В момент, в който Европа се бори с по-високите нива на инфлацията, няма да бъде направен компромис за страна, която предизвиква по-висока инфлация с управлението на публичните си финанси, казва икономистът Михаил Кръстев. И с аргументи попарва амбициите на политиците да сложат на ревера си брошката „България приема еврото“. Той не споделя песимизма на европейските правителства по отношение на увеличаването на бедността. Европа се намира в един от най-добрите си исторически моменти спрямо нивото на бедност и нивото на заетост, посочва Михаил Кръстев.

- Господин Кръстев, служебното правителство предложи увеличаване на линията на бедност със 112 лв. и за 2025 г. тя ще стане 638 лв., но това увеличение автоматично ще засегне разходите в бюджета за социални плащания. Откъде ще дойдат пари за тези допълнителни милиони в бюджета?
- За съжаление през последните години в бюджета няма достатъчно приходи, приходната част изостава значително и всяко увеличение на социалните плащания се отразява негативно на фискалната рамка. Обикновено се набавят на крак или чрез някаква форма на актуализация или увеличение на данъчната тежест. А през последните години имаше негативни практики да се правят еднократни вземания от различни икономически контрагенти, включително и от държавни предприятия. Знаем, че през тази година дори БНБ удари едно рамо на бюджета с еднократна вноска от над 600 млн. лева, която нямаше нужда да се прави в този момент. Още повече, че Централната банка очаква присъединяване към еврозоната и трябва да бъде увеличен резервът u. Но виждаме, че когато има голямо желание от страна на политиците да увеличават социалните плащания, в крайна сметка трябва да се намерят средствата и обикновено това се случва с увеличаване тежестта на домакинствата или бизнеса.

- Неотдавна в интервю за „Труд news“ финансистът Никола Филипов постави един въпрос: „какво правим с неустойчиво високите нива на социални и административни разходи, когато Европа и в частност България изпадне в икономическа рецесия и на правителствата им бъде все по-трудно и скъпо да ги финансират?“. Вие имате ли отговор, още повече, че от КНСБ вече направиха прогноза за ново увеличение на минималната работна заплата?
- Високите социални разходи по същество са голям проблем за бюджета и за фискалната рамка, особено когато няма достатъчно приходи. Тук е важно да направим уточнение, че приходната част в бюджета не се изпълнява не защото икономиката не расте, не защото няма увеличение на приходите на годишна база, но те не могат да отговорят на очакванията на политиците и на грешно разписания бюджет. По отношение на социалните разходи се крие една много голяма опасност и тя е, че те биват записвани под формата на нормативни актове. Знаем какво предизвикаха промените в Кодекса на труда (КТ), когато минималната работна заплата (МРЗ) беше обвързана с размера на средната работна заплата (СРЗ) в страната - тогава беше използвано оправданието, че става въпрос за имплементирането на Европейска директива, но това беше по-скоро политическа лъжа, тъй като Европейската директива не беше задължителна за имплементиране и второ - в нея се включваха много различни компоненти. В нея се включваше освен 50 процента от СРЗ и 60 процента от медианната работна заплата, но е важно да направим пояснение, че има голяма разлика между средна и медианна работна заплата. СРЗ се изчислява когато примерно вземем 1 млн. души и техните възнаграждения, които се събират, а след това ги делим на 1 млн. души. Медианната работна заплата се изчислява по различен начин - при 1 млн. души и техните възнаграждения, които подреждаме по размер и този, който е 500 000 в подредбата, представлява нивото на медианната работна заплата. В тази Директива тя беше разписана като 60 процента, но българските законодатели игнорираха този факт, както и това, че беше записано, че се взема предвид и нивото на производителност на труда - също игнорирано и за съжаление типично по български беше записано, че нивото на средната работна заплата определя нивото на минималната работна заплата. Знаем, че има голямо изкривяване на нивата на средната работна заплата, тъй като София град, както и други областни центрове, променят изключително много стойността u и я правят по-висока отколкото регионалното разпределение, изкривяват я и се стига до момента, в който в цели области като Монтана, Видин, Благоевград нивото на СРЗ е застрашително близо до МРЗ. Нещо, което няма как да бъде устойчиво във времето и при положение, че СРЗ за страната расте заради увеличението на приходите в София, а този проблем ще става все по-голям, за съжаление неговото решаване минава през гласуване на промени в КТ, а политическата класа вече веднъж гласува и трудно би си позволила промяна на този механизъм.

