Експерти за референдума пред в. "Труд":

Проф. Михаил Константинов:

Мажоритарният вот ще бъде катастрофа за демокрацията

Ако 3,5 милиона избиратели отговорят с „Да“ на въпроса „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ ще се снабдим със система за мажоритарен избор, която не съществува никъде по света. Защото съчетанието „абсолютно мнозинство“ не е ясно какво означава. Мажоритарна система за избор на депутата от 28 страни в ЕС има само във Франция. Там обаче на балотаж не отиват само първите двама, а всички, които са взели 12,5%. Теоретично това означава, че до втори тур могат да стигнат 8 души, нещо, което не се е случвало.

Мажоритарна система за България ще бъде доста тежка катастрофа за демокрацията, защото ще останат три партии в парламента. Факт е, че във френския парламент има повече от две партии, но в България конфигурацията би изглеждала по-различно - ще има три блока - голям десен блок около ГЕРБ, по-малък ляв блок около БСП и трети - ДПС. Т.е. по-малките партии биха могли да влязат в парламента само ако се закачат около големите, т.е. някои от техните кандидати да бъдат припознати на втори тур и да успеят да се класират.

Колкото до субсидиите, би било твърде рязко намаляването им от 11 лв. на 1 лв. При това положение ще принудим партиите да крадат малко повече.

Димитър Димитров, политолог:

Ще трябва да се пише нов Изборен кодекс

„Ако резултатите от референдума с трите въпроса задължат парламента да ги вкара в законодателството, отново ще трябва да се пише Изборен кодекс“, заяви политологът Димитър Димитров.

„Ще можем да говорим със сигурност дали референдумът ще предизвика задължителни промени в изборното законодателство чак когато излязат официалните резултати. Иначе такава процедура никога не е била изпълнявана, така че не мога да прогнозирам точно. Нормата, за да се изпълнят условията, е, че когато повече от половината участници в допитването са „за“ който и да е въпрос, той става закон“, добави експертът. Той припомни, че за да станат задължително отговорите с „да“, част от законодателството, общият брой на гласувалите трябва да е повече от този на последния парламентарен вот.

„При написването на нов Изборен кодекс ще има куп техническа работа - в случай че влязат в сила мажоритарни избори за парламент, държавата трябва да бъде разделена на 240 мандатни района - това не може да стана само с едно щракване на пръсти. Ще трябват месеци, но зависи от темпото, с което се правят корекциите“, каза Димитров.

Цветозар Томов, говорител на ЦИК:

Отговорите от референдума се изчисляват отделно

Решенията от националния референдум могат да станат задължителни само при условие, че в него гласуват повече хора, отколкото на последните парламентарни избори през 2014 г., и над 50% от тях са отговорили с „да“ на определен въпрос в националното допитване. В такъв случай предложението, събрало положителния вот на повече от половината гласували, става задължително и законодателството трябва да бъде променено, обясни пред „Труд“ говорителят на Централната избирателна комисия Цветозар Томов.

На последните избори за народни представили 3 500 585 души дадоха вота си, а избирателната активност беше 48,66%.

При избирателна активност по-малка от тази на последните парламентарни избори, но над 20% и в случай че повече от половината от участвалите в референдума са гласували с „да“ за дадено предложение, тогава то трябва да влезе за разглеждане в Народното събрание. В този случай обаче парламентът може да го отхвърли.

Отговорите на всеки един от трите въпроса, включени в националното допитване, се изчисляват поотделно.