Проявите на екстремно време ни застигат все по-често

Горещината у нас става опасна при 38 градуса, а в Европа - при 35 градуса

НИМХ стъпва на статистически данни от 30 години

Африканска жега е приета за опасна температурна граница у нас, докато в Европа праговете са далеч по-ниски. Ако у нас оранжев код за непоносимо горещо време се обявява, когато живакът мине 38 градуса, в някои части на Стария континент това става при 35 градуса.

Заради прогнозите, че горещите вълни, които ни морят сега, ще стават все по-чести и интензивни, може да се помисли за промяна в праговете с 3-4 градуса. Това посочи Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и доктор по специалност “Климатология” от СУ, като представи нови данни за екстремните явления в Европа и у нас.

“Ако се направи проучване, ще се види при каква температура се увеличава смъртността, може да се прави сравнение и с други държави. Разликата е 3-4 градуса между България и Франция, където прагът е 35 градуса. Ако се намали с 3 градуса и при нас, ще бъде много добре”, посочи тя.

По думите ѝ горещите вълни засягат все по-често и особено силно по-южните страни в Европа, каквато е и България, като броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие.

“В България няма план за защита на здравето на населението при горещи вълни. Имаме система за ранно предупреждение, обаче не знаем колко работи, нямаше съобщения за тази гореща вълна. Праговете за издаване на тези кодове са много високи в България. За 11 юли, когато се издава червен код в Сърбия, а у нас е жълт при еднакви температури”, каза Спасова. Тя отбеляза, че Европа е континент, затоплящ се най-бързо, а смъртността, свързана с жегата, ще се увеличава. “Свързаната с топлината свръхсмъртност в Източна Европа е почти 5 пъти по-висока от средната за света”, посочи Спасова, цитирайки данни от научното списание “Лансет” от 2021 г.

Учените от Националния институт по метеорология и хидрология обаче гледат на настоящите горещини като част от по-дълъг период, който е нужен, за да се каже има ли наистина период на затопляне и трябват ли промени в праговете за кодовете ни за опасна жега.

“Всяка една страна определя кодовете си статистически според извадката от данни, като не го правим на база на измерените сега температури, а на тези от последните 30 години и това са статистически оценки”, посочи пред “Труд news” доц. Лилия Бочева, директор на департамент “Метеорология” в НИМХ (виж карето).

У нас прагът, при който се обявява жълт код за опасно горещо време, е 35-37 градуса, оранжев - 38-41 градуса, а червен - при над 41 градуса, уточни пред “Труд news” гл. асистент д-р Анастасия Стойчева, директор на департамента “Прогнози и информационно обслужване” към института.

По Черноморието заради по-високата влажност кодовете са съответно - жълт при 31-33, оранжев 34-36 градуса, а червен - над 37 градуса.

“Когато имаме гореща вълна, тоест продължителен период с високи температури, на 5-ия ден от регистрирането им и очакван 6-и ден с високи температури, стойностите за жълт или оранжев код съответно се вдигат с една степен - жълтият става оранжев, както направихме преди 5 дни, а сега - понеже утре (б. а. днес) е 11-и ден с високи температури, кодът преминава в червен, изключение са само общините от Черноморското крайбрежие, където заради температурите на морската вода, която е от 27 градуса, температурите на въздуха не могат да станат по-високи от това, което сме прогнозирали. Всяка една страни има интервал от температури, или друг метеорологичен елемент - нарича се климатични характеристики на съответния район. В Западна Европа температура от 35 градуса е много висока, заради това са по-ниски стойностите, при които те обявяват кодове”, обясни Стойчева.

През последните години в системата на метеорологичните служби - “Метеоаларм”, препоръката е да няма точни критерии, при които да се дефинират екстремните прояви на метеорологичните време. “Именно заради това, че експертите, които издават тези предупреждения, имат възможността да реагират в даден случи и да намалят предупрежденията или да ги увеличават. Но тогава системата започва да губи сигурност”, каза още тя.

Всъщност добър ориентир към това как ни се отразяват жегите е картата за топлинен комфорт, които НИМХ прави и публикува онлайн. “Тя е научно издържана, в нея се включени характеристики, които са съобразени освен с метеорологията, и със състоянието на човешкия организъм”, уточни Стойчева.

На картата изрично е посочено в определени случаи какво е усещането за комфорт и/или дискомфорт. Например при 38 градуса, измерени в метеорологичната клетка, човешкият организъм реагира като на 40-44 градуса.

У нас днес и утре горещата вълна ще достигне своя пък, след леко разхлаждане в петък и през уикенда от 19 се чака нова порция адска жега.

Лилия Бочева, директор на департамент “Метеорология” в НИМХ, пред “Труд news”: Всяка страна определя сама праговете за горещи вълни

Не е на база измерените сега температури

Ние подаваме данни за праговете за кодовете. Всяка страна подава данни към Световната метеорологична организация, в частност регион Европа, в който сме ние. На практика, това, което се подава, е синхронизирано със съседни страни на Балканите, за да няма големи разлики. Няма точно възприети прагове за горещи вълни за целия континент - логично е, защото имаме различни климати. Всяка страна определя сама праговете. При нас възприетото е поредни дни с температури над 32 градуса. Така при 6 дни с такава температура, вече говорим за гореща вълна, както и при 5 поредни дни над 34 градуса, 4 поредни дни над 36, както 2 поредни дни над 40 градуса.

