В дома на Емилия Кирилова всяка рана се лекува с мляко и любов

Съпругът й Калоян се е специализирал в направата на домашно сирене с билки, маслини и зехтин

Kогато става дума за животновъдство, първата асоциация, която ни идва на ум, е за тежка работа във фермата. Затова ни е малко трудно да си обясним мястото на момиче в тази подчертано мъжка професия - фермерството. В този брой ще ви запознаем с една млада жена, на която много u отива да говори за животновъдство. Прави го с усмивка, със спокойствието и удоволствието на човек, който знае какво иска от живота, и което е по-важното - знае как да го постигне.

Емилия Кирилова е млада, красива, умна и много трудолюбива. Родена е в София, но по-голяма част от времето си прекарва в Перник. От дете обожава животните и затова записва да учи “Зооинженерство” в университета в Стара Загора. Остават є само още три изпита преди да се дипломира. Още от малка мечтае да има своя ферма. Повлияна от примера на своите баба и дядо, които цял живот се занимават с отглеждането на животни, Еми решава, че именно това е нейното призвание. Напуска шумната и прекалено стресираща обстановка на столицата и се премества да живее в миньорския град. В момента отглежда три крави, няколко заека и кокошки. Но както сама признава, освен желание, трябва и сериозна мъжка подкрепа. Намира я в лицето на своя съпруг Калоян. Двамата са родители на две момченца близнаци на 4 години. Калоян работи като инспектор в пернишката пожарна, но всяка свободна минута прекарва в семейната ферма. Основната грижа за животните обаче се поема от Еми.

Идеята за кравефермата се ражда съвсем спонтанно. “Когато бяха на годинка, децата се разболяха и влязохме в болница. След като ни изписаха, отказваха да ядът всякакви каши и пюрета. Наложи се да ги храним само с домашно мляко, което купувахме от съседи. В един момент се оказа, че на седмица са ни нужни повече от 20 литра. Тогава като на шега се запитахме, защо пък да не си вземем крава. Но вместо една купихме три”, разказва Еми.

Със собствени средства преустройват и модернизират старите стопански сгради в двора на къщата си в Перник, купуват си агрегат, фуражи и сено. В началото не липсват трудности. Животните трудно се приспособяват към новата обстановка и отказват да допуснат до себе си новите си собственици, но с търпение и много любов, младата фермерка успява да ги предразположи. Само за два месеца кравите Нина, Нели и Мая стават важна част от семейството.

Ежедневните занимания на 27-годишната Еми, за разлика от тези на момичетата от нейната възраст, не са свързани със женската суета, а с грижите по собственото й стопанство. Всяка сутрин става в 6 часа, обува гумените ботуши и отива в обора, където издоява кравите, пои ги и ги извежда в близките ливади на паша. Следват грижите по децата и домакинството. Калоян пък се е специализирал в направата на домашно сирене. Първият му опит не е много сполучлив, но на втория нещата се получават. За кратко време младият мъж успява да изучи тънкостите на подсирването и до такава степен се усъвършенства, че започва да прави дори мариновано сирене с билки и зехтин. Истински хит обаче е прясното сиренето с мед и орехи.

Младостта, красотата и последователността на Емилия изпълват с друго съдържание думата амбиция. А именно - не да постигнеш нещо веднага и на всяка цена, а да го планираш и реализираш с вдъхновение, с умението да се насладиш на собствения си труд. Сега желанието є е да си купи кон, защото както самата тя казва, какво е ферма без кон? Двамата с Калоян се надяват да продължат с модернизацията на стопанството си и догодина да удвоят броя на кравите.

Макар, че животновъдството не е особено популярно сред младите хора, Еми и Калоян са убедени, че срамна работа няма. Желанието им е да научат и децата си на трудолюбие и любов към животните. Близнаците Хриси и Йойо обожават да пият мляко и вече активно помагат в доенето. “Когато някои от двамата си ожули коляното, веднага тича до хладилника и си пълни чаша с “лечебната” бяла течност. В нашия дом всяка рана и болка се лекува с мляко и целувка. Искам да покажа на децата ми и на всички млади хора, че човек трябва да се бори и да постига мечтите си. Да не се срамува от това, че изкарва прехраната си в обора или на полето и най-важното да не зависи от мнението на другите. Дали ще работиш с животни или на компютър, важното е да се чувстваш щастлив и работата да ти носи наслада”, обяснява младата перничанка.