Заради високата инфлация

Без мярката има риск от бедност сред работещите

Срокът за обществени консултации на проекта е до 2 октомври

Минималната работна заплата да се увеличи от 780 лв. на 933 лева от 1 януари догодина, предлагат от правителството. В доводите за промяната от кабинета посочват високата инфлация, както и риска без увеличението да станат повече работещите бедни, а потреблението да се свие.

Бързото нарастване на отчетената инфлация в периода от последната промяна на минималната заплата от 1 януари 2023 г. “оказва негативно въздействие върху способността на нискодоходните работници да задоволяват своите и на техните семейства минимални потребности”, пише в мотивите към проекта за постановление на правителството, публикуван за обществено обсъждане. Мнения по него могат да бъдат давани до 2 октомври.

Към юли 2023 г. по данни на Националния статистически институт, годишната инфлация за страната е 8,5 на сто, а месечната - е 0,9 на сто. Инфлацията от началото на годината е 3,3 на сто. А средногодишната инфлация е 14,3%, пише още в доклада към постановлението.

Актуализацията на минималната работна заплата е необходима, за да отчете настъпилите промени и да подпомогне реализацията на положителни промени в периода на своето прилагане както по отношение на заетостта, конкурентоспособността, така и по отношение на ограничаване рисковете от нарастващо неравенство, бедност сред работещите и свиване на вътрешното потребление, е записано още в доклада към подготвеното постановление.

Друг съществен риск, който налага актуализация на минималната работна заплата, е ограниченото предлагане на работна сила и рисковете от негативна промяна и дисбаланс между нейното търсене и предлагане, което може да ограничи капацитета на икономиката в средносрочен и дългосрочен план.

Въпреки значителното увеличение от КНСБ настояват в бюджета за следващата година да бъде приета минимална заплата от поне 950 лева или със 17 лева повече от предложеното от кабинета. “Целта ни е минималната работна заплата да бъде 50 на сто от средната”, както и гласи изменението на Кодекса на труда, което влиза в сила от 1 януари догодина, обясни доводите за позицията на синдикатите президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според Кодекса на труда от началото на 2024 г. минималната работна заплата трябва да е 50 на сто от средната за страната през последните 12 месеца. Като за определяне на размера ще се използват предварителните данни за размера на средната работна заплата за последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Всяка следваща календарна година размерът на минималната работна заплата ще се определя до 1 септември на текущата, така че НСИ ще има готовност да осигури необходимите данни за средната работна заплата за страната.

Според работодателските организации обаче формулата е в нарушение на евродирективата за адекватни минимални заплати, а според тях част от компаниите не могат да си позволят увеличението.