Министри от четири министерства са в парламента за изслушване във връзка с водната криза в страната. То бе инициирано по предложение на парламентарната група на "БСП за България". 

В изложенията си министрите отбелязаха най-належащите проблеми и най-важните фактори за ситуацията с липсата на питейна вода в множество области в страната. 

"По данни от НИМХ най-топлият юни от 1930 година е юни месец 2024 година. Обемът на речния отток за страната общо за месец юни е със 72% по-нисък от юни 2023 година. Най-силно това е изразено в дунавския район за басейново управление, където оттокът е с 82% по-нисък от измерения такъв за 2023 година юли месец", заяви министърът на околната среда Петър Димитров. 

"За юли месец общият речният отток е с 50% по-нисък от оттокът юли 2023 година. Най-сериозно изразено намаление е в западнобеломорския район с 63%", допълни той. 

Причината за драстичният спад на речния отток той обясни по следния начин: "Липсва пролетното пълноводие. Средномесечните водни количества на реките са под месечните норми. Основният фактор за намалелите водни ресурси са хидроклиматичните условия - продължително засушаване, високи температури, липса на валеж, липса на снежна покривка, мека зима и други".

Той каза, че от 52 язовира, чиито води МОСВ управлява, 12 от тях са с предвидени за питейно-битово снабдяване. Той бе категоричен, че няма нито едно населено място на воден режим, което да се снабдява от комплексните и значими язовири. В тях обаче обемът на водите, предвидени за питейно-битово снабдяване, е около 67%, което е с 11% по-малко от миналата година. 

Според министъра се наблюдава липса на ефективност по управление на питейните води. Той отбеляза, че България отчита огромни загуби на питейна вода, но в последните близо 30 години липсват инвестиции във ВиК сектора.

Земеделският министър Георги Тахов заяви, че тази година е суха, а язовирите са с намалени обеми, но въпреки това не могат да бъдат определени за пресъхващи. Състоянието на най-големите язовири се наблюдават ежедневно, а към този момент те разполагат с 43,5% общ наличен обем на водите.

Регионалният министър Виолета Коритарова заяви, че проблемът с водоподаването е всеобхватен. 

"Ние трябва да предприемем адекватни мерки. През тази година полагаме усилия за справяне със ситуацията. Имаше стратегия за развитие на сектора, но тя беше до 2023 година. Към момента в министерството не заварих подготовка на следваща стратегия и процедиране на проект на следваща стратегия. Трябваше да се справяме сега и веднага с проблема със засушаването и засега нашите усилия бяха насочени към тези действия", обясни Коритарова.

По думите ѝ основният проблеми на ВиК сектора е остарялата инфраструктура. Тя е с обща дължина от над 75 хил. километра: "Остарялата инфраструктура е под земята, но е много трудно, когато тя се рехабилитира, ние да виждаме тези действия, но резултатите ще бъдат видими". 

От Регионалното министерство работят в координация с местната власт за установяването на нерегламентирана ползване на питейната вода. Всичко това трябва да се преустанови, за да се намалят загубите, категоричен е министърът.

Коритарова заяви, че трябва да се осигурят средства за изграждането на нови язовири в страната. 

"За последните 30 години са изградени само два язовира. Това е крайно недостатъчно, за да обезпечим питейно-битовото снабдяване на населените места", категорична бе тя. 

В момента в режим на водата са общо 403 населени места, 14 града и 389 села на територията на 25 области. 

От Министерството на енергетиката съобщиха, че по-голямата част от язовирите, които стопанисват от Националната електрическа компания, има необходимите количества за обезпечаване на нуждите на населението.