- Твърде неприятен развой може да има ситуацията с Андрей Гюров като подуправител на БНБ - как ще се отрази евентуално решение на парламента за отстраняването му на международния имидж на Централната ни банка, а и на България?
- За съжаление, каквото и да бъде развитието на този казус, щетата върху имиджа на България вече е нанесена. Два са хипотетичните сценарии - първият, господин Гюров не е изпълнил изискванията по закон, за да заема поста на подуправител на БНБ, съответно Народното събрание е излъчило човек за този пост, който не може да подготви своята документация, за да бъде подуправител на Централната банка. Това е изключително скандално и хвърля негативна сянка както на БНБ, така и на всички публични институции в страната. Вторият сценарий, на който разчитат господин Гюров и неговата партия (ППДБ, б. р.) е, че има неправомерно отстраняване от БНБ. Тези обвинения обаче отново хвърлят негатив както върху имиджа на Централната банка, така и върху целия финансов сектор на страната ни. Нещо, което трябва да уточним, тъй като виждаме отново неправилно тълкуване - България е част от Банковия съюз и такова решение за отстраняване от поста, макар и временно, до произнасяне на съда, не може да бъде взето без нотификация от ЕЦБ. Тоест, да се твърди, че Централната банка е взела решение едва ли не на своя глава, е просто нелепо и показва отново непознаване на работата на институциите и хвърля сянка върху имиджа на България, върху краткосрочните цели, които сме си поставили.

- Ще може ли страните от ЕС да се отърсят от пълзящата бедност или ще мултиплицираме бедността в следващите поколения? Защото видяхме и данните на Евростат, как всеки десети европеец не може да си позволи месо и добра храна през ден, че равнищата на бедност се увеличават и вече над 20 процента от населението на ЕС е изложено на риск от бедност?
- Не споделям песимизма на европейските политици по отношение на увеличаването на бедността. Европа се намира в един от най-добрите си исторически моменти спрямо нивото на бедност и нивото на заетост - виждаме високи нива на заетост и изключителни ниски нива на безработица, независимо, че през последните години преживяхме редица предизвикателства - ковид кризата, когато имаше затваряне на цели икономики, преживяхме кризата от войната, която беше и енергийна криза по отношение на енергийните доставки от Русия. Естествено, минаваме през различни пазарни цикли, през различни цикли на лихвените нива, определени от Европейската централна банка (ЕЦБ), но въпреки това виждаме едно рекордно добро ниво в жизнения стандарт на европейските граждани. От тук нататък трябва да спрем да мислим единствено и само в коефициенти на равенство, тъй като ЕС представлява най-доброто икономическо място за живеене, именно защото десните икономически принципи са били приложени след войните в 20 век, а не защото сме се стремили към равенство, приложено в социалистическите страни - България е една от тях и знаем до какво е довело това. Така че по отношение на равенството и пълзящата бедност по-скоро става въпрос какво можем да си позволим от тук нататък като европейци - особено с последните инфлационни промени и високата инфлация през последните години ние виждаме, че все по-малко европейски граждани могат да си позволят закупуване на собствено жилище или закупуване на автомобил, но това не са неща от първостепенно значение за оцеляването на един човек и е напълно възможно те да бъдат осъществени на по-късен етап, в по-различен пазарен цикъл. Не е нужно да вдигаме голяма врява и да променяме основни икономически политики само на базата на тези коефициенти.

- Може ли еврото да изиграе катализираща роля за българската икономика или в момента е по-добре да си стоим „вързани с Валутния борд“ и да не правим резки движения?
- Еврото е възможно да бъде катализатор, но трябва да има промени в цялата държавна политика. Нещо, което евроскептиците и скептиците за присъединяването на България към еврозоната не отчитат е, че времената се променят и България от малка, догонваща икономика се превръща във все по-богата такава и все по-непривлекателна за чуждестранните инвеститори. Нивата на чуждестранните инвестиции са традиционно ниски и това се дължи най-вече на неуредиците в политически план и неуредиците в нормативната уредба. Както споменах, когато една промяна в КТ даде такава несигурност по отношение на определянето на заплащанията, естествено всеки един инвеститор започва да се замисля дали да осъществи инвестицията си точно на това място. Нещо повече, растежът на възнагражденията особено в големите областни центрове, прави България не толкова привлекателна дестинация за инвестиции от гледна точка на това, че работната ръка не е чак толкова евтина тук, а може би и не е толкова квалифицирана, защото голяма част от квалифицираната ръка просто емигрира в даден момент. Затова е много важно България да се интегрира с останалите европейски икономики и най-вече икономиките от еврогрупата, и еврото е част от тази интеграция. Трябва да има и устойчива и предвидима среда за инвестиции, държавно стимулиране не толкова от гледна точка на дотации, а по-ниски данъци и административни облекчения за развиване на бизнес в страната и тогава вече може да видим привличане на инвестиции. Еврото е част от този път, естествено, присъединяването ни към Шенген - също. Когато говорим за „тишината на Валутния борд“, трябва да знаем, че Паричният съвет е практически част от еврозоната и нашата парична политика зависи от политиката на ЕЦБ, но без право на мнение, без право на решение и без тази интеграция, за която говорим.

