Мишел Пфайфър продължава да доказва, че звездите от 80-те и 90-те бяха част от една по-качествена епоха в света на развлекателната индустрия. Сега тя се завръща в играта с нови кино и тв заглавия, които да ни припомнят нейната класа. Пфайфър ще има ключова роля в продължението на един от най-успешните и обсъждани модерни сериали - „Йелоустоун“.
Прeди време тя изигра и ролята на Бети Форд, съпруга на бившия американски президент Джералд Форд, поредицата „Първата дама”. После нахлу в кината с продължението на комиксовата суперпродукция „Аnt-Man”.

Мишел е една от богините на голямото кино с качествени и легендарни роли в четири поредни десетилетия. Тя привлича погледите за пръв път в края на 70-те с “Брилянтин 2” и оттогава не пуска световната слава. В началото на 80-те е на върха на Холивуд с ролята си на пристрастената към кокаина и луксозния живот мафиотска съпруга Елвира в епичната гангстерска класика “Белязания”. След като работи с Пачино по този шедьовър, Пфайфър играе с Джак Никълсън във “Вещиците от Истуик” и “Вълк” и с Джон Малкович в “Опасни връзки”. През 90-те затвърждава репутацията си на сексуална фурия и топ актриса с блокбастъра „Батман се завръща”, където играе Жената-котка.

- Мишел, милиони хора продължават да споделят в социалните мрежи вече култовите кадри с вашата изява като Жената-котка в „Батман се завръща”. Ролята със сигурност е легендарна, а младите поколения тепърва я откриват и са пленени от начина, по който играете този образ. Всъщност, харесвате ли котки?
- Имате предвид, когато не ги играя ли? Трябва да кажа, че един от най-хубавите ми актьорски спомени е именно от Жената-котка в „Батман се завръща”. Истината е, че обичам котките. Но е вярно, че не може да принудиш една котка да направи нещо, което тя не иска. Двете писани, които бяха използвани във филма са направо фантастични животни. Съвсем буквално играеха роли и знаеха, че ги снимат. Въртяха си очите по команда.

- Изглеждате феноменално във филма - едновременно бляскава и заплашителна. Какъв беше търсеният ефект?
- Беше трудно да напипаме точния и верен външен вид за Франсис. Тя е от жените, след които се обръщате, но в същото време се намира в неприятна финансова ситуация и знае какво е да имаш проблеми с парите. Дрехите трябваше да бъдат някак си безвременни и леко прашни. В определени моменти нейните дрехи се превръщат в оръжие. В нещо като щит, който я защитава от въпроси.

- Вие винаги избирате прецизно проектите си и не се хвърляте на всяко привидно примамливо предложение за роля. С какво ви привлече French Exit, за който получихте и номинирана за „Златен глобус”?
- Да, така е. Агентът ми ме нарича „Dr. No”, защото съм отказвала толкова много роли, но истината е, че се влюбих в сценария на French Exit. Какъв необичаен и оригинален филм. Странен в най-добрия смисъл на думата. Аз имам отношения на любов и омраза с актьорската професия, но да играя образа на Франсис беше перспектива, която ме привлече моментално.

- Как бихте описали своята героиня?
- Тя е красива, стилна, самоуверена и направо наперена жена от Ню Йорк, която наскоро е загубила своя съпруг. Той обаче се преражда в една готина и говореща черна котка, това придава съвсем ново измерение на техните отношения.

- Мислили ли сте да се върнете към някой от персонажите, които ви превърнаха в толкова обичана актриса. Като например трофейната съпруга в „Белязания” или мацката, запалена по мотори от „Брилянтин 2”? А може би певицата от „Великолепните братя Бейкър”?
- „Брилянтин 2” беше един от първите ми филми и ми достави огромно удовлетворение. Страшно много се забавлявах по време на снимките. Но имаше много шум около филма, а аз никога не съм се чувствала особено комфортно в такава шумна среда. Винаги ми е било трудно.

Определено бих искала да видя какво би станало днес със Сузи Даймънд и братята Бейкър. Винаги съм била привлечена към човешките характери с ясни слабости, които са дори леко счупени. А Сузи беше повредена по особено интригуващ начин.
При мен е традиция да се пристрастявам към повечето образи, които играя. Бях очарована и омагьосана от Франсис във French Exit. В онези сцени, в които трябваше да разговарям с починалия си съпруг, който в момента е приел формата на котка, аз си припомних защо си обичам работата.

- Трудно ли бе да завладеете Холивуд и да стигнете до върха в киното?
- О, да. Пробвах много неща - телевизия, малки роли в малки филми и реклами, постоянно обикалях по прослушвания. Не ми беше лесно да играя и да се чувствам спокойна пред камера. Всъщност си бях ужасена. Буквално се учех на професията, когато вече бях известна и хората проследиха моето обучение, така да се каже. Което не е най-доброто нещо. Понякога още имам това чувство на тревога, че във всеки един момент мога да бъда разкрита като лоша актриса, която е заблуждавала хората през цялото време. В „Звезден прах”, например, исках да изиграя цялата роля наново.

- Споменахте, че трудно приемате предложения за роли и сте отказвали много сценарии. Един такъв пример е „Мълчанието на агнетата”, с който после Джоди Фостър спечели „Оскар”. Защо не приехте тази главната женска роля на агент Кларис Старлинг?
- Трябва да призная, че съвсем буквално се изплаших докато преглеждах сценария. Хвана ме страх, както си четях. В тази история имаше много зло. Има дори усещане за победа на злото. То триумфира и управлява. Нямаше как да приема ролята. Не исках да имам нищо общо с подобен проект и такова нещо да вижда бял свят благодарение на мен и с моето име.

- Киноманите още говорят за заредената със страст ваша роля в „Опасни връзки”...
- Като актриса просто искам да не се изложа. Да се изправиш до изпълнители като Джон Малкович и Глен Клоуз е нещо, което трябва да те снабди с увереност. И за мен е особено висока оценка, когато колеги и зрители ми казват, че не само съм стояла добре до големите имена, с които съм работила, но съм дори съм и „откраднала филма” от тях.