На редовното заседание на постоянните представители на държавите членки (т. нар. КОРЕПЕР2) в Брюксел в сряда, беше проведена редовна кратка дискусия по въпросите за разширяването на ЕС. Тъй като тези теми спадат в компетенциите на Съвета “Общи въпроси” на външните министри, одобрените по предложение на Германското председателство формулировки в проектозаключението, което първите дипломати на страните трябва да одобрят, са все още работни.

Медиите в Република Северна Македония на основание “свои източници” раздуха информация, че посланиците на страните-членки на ЕС са потвърдили “заключенията за разширяването на Съюза в Западните Балкани, като включиха споменаване за “погрешната интерпретация на историята” и пълното име на Република Северна Македония, както настоява България, а не съкратения му вариант”. Това бе последвано от многострадална позиция на правителството в Скопие, как София продължава да пречи на европейската интеграция на Северна Македония. Ден по-късно Чехия и Словакия обявиха, че не могат да подкрепят текстът, защото съдържа “концепцията за фалшификация на историята”, се казва в съвместно изявление на министрите на външните работи на двете страни, публикувано от постоянните им представителства към ЕС.

“Труд” се обърна към Министерство на външните работи на Република България за тълкуване на казуса и изясняване на българската позиция. Публикуваме пълните отговори на нашите въпроси.

- Успя ли България да защити интересите си пред Съвета за Република Северна Македония с обявяване на решението на постоянните представители?
Интересът на България не е да отлага присъединителния процес на Република Северна Македония към ЕС. Интересът на България е да бъдат окончателно разрешени отворените въпроси в отношенията с Република Северна Македония и процесът на интеграция на всички държави от Западните Балкани да продължи успешно. Не извличаме никакво удовлетворение от позицията, която Скопие ни принуди да заемем, след като в продължение на десетилетия България оказва всевъзможна подкрепа за нашите събратя от другата страна на границата.

С позицията, която България зае в рамките на Съвета на ЕС, страната ни отложи приемането на преговорната рамка за Република Северна Македония, за да залегне в нея ясно, обвързващо и проследимо изискване към Република Северна Македония да изпълнява Договора за добросъседство с България. С оглед досегашното неизпълнение на Договора от страна на Република Северна Македония, България не би могла да приеме преговорна рамка без тези гаранции.

Предлаганите алтернативи с декларативен характер не могат да гарантират трайно решение. Всички искания на България по преговорната рамка са основани на вече съществуващи практики в рамките на политиката на Разширяване на ЕС. Те са добре известни както на Скопие, така и на нашите партньори, вкл. откакто Министерски съвет публично оповести своята Рамкова позиция от 09.10.2019 г., подкрепена от всички парламентарно представени партии с Декларация на НС от 10.10.2019 г.

С отлагането на приемането на преговорната рамка България действително защити националния си интерес и отстоя своята национална позиция.

- Какви постъпки ще предприеме София през следващите 6 месеца под Португалското председателство, за да потърси решение на спорните теми с Република Северна Македония?
През предстоящия период България ще продължи усилията си да обясни пред нашите партньори българските притеснения по повод Република Северна Македония. Очакваме реалистичен подход на солидарност и разбиране от страна на следващото Председателство.

Неоснователно би било да се очаква, че българската позиция ще се промени. Тази позиция е обект на надпартиен консенсус и 84% обществена подкрепа. Нека не забравяме колко български граждани са наследници на бежанци от Вардарска Македония. По данни на Министерството на правосъдието 88 450 граждани на Република Северна Македония също имат българско гражданство. Никое българско правителство не може да предаде тези хора.

- Ще настояваме ли за анекс към договора за добросъседство?
Подписването на анекс/протокол или друг документ не може да реши само по себе си отворените въпроси в отношенията с Република Северна Македония. Вече съществува ратифициран от двете страни и депозиран пред ООН Договор за добросъседство от 2017 г., който Република Северна Македония не изпълнява. Нищо не ни дава основание да вярваме, че пореден подписан документ ще промени тази практика на неизпълнение на международните ангажименти.

Именно поради тази причина България настоява за включването на конкретни, проследими и обвързващи условия за това в преговорната рамка за Република Северна Македония.