Мария Христова, възпитала няколко поколения обновчани. Тя самата също е любима учителка, а после – и любим кмет цели 8 години. До една фатална случка, която преобръща живота й и я запраща оттатък океана. Днес Мая Минчева също е любимка на български деца, само че не в Обнова, а в Сиатъл. След 7 години в САЩ продължава да лети в сънищата си над улиците на Обнова и да разговаря с хората – както по времето, когато е била техен любим кмет.

„Не се смятам за емигрант и пребиваването ми в Сиатъл е за определен срок – 10 години“, уточнява Мая. Тръгнала си е от България, разочарована и омерзена от много неща, които й се случват, въпреки че е работила всеотдайно за селото си – и като учител, и като кмет. Гордее се, че Обнова е едно от най-китните и запазени села в Плевенско. Знаят го не само пътуващите по маршрута София – Русе. Там спират за почивка всички автобуси, има кафенета, ресторанти, магазини. Много от къщите светят след ремонт, личи си отдалече, че е управлявано от грижовни ръце.

Мая се ражда в семейството на учителите Мария и Радион Христови. Възпитавана е да бъде честна, трудолюбива, всеотдайна и родолюбива българка. Завършва руска филология във Великотърновския университет и се впуска с много ентусиазъм в работата си като учителка в местното училище. След 6 години

неочаквано за всички е съкратена

И то при положение, че е любима учителка на децата и че е сред тримата педагози с висше образование. Страда много, но преглъща някак обидата. Не търси работа в училища на други места, защото е силно привързана към селото си. „Това съкращение беше другата причина да остана в Сиатъл, иначе цял живот щях да си бъда учител в Обнова“, казва тя.

Мая не е свикнала да лежи на гърба на другите и да се реди за помощи на борсата. Работи две години по заместване в „Социални грижи“. После създава и ръководи зеленчукова бригада с безработните хора от селото, а продукцията дават на консервен комбинат. Така 3 години любимата учителка бере краставички на слънцето като бригадир на безработните. Проектът наистина е добър – вземат неразработени площи, които са целина и торища, разорават ги и правят от тях зеленчукови градини. „Важното е, че хората имаха работа и хляб“, казва Мая. След 3 години консервната фабрика приключва със зеленчуците и тя отново е без работа.

Лъчезарната и винаги усмихната Мая

печели без проблем два поредни избора

за кмет, подкрепена от местна формация. Обновчани ще запомнят осемте й години на кметския стол с много хубави неща. Веднага след избирането си тя се втурва да благоустроява селото. Заварва го абсолютно разкопано и разорано, а всички обществени сгради са олющени и изоставени. За ремонта на читалището сама си прави проекта. Трябва да се вмести в бюджет от 10 хиляди лева, които първото правителство на Симеон Сакскобургготски отпуска – така наречените „пари за чешмички“. Купува материали и включва в ремонта хора от селото, ангажирани по програмата за временна заетост. Площадът грейва и обновчани започват с удоволствие да се събират там на празници.

Въодушевена, Мая продължава с основен ремонт на здравната служба, детската ясла, детската градина, читалището, кметството. Оправната стопанка на Обнова въвежда ред и в сметосъбирането и сметоизвозването, ликвидира всички незаконни сметища и праща общинската охрана да проверява.

В селото има две църкви – в Горната махала, или Радиненец, която е действаща, и в Долната махала, която е в развалини. Мая организира основен ремонт и следи работата на строителите. Понеже иконите са откраднати, решава сама да направи нови. Съветва се с плевенския владика, той й казва да не купуват нови икони, защото може и тях да откраднат. Тя купува готови принтове на икони от църковния магазин във Врачеш. После ги залепва на дърво и ги доукрасява със златни бои. „Бях превърнала една стая в кметството в ателие. Направих и свещници от подръчни материали и църквичката си изглеждаше много добре“, казва Мая. Тя сама издирва имената на загиналите във войните обновчани и поставя паметна плоча на кметството.

Обновчани обичат Мая, защото виждат, че влага душа и сърце в работата си. По улиците задължително се спира да разговаря със старците, седнали пред къщите си. Те първо й разказват спомени за обичаната й майка, а после коментират как

„крушата не пада по-далече от дървото“

„То е, защото ми е мило за тях и все им обръщам повечко внимание – казва Мая. - Нищо друго не им е останало какво да получат от живота, освен човечност. Опитвам се да им я давам, доколкото мога. Ако трябва да бъда откровена, чувствала съм вражда само от хора, на които не съм позволила да пипат защитената ни местност Герена. С еколога на община Левски Вероника Славова защитавахме рядкото растение разковниче, или marsilea quadrifolia. Има го само на 3 места в Европа, като едното е Обнова.“ При корекция на река Осъм е унищожена част от екосистемата, изсечени са ценни дървета и Мая организира засаждане на нови.