Всяка една страна определя статистически според извадката от данни, като не го правим на база на измерените сега температури, а на тези от последните 30 години и това са статистически оценки. Това е минималният период, за да се установи какви са максималните стойности, които трябва да се гледат за определяне на такива вълни. На практика се определя от климата да дадена държава и това, което се случва на територията є.

Хората са свикнали да преценяват нещата от гледна точка на днешния ден и седмица по-рано, просто забравяме какво се е случвало преди, така че когато се определят чисто климатично дадени параметри, се взима предвид голям отрязък от време, за да може да се оцени.

Рекорди до 50 градуса

Топлинен ад при съседите

Чиновниците работят от вкъщи

При температура равна или по-висока от 40 градуса по Целзий се спират всички работни дейности на открито.

Топлите въздушни маси от бреговете на Северна Африка към голяма част от Източна Европа и Балканите ще продължат да предизвикват много високи температури в Гърция до края на седмицата, като най-високите стойности ще са в сряда и четвъртък (17 и 18-7-2024 г.) 41 до 42 градуса по Целзий в континентална Гърция, главно на запад. Централна Гърция ще достигнат 43 градуса по Целзий.

Според информация от граждани, в много части на страната са измерени температурни рекорди, достигащи 50 градуса. При температура равна или по-висока от 40 градуса по Целзий се спират всички работни дейности на открито. При неспазване на задълженията по тази разпоредба се налага парична глоба от 2000 евро за работник от Инспекцията по труда.

Министерството на труда и социалното осигуряване издаде циркулярно писмо със строга препоръка към работодателите да спазват горепосочените мерки.

Поради високите температури, работещите в държавния сектор, ще работят дистанционно. От 12:00 до 17:00 часа се забраняват и разходките. Много от училищата в област Атика и страната ще останат затворени.

Препоръчително е туристите да избягват ходене на плаж в следобедните часове. Препоръчва се деца да не излизат между 12.00 и 17.00 ч., както и хора от уязвимите групи. Препоръчва се носене на леки дрехи, пиене на много вода.

При температура равна или по-висока от 40 градуса по Целзий се спират всички работни дейности на открито.

Инспекцията по труда напомя:

33 градуса - бариера, която работодателите да не преминават

На открито се работи с повече почивки

Работодателите трябва да съобразят режима на работа на работeщите, предупредиха преди дни от Инспекцията по труда.
При работа на открито те са задължени да предприемат организационни и/или технически мерки за предотвратяване на риска от прегряващ микроклимат при обявените от НИМХ червен или оранжев код за опасни метеорологични явления.

При работа на закрито в работните помещения трябва да бъде осигурена оптимална температура. Градусите трябва да бъдат между 18 и 25 в зависимост от типа работа - лека, средна или тежка. Определена е и допустима температура, която не може да бъде над 28 градуса. При определени изключения при много висока температура навън, в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимите стойности, но не повече от 33 градуса.

При работа на закрито се препоръчва въвеждането на технически мерки, докато при работа на открито по-добър ефект имат организационните мерки като въвеждане на повече почивки, които да се прекарват в специално осигурени климатизирани помещения за възстановяване на топлинния баланс на организма, промяна на работното време с цел избягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури, промяна на вида работа и др.

Проверките на микроклимата са приоритет в дейности като строителство и селско стопанство, където трудът се полага основно на открито.

За 2023 г. в Инспекцията по труда са постъпили 55 броя сигнали за работа при високи температури. По-голямата част от тях са за работа в закрити помещения.

Индекс на топлинен комфорт

Физиологичният стрес във високи граници днес и утре

Много горещо и горещо са предпоследните две степени на топлинен комфорт, които са в сила за днес и утре за цялата страна, с изключение на високите части на планинските масиви. Това сочи картите с индекс на топлинен комфорт, които НИМХ изготвя.

Те показват географско разпределение за България на актуалното или очакваното усещане за преобладаваща част от хората. Картите се отнасят за стандартен час от деня, който съответства на класическите срокове за наблюдение в метеорологични станции.

Например 12 UTC (Coordinated Universal Time) съответства на 14 ч. българско време (15 ч. лятно време), което обикновено е близо до най-топлите часове от денонощието.

Категориите за комфортно, топло и горещо са определени на базата на степените на физиологичен стрес, на който е подложена човешката терморегулационна система, при различните температурни условия според температурата на усещане.

Усещането за топлинен комфорт се изчислява с помощта на числен модел на пълен топлинен баланс на човешко тяло на “стандартен” човек, поставен в условията на земната атмосфера на земната повърхност, на открито, върху тревна площ или снежна покривка, ако има такава.

“Стандартен” човек е 35-годишен мъж, висок 1.75 м, с тегло 75 кг.

Температурата на усещане се изчислява при извършване на работа с мощност, съответстваща на ходене със скорост 4 km/h на хоризонтална повърхност, така че вятърът духа отстрани на посоката на движение. Облеклото се адаптира (лятно/зимно) така, че “стандартният” човек, ако е възможно, да постигне топлинен комфорт при конкретните метеорологични условия на открито.