Ще поправят ли многострадалния НК и в памет на водещия

И известният журналист Милен Цветков загина в катастрофа. Смъртта го връхлетя внезапно и жестоко с една машина на четири колела - връхлетя го така, както връхлита и други над хиляда българи всяка година - и умни, и прости, и стари, и млади, и деца... Нелепа смърт. Но не случайна. Милен умира в центъра на София, спрял по правилата пред червен светофар, на хвърлей място от полицейските патрули, проверяващи носят ли минувачите маски и пропуснали - обяснимо и обичайно - да мине край тях лъскав джип с полудял наркоман зад волана. Издъхва смазан, не дочаква линейката, закъсняла фатално, както често става в столичния град.

Скръбта за Милен - очаквано или не - залива трети ден социалната мрежа. Милен, немирният телевизионен водещ - приживе харесван и нехаресван, канен и гонен - получава посмъртно единодушно признание - че бил „истински журналист“, „един от малцината“, „свободен, смел и талантлив“. Той вероятно не го чува, а неговите близки сто на сто предпочитат да го видят пак на живо, па макар и вместо закъснелите похвали за него да слушат онова, на което той беше свикнал - че е „келеш“, „месар“, „малоумник“, „соросоид“, „комунист“... Но уви.

Гибелта му, наред с мъката, отприщва гнева - към убиеца. 22-годишен, мамин син, яхнал скъп фирмен автомобил, надрусан с канабис и амфетамини. Същински терорист - камикадзе и то оцелял. Незабавният арест не потушава пламналата омраза - към „отрочето на богатите“, към самите безмерно богати, към онази всепозволеност на която се радват.

„Ние подарихме на това пишлеме оръжието на престъплението - пише Даниела Пенкова, икономист, взривявайки с прозрението си Фейсбук - Джипът се води на фирма на мама, отчита се за фирмен разход и не се облага с корпоративен данък - 10% подарък от нас. Джипът е с 6+1 места - на фирмата е върнат ДДС - още 20% подарък. Тъй като е фирмен автомобил, всички разходи за него - гориво, винетка, застраховка и данък пак се плащат от нас...“

Обвинението, повдигнато на младия Кристиян, не охлажда страстите. А напротив - подклажда чувството за несправедливост, тлеещо с години покрай наказателните процеси, в които си сменят ролите виновни и невинни.

Обвинението е по чл. 343, ал. 3 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, който предвижда от 3 до 15 г. затвор за причиняване на смърт с превозно средство след употреба на наркотици. Има и утежняващи вината обстоятелства и присъдата ще е строга, уверяват прокурори. „Ще се отърве негодникът, присъдата ще е условна!“ - е откликът на обществото. То решава казуса по собствения си опит- нечувано е у нас някой виновник за катастрофа да е изгнил за наказание в затвора! А ако е чувано, не е запомнено. Но се помни как кънкьорът Стависки погуби с джипа си едно момиче и си замина в чужбина - да го излежи за 2,5 г., но не ефективно. И не се забравя как самият американски посланик Пардю ни каза: „У вас има правосъдие за бедни и богати“.

Какво да се прави? Този класически въпрос у нас има отговор, станал традиционен: „ Да се поправи законът, той е виновникът“ - удобният, безсловесен виновник за масовата безнаказаност, която произвежда постоянно трагедии от национален мащаб. Да се подобри закона, който е лош - един изтъркан от употреба прийом, който безотказно работи. Дават на обществен съд някой член от НК - да го съди обществото, докато му мине зорът. Осъден вече, пращат го в парламента за ремонт. Ден да мине, друг да дойде...

Сериозните юристи да не се учудват изобщо, че от вчера потресът от катастрофата с Милен започва да се пудри с идеята за поредна промяна на прословутия член 343 - многострадалният член 343, който третира „деянията по непредпазливост“. Защо „многострадален“? Ами защото 7 пъти вече е писан и пренаписван - за последно преди 3 години. И предимно ад хок - заради някой шофьор, който без да иска е станал убиец, отнемайки чужд и съсипвайки своя живот. С броя на поправките в НК расте и числото с полагаемия се на неволните убийци затвор. И съдебното споразумение им бе забранено - след като един от тях сгази девойче на зебра. Спомняте ли си? Е, да. Но какъв е резултатът? Катастрофите ли намаляха? Или корупцията в КАТ? Или шофьорите с купени книжки, които не познават знаците? Или наркоманите, които карат бясно?

Когато се лее кръв по шосетата, народът иска и бесилки по дърветата. А законодателят не се колебае да му ги даде - на хартия поне. Колко му е? По-лесно е, отколкото да ограничиш наркопандемията, която е и криминален, и социален, и здравен проблем. А корупцията, която убива? Тя се е доказала като неограничима. От 2005 г. насам изменихме 48 пъти НК и 37 пъти НПК - все за да подобрим правораздаването. „Хубаво- казва висш магистрат - обаче моите познати, които водят дела, пак ме питат познаваш ли съдията.

А знаете ли, между другото, колко заповеди е издал здравният министър, за да ни опази от вируса? Над 100 до 18 април, а после никой не ги е броил. Защото малцина стриктно ги спазват. Как мислите - дали случайно? В стабилните държави правилата се създават с десетилетия, за да служат със столетия. У нас се правят за месеци, за да послужат след това като доказателство за глупостта на съставителите си.

Нищо чудно следващият месец одумваният от вчера законов текст за неумишлените престъпления да се сдобие и с поправката „Милен“. Но нека сега да се обзаложим за нещо. Че ако убиецът му бъде наказан много леко или много тежко, то няма да е в зависимост от тази поправка, а ще е в зависимост от три други фактора: 1) коя е майка му; 2) кой е адвокатът му; 3) кой е съдията.

От Фридрих Велики насам

„Както лошите, така и добрите закони в ръцете на лошите хора са вредни“. Това го бил казал навремето си Фридрих Велики. И щеше да е много горд с това, което е казал, ако можеше да види как се сбъдват думите му в днешна България. Но и без да има кралската мъдрост на Фридрих Велики, един от нашите млади юристи неотдавна основателно заяви: „Законът не може да бъде спасен от неговите изпълнители.“