Когато през 2011 г. се кандидатира за трети мандат като кмет, една грозна случка преобръща живота й. Както си седи на двора и подготвя зимнина, на портата се чука. Тя излиза и вижда трима мъже с черни очила, които

слизат от скъпа кола и я пребиват

Оттам нататък спомените й се губят, защото изпада в безсъзнание, но помни как й изсъскват: „Кандидатираш се пак за кмет, а?“ След това седмици наред не може да се опомни от обидата и унижението. Тя, която винаги е горяла в работата си като кмет, това ли е заслужила? Не оттегля обаче кандидатурата си, дори публикува във фейсбук снимки със синините по тялото си. Губи изборите с 50-60 гласа. „След като хората са казали „Не те искаме повече“, нямаше смисъл да продължа“, спомня си Мая.

Когато се поопомня от преживяното, решава за замине за малко, за да прочисти мислите си и да реши какво да прави по-нататък. Отдавна планира да си подари за 50-годишния си юбилей екскурзия до Сиатъл, където има приятели. „Знаеш ли, обидата от отношението ме изкара от Обнова – споделя тя. - Трябваше да обърна всичко на 180 градуса, за да мога да започна живота си наново. Понякога си изправен пред избор дали да постъпиш по начин, който всички очакват от теб и да се примириш, или да оставиш душата си да избере път, който може да не се харесва на всички, но да е път към теб самия. Дължим си го. Дължим го и на децата и внуците си. Можем да позволим да ни видят как изгубваме вяра и надежда и се предаваме, но можем да им покажем също, че никога не е късно да сбъдват мечтите си, да откриват нови пътища и да сглобяват пъзела на собствената си същност“, казва Мая.

В Сиатъл в момента тя

работи на три места

Грижи се за едно дете вече шест години и с много обич го нарича "петото внуче". През 2012 г. започва работа и в българското неделно училище в Сиатъл. Приела го е като мисия да поддържа езика ни жив. „Децата са прекрасни. Свива ми се сърцето, мъка ми е, че тези свестни млади хора и децата им не са в България – споделя с тъга учителката. - Единственото, което мога да направя, е да поддържам интереса и обичта им към България живи. Все някой от тях ще се завърне. И това ме кара да мисля, че е имало защо да дойда тук. Може би това е част от мисията ми в живота.“

Вечер тя работи в магазин за дрехи до 22.30 ч. Прави го, защото оцеляването в Щатите е трудно, наемите са много високи. „Много хора си мислят, че в Америка сутрин като си отвориш прозореца и доларите като пеперуди ти кацат в ръцете. Е, не е така. Работи се много, предизвикателствата нямат край.“

Семейство от лидери

Докато Мая Минчева е кмет, някои хора са против властта в Обнова да е в ръцете на едно семейство, защото съпругът й Светослав Минчев е успешен председател на една от кооперациите в селото. „Няма да се извинявам на никого, че съм гледала навремето и съм се омъжила за кадърен човек - казва Мая. – Плюс това той не се е самопредложил за председател, а го извикаха, за да го изберат. Слави е един изключително работлив и креативен човек и се гордея с мъжа си.“

Днес Мая често повтаря: „Да е жив и здрав интернетът“, който я свързва с двете й деца и четирите й внучета. Те вече са тийнейджъри, но не пропускат да й кажат по скайп колко я обичат. „Чуваме се и със Слави, грижим се заедно за децата, гледаме да са добре. Съзнаваме ясно, че тази раздяла е тежка, но е за по-доброто бъдеще на децата. Предпочитам да поработя 10 години, за да получа добра пенсия и сама да си осигуря старините в България, а не да тежа на децата си, и това ще е най-големият подарък за тях в бъдеще“, казва Мая.

„Аз не съм излизала една минута от България – споделя тя. - На мен душата ми е в България всяка секунда от живота ми. Всеки един дъх, който вдишвам и издишвам, е с мисълта за България. Когато заспя нощем, летя над Обнова, краката ми стъпват на улиците на Обнова, мога да усетя всяко едно камъче... Осма година след заминаването ми е все така. Знаеш ли, имала съм сънища, в които си вървя по улицата и говоря с хората, както когато бях кмет...“

В красивия свят на вдъхновението

Мая мечтае да има достатъчно свободно време, за да се посвети на любимите си хобита. А те са все креативни неща и разкриват разностранните й таланти – рисуване върху платно и върху плат, писане на стихове и приказки, портретна и пейзажна фотография, фелтинг (плъстене), правене на бижута и аксесоари, цветя, плетене, бродиране, изобщо да създава нещо с ръцете си. Подобно на талантливите си и артистични родители участва в самодейни театрални постановки.

Преди година, след няколко покани от сайт за дизайнерски облекла и аксесоари, тя изпраща свои мостри за дизайн и започва работа с екипа. Предлага им сюжети от художествената си фотография или направо свои картини, предложения за текстилен дизайн за дрехи, шалове, клинове, чанти и други аксесоари. От тези мостри се изработват образци, които се принтират върху коприна, кашмир или друг текстил. Някои от тях се отпечатват и върху чинии, свещи.

„Бъдещето в Сиатъл? О, ако мога да продължа да правя нещо с дизайн, ще е чудесно. Английският ми вече е достатъчно добър и наесен ще опитам в американско училище“, казва Мая.