- Реалистичен ли беше планът за влизането ни в еврозоната през 2025 г. или политическото надскачане взе превес?
- Не, не беше реалистичен. Последният път, когато България е покривала критерия за ценова стабилност, е през 2018 г. От тогава насам България не успява да поддържа нива на инфлацията, които да позволят България да се присъедини към еврозоната. Това се дължи не на външни фактори, с които политиците обикновено се оправдават, а на политиката на управлението на публичните финанси. Последната година от управлението на Бойко Борисов беше годината, когато така да се каже се развърза държавната кесия, при положение, че до тогава имаше твърде консервативна политика в публичните финанси, но тогава се реши, че трябва да има шоково увеличение на пенсиите, на социалните плащания - нещо, което беше прието с овации от страна на обществото. Но виждаме, че тези политики допринесоха за по-висока инфлация и невъзможността да се присъединим към еврозоната заради тези политики е може би най-малката цена, която плащаме. Огромната инфлация от над 30 процента, която изпитахме през 2022 и 2023 година, доведе до обедняване на средната класа у нас, която е двигателят на българската икономика. При 100 000 лева спестявания в банка, тяхната покупателна способност е намаляла в рамките на една година с над 30 процента. Това обедняване на средната класа е най-голямата цена, която плащаме с високите инфлационни нива. По отношение на присъединяването ни към еврозоната, ние в момента затваряме ножицата на ценовата стабилност, защото инфлацията става по-ниска в Европа, а и в България. В България - заради високата база от миналата година, тя намалява с по-бързи темпове. Но дори и това да бъде постигнато, ние трябва не просто да го постигнем за няколко месеца, така че да покрием критериите, а трябва трайно и убедително да покажем на ЕЦБ и на страните от Еврогрупата, че България не е проблем по отношение на инфлацията. В момент, в който Европа се бори с по-високите нива на инфлацията, няма да бъде направен компромис за страна, която предизвиква по-висока инфлация с управлението на публичните си финанси.

- „Заразна“ ли ще е инфлацията ни за страните от еврогрупата, ако се направи политически компромис за въвеждането на еврото у нас? 
- Високата инфлация определено е заразна, защото става въпрос за единен пазар и единна валута и проблемите от една страна-членка биха могли да бъдат прехвърлени върху цялата общност. Затова и ЕЦБ определя нива на основните лихви, така че да контролира както инфлацията, така и прегряването на икономиката. Знаем, че ЕЦБ повиши значително нивата на основните лихви и особено по отношение на рефинансиращата компонента и да успокои икономиката. Естествено, беше прекратена политиката по отношение на паричното предлагане. Имаше затягане на тази политика, за да се намалят парите в обръщение, а това е причината да не се прави изключение по отношение на инфлационния индекс, тъй като той представлява системен риск за цялата еврозона. По отношение на бюджетния дефицит е много по-възможно да се направи изключение, тъй като той е прерогатив на държавна политика и той винаги може да бъде проконтролиран, дори в рамките на една година да бъде по-висок отколкото е изискването от 3 процента по критериите на Маастрихт. Но инфлацията е процес, който по-трудно се контролира и съответно държавите от Еврогрупата не са склонни да правят компромиси.

- Означава ли това, че към момента нямаме точна дата за приемане на еврото?
- Нека припомним, че докладите на ЕЦБ и ЕК се различават значително и ЕЦБ беше доста по-критична. Ако продължаваме да затваряме тази ножица, което се случва през последните месеци, доста вероятно е България да успее да покрие критерия за ценова стабилност в началото на 2025 г. Ако това се случи, естествено, зависи и от държавния бюджет за 2025 г., от плащанията до края на 2024 г., но при оптимистичен сценарий държавните финанси да се управляват както трябва, то бихме могли да поискаме извънреден конвергентен доклад през 2025 г., с който да бъдем оценени положително и да приемем еврото на 1 януари 2026 г. Но дали ще е 2026 или 2027 година не е от толкова голямо значение, по-важното е българската икономика да постигне стабилност по естествен път и публичните финанси да се управляват държавнически.

Нашият гост

Михаил Кръстев е роден през 1988 година. Завършил е журналистика в СУ “Климент Охридски”, притежава магистърска степен по “Връзки на обществеността с бизнеса”. Член е на Съвет по икономически и публични изследвания, автор на доклади и анализи на финансова и икономическа тематика.